Андрей Фурсов: Победата на Тръмп е победа над глобалните „банкстери“

Андрей Фурсов

- На президентския вот в САЩ победи Доналд Тръмп. Очевидно е, че той е новак в голямата, още повече – в световната политика, и му предстоят нелеки избори в бъдещата му стратегия. Затова и въпросът за победата му е повече философски. Знаем, че в Америка президентът в значителна степен е представителна фигура – на практика управлява щабът му, при това не само публичният. Ще бъде ли в състояние победителят да замени предишния щаб дотолкова, че да може да промени цялата външнополитическа парадигма на Америка? Защото зад тези хора също стоят елити…

- Не се сменят щабовете. „Щабните“ – както и президентът, са чиновници. Външната и вътрешнополитическа парадигма променят онези сили, които стоят зад Тръмп и екипа му. А силите никак не са слаби. Особено ако се отчете кои стояха зад Клинтън и над кого „натежаха“ тези сили. Почти цялата световна бенкстерска войска („Vanguard“, „Black Rock“, Лари Финк и много други), както и обслужващият ги персонал, преди всичко Холивуд – пълен провал.

За мен важният фактор за победата на Тръмп не бе даже намесата на ФБР в рамките на логиката на седемдневния пропаганден цикъл, а публикуването на статията на Джефри Сакс, която ми се наложи да коментирам веднага. Сакс отбеляза, че продължаването на курса на Обама (тоест курса на Клинтън, в случай че тя победи) ще подкопае Америка за 4–5 години, а имперските амбиции на САЩ, включително в Близкия изток, трябва да бъдат ограничени. Това не означава, че Сакс е срещу лидерството на Америка, в никакъв случай. Той изразява интересите и възгледите на сили, на определени сили в Америка, които считат, че Америка се нуждае от глътка въздух и по възможност, „перестройка“ (разбира се, не горбачовска). По мое мнение статията на Сакс бе сигнал в полза на Тръмп.

- Вие говорите за „определени“ сили, стоящи зад кандидатите. Що за „определени“ са тези сили? Не е ли редно те да бъдат посочени по-точно?

- Зад противопоставянето между Тръмп и Клинтън стои борбата (малко опростявам ситуацията) на няколко фракции от върхушката на световната капиталистическа класа, чиято основна среда са банкстерите и корпоратокрацията. Разбира се, има корпорации, които са изключително тясно свързани с банкстерите и играещи на тяхна страна, но като цяло противопоставянето има ясен характер.

Банкстерите с всички сили се стремят да запазят сегашната глобализация, която те представят като нещо обективно; позициите на долара и хегемонията на САЩ във вида, в който тя се оформи през 90-те години на миналия век. Това не устройва корпоратокрацията, защото нейните цели са развитието на постиндустриалния и хипериндустриалния сектори („реалната икономика“), доколкото банкстерите постигат своите интереси включително за сметка на корпоратократите. В тръмпо-клинтовската схватка има и няколко други линии (например крайното недоволство на бялата средна класа), но те не са основни. 

- Значи заедно с Клинтън загубиха „банкстерите“, тоест Уолстрийт, неоконсерваторите и въобще – „световното правителство“, в кавички разбира се?

- Няма никакво световно правителство. Една световна групировка победи друга световна групировка. При това вървеше към тази победа изключително последователно, поставяйки противника си в мат с няколко хода: Крим – миграционната криза в Европа – Брекзит – и накрая победата на Тръмп. Налице е разкол именно в световната върхушка, а не само в американската. Например връзката Ротшилдови–Уиндзорите – категоричните противници на „трансатлантическата зона“, на чийто „връх“ ще стоят американците, която сама по себе си представлява реализация на банкстерската глобализация (при това макар самите Ротшилдови да са банкери, текущата политическа „плетеница“ ги отведе в другия лагер).

Победата на Тръмп с голяма вероятност означава преформатиране не само на американската, но и на цялата западна политическа система. Възможно е това да бъде начало на „революция отгоре“, стартираща от върха на световната капиталистическа пирамида, нова фаза в изострянето на борбата за посткапиталистическото бъдеще, за което аз пиша през последните двайсет години.

Докато банкстерите ограбваха обикновените хора, това се прощаваше. Но в последните години те все повече се пресягат към своите „братя по класа“, стремят се да ги удавят с вълната на своя „глобален прогрес“. 

Имаше такъв великолепен социолог – Барингтън Мур. Веднъж той каза, че революциите се раждат не от победния вик на висшите класи, а от предсмъртния вой на онези класи, над които аха-аха да се стовари вълната на прогреса.

Перифразирайки Мур и поставяйки в кавички глобално-банкстерския „прогрес“, може да се каже, че наблюдаваме сериозна битка, която повеждат онези сегменти от управляващата световна класа, които „банкстерите“ възнамеряваха да удавят, да ги изгорят със своя финансов „прогрес“. 

В този план победата на Тръмп не е победа на някакви си „прогресивни сили“, „сили на доброто“, такива в капиталистическата система не може да има по определение, това е поражение на най-хищните и паразитни сили, тласкащи света към катастрофа.

Що се отнася до руско-американските отношения при Тръмп, тук не бива да имаме никакви илюзии. Между Русия и САЩ има и ще продължи да има немалко сериозни противоречия. Те няма да изчезнат никъде. Друг е въпросът, че Клинтън най-вероятно би се опитала да реши тези противоречия с регионално-силови способи.

С Тръмп тази вероятност е по-малка. Реално подобряване на отношенията е възможно единствено в случай, когато зад Русия стои такава или почти такава сила, каквато стоеше зад СССР – при това не само военна, но и икономическа и морално-волева.

На световната арена не е възможно да заслужиш уважение – уважението се обезпечава със сила: „той принуди себе си да се самоуважава и няма нищо по-добро от това“. И тогава няма да има нужда да мислим какво би станало, ако не беше Тръмп.

Във всеки случай вярно е едно: победата на Тръмп е по-малкото зло за РФ и това трябва да бъде използвано разумно и умело. Ние и така загубихме много време – почти две десетилетия. Времето не чака.

Превод от руски: Елена Дюлгерова