Андрей Райчев: Ако започнат война с президента, ГЕРБ ще загубят

Андрей Райчев: Ако започнат война с президента, ГЕРБ ще загубят
"Структурата на неговото изречение е към Борисов и е следната: или не си владееш партията и няма какво да си говоря с тебе, или я владееш и я насъскваш, докато ми се усмихваш и пак няма какво да си говоря с тебе. Но това все още не е действие от страна на президента. Не е удар. Това е предупреждение, че следващия път ще удари. Обстановката не е между парламента и президентството, а между премиера и президента. Тя е предвоенна, но все още не е военна". Това казва в интервю за "Епицентър" социологът Андрей Райчев.

 

- Г-н Райчев, онзи ден президентът Радев заяви, че ако ГЕРБ търсят война, ще я получат. Днес ГЕРБ отвърна, че не иска война, но президентът трябвало да е на всички българи, не можело да се забрани на ГЕРБ да говори и т.н. Втвърдява ли се ГЕРБ и реален ли е рискът от война между институциите в България?



- Двете страни си дават жълти картони. Президентът предприе остро действие, защото загуби една битка – битката за изтребителите. Загуби я не само защото има американски натиск, а защото не можа да различи много важен нюанс в самата битка. Първоначално позициите бяха две – стари и скъпи F-16 и скъп „Грипен“, но поне нов. После позициите станаха три. Едната на Цветан Цветанов за F-16, другата на президента за „Грипен“, каквото бе  и решението на служебното правителство, и третата, около която видимо се обединиха Борисов и Каракачанов – бавим топката и не купуваме каквото и да било.



Президентът не се ориентира, че има трета позиция, която печели автоматично. Самият факт, че не се иска нищо да правиш, за да спечелиш, значи, че вече си спечелил. Президентът обаче продължи на играе същия мач и го загуби. Това страшно го изнерви и добавено към всичко, което той нарича беквокали, им даде последно предупреждение. Структурата на неговото изречение е към Борисов и е следната: или не си владееш партията и няма какво да си говоря с тебе, или я владееш и я насъскваш, докато ми се усмихваш и пак няма какво да си говоря с тебе.

 

Но това все още не е действие от страна на президента. Не е удар. Това е предупреждение, че следващия път ще удари. Обстановката не е между парламента и президентството, а между премиера и президента. Тя е предвоенна, но все още не е военна.



- Какво обаче може да стане повод за истински военни действия?



- ГЕРБ трябваше да отговорят нещо и те отговориха меко. Ако има още едно незачитане или нападение срещу президента, той вече може да започне военните действия. Това ще бъде крайно неблагоприятно обстоятелство за ГЕРБ. Президентът си е президент. Дори да получи рани в тази битка, той е в печеливша позиция във всеки дебат, защото почти за нищо не отговаря освен за морала и за единството на нацията. Другите отговарят непрекъснато и по всеки въпрос. Той може да им нанася удари без да могат да му отвръщат.



- Чу се и реплика, че Румен Радев припявал на БСП. Има ли опит от страна на ГЕРБ да пришият президента към БСП?



- Президентът е избран от БСП. Той се отдръпна и се обособи. Ако ГЕРБ се сбият с него, БСП е единственият естествен съюзник. Тъй като е единствена и естествена опозиция. Което личи в казуса с Делян Добрев.



- Стигнахме бързо до този важен въпрос – за казуса „Добрев“ и какво се случва с партията ГЕРБ?



- В ГЕРБ няма нищо ново. ГЕРБ е могъща клиентелистка формация. Там това, което прави Добрев, е норма. Той, впрочем, затова беше толкова възмутен. Какво съм направил по-лошо от другите? Всички правят така и аз правя така, защо са се нахвърлили върху мене. На него му се струва, че Елена Йончева прави интрига срещу него. А Йончева е депутат от няколко месеца и тя за първи път от години показва как се държи една опозиция - хваща болезненото и нанася удари върху властта, каквато е работата на всяка опозиция.



Ние помним БСП отпреди Нинова, една дониновска БСП, която играеше само уговорени мачове. Под ръководството на Миков се разбираха някак по всички въпроси. Като хванат проблемна информация, отиват на разговор и за да не стане голяма беля, спазаряваха нещо допълнително. Години наред живееха и работеха по този начин. В момента виждаме как изглежда една ръководена от Нинова партия в опозиция. Изглежда така – бодро, нахъсано, дръзко, хапещо. Много правилно, слава Богу и най-после!


- Казвате, че в момента наблюдаваме ефекта от новата БСП и че ГЕРБ трябва да свикне да има опозиция. Въпросът е може ли ГЕРБ да приеме, че има опозиция и в лицето на БСП, и на президента?



- Президентът не може да бъде в опозиция, това е друг вид трудност. Но какво значи да се свикне? Трудно ще му бъде на Борисов. Ако бях на негово място, не бих разширявал фронта.

 

Детската мечта на Борисов в момента е укротяването на БСП, но не в смисъл да я превърне в миковска БСП, а да се съюзи с БСП. Ако има нещо, което пречи на Борисов да бъде спокоен за властта и за перспективата си, е именно обстоятелството, че не може да направи съюз с БСП.

 

Дълбоко не вярвам, че докато Нинова ръководи БСП, това е възможно. Но върху желанието за съюз е построен целият „бунт“ в БСП. Бих казал комичен бунт. Бунтуват се все хора, които смятат, че трябва да се съюзяваме с ГЕРБ и да делим благините на властта пропорционално на гласовете. Това е моделът „Софиянски“.



- Зад модела „Добрев“ видяхме плътно строените редици на ГЕРБ. Как си обяснявате това единство?



- Има два различни мотива. Първият е приемлив и благороден, вторият е малко комичен. Приемлив мотив е Цветан Цветанов като втори човек в партията да отправи посланието „бием се за своите, не ги даваме и не се предаваме при първата трудност“. Това е естествен мотив на един партиен ръководител. Ако партията не те защитава в трудни моменти, полека лека се отдръпваш от нея.

 

Комичният мотив е учудването „какво толкова е направил Добрев. Той прави това, което правим всички ние, всеки ден!“  И един работодателски съюз се изказа в същия дух: „чакайте, това е един от най-добрите. Като искате да хванете някой, хванете някой бездарник. Той е таланлив.“ Тази реакция също е малко смешна.

 

Добрев е талантлив и способен човек. Истината е, че е хванат той, защото по случайност Елена Йончева е депутат в Хасково. Ако я бяха сложили в листата на Стара Загора например, разкритието щеше да е за Стара Загора. Елена просто работи като опозиция. Тя така разбира своята работа – като хване властта, да е разгледа и като види язва, да я удари.



- Но ако Добрев е най-добрият, какво да кажем за останалите?



- Трябва да кажем, че като страна сме потънали във връзкарство по чудовищен начин! Властта се схваща като фирма. Мисли се така: нали ме избраха мен, моя е фирмата, докарах милиони инвестиции, защо ми се караш? Той не може да разбере къде е проблемът. За кражбата нищо не се казва, но в България тя се подразбира. Краде властта, кой да краде?!

 

Това е потресаващ сблъсък между европейска и балканска нагласа. Тези дни Кънчо Стойчев произведе чудна шега. Макс Вебер навремето е казал, че в основата на капитализма стои протестантска етика. В тази връзка Петър-Емил Митев направи хубава добавка, че китайският капитализъм е основан върху конфуцианска етика. А Кънчо Стойчев добави, че българският е основан на хайдушка етика.



Хайдушката етика няма нищо общо с Европа. Но всеки българин мисли така за всички  – от Видин до Бургас, от Добрич до Благоевград. Излезе ли нещо конкретно за някого, се питаме: е,  защо точно този?



- Около казуса „Добрев“ обаче възникна много съществен въпрос: бламиран ли е Борисов от стегнатите редици на партията зад Добрев? Той подаде оставка след разговор с премиера.



- Има опит да се каже: „Ние работим ли за тебе или какво правиш? Няма да печелим за сметка на нашите глави.“ Реален конфликт е, но все още не е опит за бламиране. ГЕРБ не може да бламира Борисов. ГЕРБ може да се разпадне – това е, което може да стане. ГЕРБ е центристка формация, която се отправи на десен поход. Много успешен поход – превзе огромно дясно пространство, като стана центристко дясно.

 

ГЕРБ съдържа две начала в себе си – дясно и центристко. В първия и втория мандат на Борисов, Борисов беше №1, центристът Цветанов - №2. А №3 беше някой десен, който отговаря за връзката с „умните и красивите“. Тази роля игра и Румяна Бъчварова, и други хора. В дизайна на Борисов-3 ролите са разменени по интересен начин, което доведе до стабилизация. В момента №2 е Томислав Дончев, който е десен човек, а центристът е изтласкан в роля №3 - Цветанов. Той не е бламиран, но е леко изтласкан настрани. Според мен това придаде по-голяма стабилност и по-голям професионализъм на управлението, но не намалява опасността тези две начала да се разделят.

 

Да си представим ГЕРБ след ерата Борисов – ако стане президент, ако се откаже от политиката или, не дай Боже, нещо друго. В ГЕРБ веднага ще станат две неща - Цветановска центристка партия, изградена по модела на ДПС и върху бившето БКП; и дясна, която Дончев реализира - синята партия, само че не с многото викане „Долу БКП“, а със сериозна и обмислена дясна платформа ала Доналд Туск. Ако питате какво е Томислав Дончев, това е българският Туск. Той умно стои настрана, не се пъчи, не разбутва с лакти и си чака времето. Млад е и ще го дочака.

 

Не става дума за разкол, психология или надпревара кой да води бащина дружина. Говорим за две политически начала, които Борисов умело съчетава и удържа огромно дясноцентристко пространство. По принцип една центристка партия не може да е толкова голяма. Това е рядка работа и именно тук се състои майсторството и талантът на Борисов. Центристка партия е малко нещо - с 12-15% центристка партия държи властта с десетилетия. Либералите на Ханс-Дитрих Геншер управляваха така първо с левите 20 години, после още 20 години с християндемократите на Кол в Германия. Борисов успява да държи 25% в центъра. Като държиш 25% в центъра, ти си вечно на власт. Твоят противник трябва да се съюзи през тебе. Представете си БСП да се опита да се съюзи с Радан Кънев. Невъзможно. Борисов мечтае да се съюзи с БСП, защото по този начин ще покрие целия спектър – ляво-център-дясно. Това по дефиниция не може да бъде махнато.  Но пак казвам – няма да се случи, защото Нинова вижда нещата по друг начин.



- Говорихте за европейска и балканска нагласа, за хайдушка етика, за българския модел на властта. Как да го променим този модел? Да си сменим чипа, както съветваше Симеон Сакскобургготски?



- Не е чип. Това е социално-политическо устройство и фалшива буржоазия. Нашата буржоазия е разглезена, мързелива, непредприемчива и се старае да бяга от пазарното. Всяка буржоазия се старае, но нашата много се старае да бяга при уговореното, при наредената схема и т.н. Така беше с нашето първенство по футбол през 90-те. Мачовете се купуваха, борците се разбираха, имаше един-два мача, които не се купуваха лесно, и толкоз. Резултатът беше много лош. България взе да я бие и Люксембург.

 

Трябва сериозно състезание, конкуренция, никакви монополи. Нашата държава е едва ли не купувач на една трета от нещата в страната. Ако ние не направим честни конкурси - а в момента 99% от конкурсите са наредени, тоест уговорени мачове - нищо няма да се промени. Назначенията с връзки и шуробаджанащината ще бъдат допълнение към главното. Главното е нечестният капитализъм, капитализъм без пазар. А капитализъм без пазар е монопол.



- Президентът видимо започна битка срещу корупцията, за която непрекъснато ни говорят от Западна Европа, от САЩ.



- Говореха. Това е минал период. България вечно беше набеждавана. Апропо, несправедливо, защото това не е наш недостатък, а на Европа изобщо. България като най-бедна, слаба и нещастна я биеха, понеже е евтино. Полша и Унгария беше по-трудно да ги удряш. Понеже сега бият Полша и Унгария, нас престанаха да ни удрят.

 

САЩ отдавна престанаха да ни правят забележки, защото получиха от България това, което искаха. Единственото, което бихме могли да им дадем, е България да стане като тръба, проход и през нея да минава каквото си иска: хора, информация, пари, оръжие. Те са доволни от ситуацията.

 

- Предстои обаче провеждането на важен КСНС при президента на тема корупция. Има ли шанс Румен Радев да получи възможността да назначава директора на новия антикорупционен орган?



- Не знам. Ако не го направят, ще се сбият с него. Това е сигурно.



- Тоест, това може да е поводът за същинската война между институциите?



- Да. Може. И няма лошо. Трябва да се хвърли камък в блатото. Много блато стана. Много! Когато стане такова блато, гръмва като в Гърция. Дълго време не гръмва, дълго време всички са наясно, че е отвратително. И накрая казва: Бум!

 

Източник: epicenter.bg

 

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • MMN

    05 Окт 2017 15:42ч.

    Добра статия на стария мъдрец.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоян Лозински

    06 Окт 2017 18:46ч.

    Поздравления за точния анализ, г-н Райчев! Българското съвременно пространство има потребност от точно това ниво и качество, за да не могат сурогатните напъни на подмазвачите да бъдат предлагани като изява на "обективна гледна точка".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тричко Майсторов

    08 Окт 2017 14:07ч.

    Пак сложните измишльотини на Райчев - с много сложни приказки да каже, че нищо не му е ясно! Президентът щял да води война, и с какво ще я води? Празни приказки за несъществуващ проблем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи