“Първоначално бях изненадан от формулировката на хаштага, който предизвика мобилизацията: “Ти също разкажи, давайки името и подробностите за сексуалния тормоз в работата си: издай твоята свиня”. Изненадан впрочем е слаба дума. Повдигаше ми се. Денем и нощем ни проглушават ушите с ценностите, но думата “донос” и практиката, до която води, противоречат на всички ценности на цивилизацията. Целта не оправдава средствата, еманципацията не може да мине през издайничеството. Една адвокатка, Мари Дозе, го каза много ясно: “Вината не се постановява в социалните мрежи, а се установява по съдебен път”. Това не е прогрес, а опасен регрес”.

 

Медийният и обществен ураган, предизвикан от аферата “Уайнстийн” продължава.  Дори и ако свидетелствата за тормоз да трябва да бъдат взети насериозно, също толкова важни са спазването на презумпцията за невинност и необходимостта от строго дефиниране на понятието тормоз, твърди известният френски философ Ален Финкелкрот.

  

- Полемиката, предизвикана от аферата “Уайнстийн” придоби световен мащаб, с пряко следствие освобождаване на словото. Хаштагът “Издай свинята” (#balancetonporc), предизвика вълна от послания, свидетелства и обвинения в социалните мрежи. Франция откри, че сексуалният тормоз и насилие изглежда са навсякъде.  Изненадахте ли се от тази ужасна картина и този впечатляващ медиен феномен?

 

- Първоначално бях изненадан от формулировката на хаштага, който предизвика мобилизацията: “Ти също разкажи, давайки името и подробностите за сексуалния тормоз в работата ти: издай твоята свиня”. Изненадан впрочем е слаба дума. Повдигаше ми се. Денем и нощем ни проглушават ушите с ценностите, но думата “донос” и практиката, до която води, противоречат на всички ценности на цивилизацията. Целта не оправдава средствата, еманципацията не може да мине през издайничеството. Една адвокатка, Мари Дозе, го каза много ясно: “Вината не се постановява в социалните мрежи, а се установява по съдебен път”. Това не е прогрес, а опасен регрес. 

 

- Марлен Шиапа, министър на равенството между жените и мъжете, заяви, че иска да се бори с “културата на изнасилването”. Според вас тази култура, този “социално мълчалив консенсус” характерни ли са за Франция?

 

- Ден след атентатите на 13 ноември спонтанно разцъфтя един лозунг: “Ние сме на терасата на кафенето” (Nous sommes en terrasse). Ние: жените и мъжете, мирно смесени. Както пишеше Сол Белоу в една великолепна почит към Париж, “малко неща са по-приятни, по-цивилизовани от една тераса привечер”. Защитихме този символ на щастливата смесица срещу джихадисткия гняв, а две години по-късно ни казват, че тази смесица е примамка и жените живеят на терасата като зад затворени врати, във вечен страх от вездесъщите свине. 

“Културата на изнасилването е проникнала в колективното несъзнавано на нашите общества”, твърди Мюриел Салмона, психиатърката, от която се вдъхновява държавният секретар за равенството между мъжете и жените. Това, което е удобно при несъзнаваното, е, че то е неопровержимо. Ако в името на опита си на улицата и в кафенетата протестирате срещу това всеобщо прикововане на позорния стълб, Мюриел Салмона се усмихва с вещ вид: вашето отрицание на мъж в безнадеждна ситуация доказва, че тя е попаднала право в целта.

Въпреки това не можем да смятаме всички свидетелства, които заливат социалните мрежи за нищожни, под претекст, че не спазват формалностите. Очевидно сексизмът не е мъртъв, много Уайнстийновци евтино злоупотребяват с властовата си позиция. Но когато една трета от задържаните във френските затвори са там заради сексуални престъпления и простъпки, е абсурдно да се каже, че правосъдието остава пасивно и да се призовава тържествено президента на републиката да запълни празнините в правото, както направиха, напълно непознавайки каузата, възмутените вносители на петицията в “Журнал дьо диманш”. Франция разполага с най-репресивния арсенал спрямо мачисткото поведение и не съм аз този, който го казва, а Синдикатът на съдиите, който не можем да обвиним в малодушие.

Тормозът на работното място се санкционира граждански и наказателно. 750 пълномощници работят при омбудсмана, за да разследват фактите, които са им съобщени. Изглежда, че това не е достатъчно. “Желанието за наказателност”, диагностицирано някога от Филип Мюре, стана ненаситно и, за да се надуят цифрите, се премахва всяко разграничение между неуспешното съблазняване и физическата агресия. Отхвърленият сваляч се превръща в нападател: “Ако ние също сме били, да дадем името на хищниците, които вербално са проявили неуважение към нас”, предлага във втори туит Сандра Мюлер, журналистката, на коята дължим хаштага “Издай свинята” (#balancetonporc). 

Едуи Пленел, който несъмнено нищо не пропуска, дава красивото име “революция” на това безумно разширение на полето на тормоз. Не, Едуи, феминистката революция вече се случи и донесе чудесни плодове. Допреди 50 г. жените не си принадлежаха. Малцина бяха онези, които се осмеляваха да действат сами. Както пише Алис Ферне в прекрасната си книга “Буржоата”, “животът им бе посветен на създаването на живот”. За няколко десетилетия ние скъсахме с тази история от памтивека. 

Жените вече имат избор да развиват в себе си нещо различно от способността за възпроизводство. Те се сдобиха с контрол над потомството, имат достъп до всички професии, заседават в достатъчно количество в парламента. Развеждат се ако искат и когато искат, а работодателят, на когото му хрумне да ги дискриминира в заплащането, е отговорен пред наказателен съд. Към това се прибавя фактът, че фамилното име вече не е задължително, че медицински асистираното възпроизвоство за всички е на път да институционализира създаването на потомство без баща. Когато изчезването на мъжа стане право на жената, сериозно ли е да се говори все още за патриархален ред?    

Но триумфиращата модерност не решава всички проблеми. Тя дори създава нови. Правото на дете води в много страни до комерсиализиране на тялото на бедните жени. Със сурогатното майчинство наемането на утробите става нещо често срещано. Това заробване не се дължи на мъжкото господство, а на може би фаталното сливане на напредъка на биотехнологиите и на инфлацията на личните права. 

 

- “Борбата срещу патриархата” и “мъжкото господство” се насочиха едновременно към френския език, насърчавайки приобщаващото писане. Заплашен ли е езикът ни?

 

- Приобщаващото писане твърди, че се връща към корените на злото. Властта на мъжете започва с думите, твърдят неговите привърженици. Така че, за да изтръгнат корените на изнасилването, казват celles et ceux (“тези” в ж.р. и м.р.), chacune et chacun (всяка и всеки), toutes et tous (“всички” в ж.р. и м.р.), пишат Marseillais·e·s ont déferlé (МарсилКите нахлуха) или vos député·e·s En marche! (вашите депутатКи Напред!) и развалят с това абсурдно заекване един език, който наистина няма нужда от това. Приобщаващото писане е глупава карикатура на първоначалния феминизъм.

 

- Неофеминистките, които са в челните редици на явлението “Издай свинята” (#balancetonporc), бяха по-назад по време на сексуалните нападения в Кьолн и смятаха, че уличният тормоз в квартал “Шапел Пажол” се дължи на прекалено тесните тротоари. Няма ли и култура на отричането?

 

- Една от целите на кампанията “Издай свинята” (#balancetonporc) бе да не се говори за исляма: да се забрави за Кьолн, да се забрави за “Шапел Пажол”, да се забравят кафенетата, забранени за жени в Севран или в Рийо-ла-Пап, преследваха сексизма там, където той е позорна отживелица, и прикриваха борбата срещу всички форми на дискриминация там, където той все още формира нравите. 

Американските звезди падаха като мухи, по стените на френския парламент бяха разлепени афиши срещу сексизма, а после прас!, сценарият на Osez le féminisme!  (Опитайте феминизма!) се развали: онези, които искаха да всеят объркване, хванаха въпреки желанието си много голяма ислямистка риба, която не могат да хвърлят обратно в морето. Защото Тарик Рамадан (швейцарски ислямолог от египетски произход, внук на основателя на “Мюсюлманските братя”, Хасан ал Банна - бел. пр.) е не само обвинен в тормоз, но и в изнасилване и нараняване. Ако фактите се докажат, той ще бъде дисквалифициран дори в очите на Едгар Морен, неговият голям прогресивен гарант. Толкова по-добре, но аз лично бих предпочел Рамадан да падне заради словото, а не заради поведението си. Защото щафетата е подадена. Безупречни проповедници вече продължават неговото дело на индоктриниране. Там е опасността. 

 

- “Шарли Ебдо” го сложи на първа страница, а след това сайтът “Медиапар” и част от “ислямо-левичарската” сфера атакува сатиричния вестник. Рис отговори в яростна редакционна статия на Едуи Пленел. Какво мислите за този сблъсък?

 

- Мисълта на Едуи Пленел почива изцяло върху една аналогия между съдбата на евреите, включително и Холокоста, и днешното положение на мюсюлманите във Франция. Така че да се говори за проблем с исляма, според него означава да станеш част от твърдата линия на изтребващия антисемитизъм. Забравяйки, че през 30-те г. на миналия век нито един терорист не се е позовавал на Талмуда и отричайки с възхитително постоянство очевидната реалност на мюсюлманския антисемитизъм, той смята за расисти всички онези, които казват, заедно с Елизабет Бадинтер, че едно второ общество се опитва да се наложи подмолно в публичното пространство, и отказват да обяснят това явление със заобикалящата ислямофобия.

Опонентите на Пленел са враговете на човешкия род. Корицата на “Шарли Ебдо”, която го обвинява, е “нов червен плакат”, нищо по-малко. И тази корица, добавя той, е част от обща военна кампания срещу мюсюлманите. Така Пленел, луд само по себе си и със своето състрадателно усърдие, започва да използва речника на лудите на Аллах. Какво направиха братята Куаши наистина, ако не да отговорят с оръжие на войната, която “Шарли” им обяви, оскърбявайки пророка? Рис има право. Тази фраза е непростима, защото, посочвайки за пореден път “Шарли Ебдо” като агресор, тя предварително посвещава убийците, които ще поискат да довършат работата, започната на 7 януари 2015 година. Истината проблясва най-накрая: “Медиапар” не е информационен сайт, е фанатична секта и е толкова по-лоша, защото нищо не накърнява антирасистката съвест на нейните членове.

 

- През 2015 г. във “Фигаро” вие очертахте граница между “партията на сепването”, тази на “Шарли Ебдо”, и “партията на другия”, тази на “Медиапар”. Свидетели ли сме на победата на първата над втората?

 

- Не бих говорил за победа. Но съществува една друга левица, различна от партията на отричането и на националното изкупление. Разразилата се полемика свидетелства за това: тази левица нанася вече удар след удар. Това е много добра новина. 

 

Заглавието е на “Гласове”

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Гост на 03.12.2017 в 16:59
В патриархалното общество няма потисничество, в самата му идеология, но може да има в изпълнението, зависи си от хората. В стария свят думата баща и господар са огледални образи. Така е в най-древната писменост, образната, има еднакъв знак за баща и за господар,огледални един на друг. И поначало всяка власт е свързвана по-скоро с бащинска родителска грижа, която не може да бъде реализирана без авторитет. Понятие за господар в смисъл на използвач или насилник, никога не е съществувала в първичното мислене на човека и в речника му. Изкористяването става в злото човешко сърце. Феминизмът е отглас на озлобяването на хората, които излизат от тези първоначални норми и зачестяват злоупотребите с деца и жени. Но когато един човек отхвърли мисълта за послушание докрай, той се лишава и от грижата. Непокорните деца отхвърлят с досадните нравоучения и семейната закрила и остават сами, да ги блъскат житейските бури, подобно и твърде високомерните съпруги. Хората от край време се борят за независимост, но падат в капана на все по-голямото си озлобление, в което всички са жертва. Защото сексуалната експлоатация на половете стартира с пълна сила, колкото те стават по-враждебни един на друг и по-независими един от друг. Понеже в независимостта си, остават свързани само от сексуалните си потребности. Затова не патриархалното мислене е отговорно за злоупотребите с жени, а разрушаването на самата негова същност, изградена на грижа, любов и задължения към семейството. Най-тежък удар над патриархалното семейство е нанесъл според мен исляма, който подменя грижата и вниманието към по-слабия пол, с експлоатация и терор над него и дискредитира изначалната му идея. Но и самото сърце на човека, което охладнява. Съвсем нормално е да са се случили толкова злоупотреби, при този бум на порнография и разврат. Винаги има един процент изверги, но колкото обществото е по-извратено като цяло, толкова и те са повече и по-жестоки, това е обратната страна на сексуалната революция. И точно за това е прикривано, защото е било ясно, че двете неща са свързани, но определени лобита са искали да промотират едното, без оглед на последствията.
една двиня на 03.12.2017 в 22:32
Не съм на висотата на горенаписаното , но винаги се учудвам на яростния феминизъм- защо не погледнат собствения си пол? - Защото има толкова много проституиращи жени - професионалиски или обикновени кариеристки? Защо феминистките не се вълнуват от тях, а от тези, които просто ползват техните услуги? - Защо феминистките не се вълнуват от купищата порнография, която изкривява представите и на двата пола за секс? - Дали има феминистка , която да не е казвала поне веднъж - ""начукай ми го"" - в най добрия смисъл?
До прежде коментиращия на 09.12.2017 в 01:42
Ами заради това, което казвам и аз, налаганата днес политика изисква да няма морал в сексуалността. За тях проституцията и порнографията са красота. Затова се опитват да отделят злоупотребите и сексуалните престъпления от оргистичната си култура. Те се опитват да достигнат до общество, в което хората се държат като добитък, имат безразборни контакти и връзки, но това е представено като свобода и щастие. Насилието им разваля имиджа, макар то да е в основата на това поведение. Но то тръгва от насилието - към собственото си тяло и психика, към другите, към поколенията, на които не се дава избор, към семейството.
Eisblock на 10.12.2017 в 09:31
Освен много съществените, точни и добре обясняващи ставащото и на този "фронт" в горните коментари, следва да се спомене, че точно Заинтересованите целят създаване на различни брожения на всякакви нива всред тълпата - плебса. А целта е, както винаги, да извършват пъклените си дела незабелязано в дребнавите суматохи преди да бъдат разпознати в задкулисието или не дай Боже - спрени...

Напиши коментар