Адв. Васил Василев*: Полицейщината пълзи към съда

Адв. Васил Василев*: Полицейщината пълзи към съда
Ако се твърди, че липсата на новите изменения в НПК, които сега се приемат, е била пречката да се възстанови справедливостта, логичният въпрос е за „коя” или „чия” справедливост говорим. Учудвам се на амнезията: когато бившият главен секретар на МВР и настоящ премиер Борисов обясняваше, че 20 години никой нищо не правел с престъпниците. Извинявайте, но той беше 4 години професионалист №1, пряко отговорен в държавата за разкриване на престъпниците, това каза пред ГЛАСОВЕ адв. Васил Василев*. И още: В този смисъл особено нелепо беше изказването на вътрешния министър Цветанов последните дни. Той обяви, че съдът, който е пуснал „Недосегаемите”, има нещо общо с престъпния свят. Две седмици преди това същият съд потвърди мярката за неотклонение на Алексей Петров – тогава нямаше нищо общо с престъпния свят. Е, питам г-н Цветанов как го изтърва този съд да завърже връзки с престъпния свят в рамките на две седмици, като го наблюдава непрекъснато?! Това са съвършено нелепи неща.
<p><strong>В качеството си на адвокат как виждате развитието на наказателния процес в България през последните 10&ndash;15 години?</strong></p> <p>За съжаление нещата не стоят добре. По линия на нормативната уредба наказателно-процесуалното право се разви в посока на синхронизация с европейските изисквания. Между другото, заради това ние сега се противопоставяме на някои от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, които прави настоящото Народно събрание. Защото те са точно обратното на това, което досега се правеше във връзка със синхронизацията. На базата на позитивното развитие имаше някакъв пристан за правото в съда, но в момента с тази бясна полицейска атака срещу съда този пристан го заля мътната вода. Защото и съдиите са хора. Вижда се, че много от тях в една или друга степен вече се повлияват от този натиск, включително и хора, които израснаха като изключително компетентни, бих казал, безпристрастни съдии с чувство за отговорност, с нужното поведение и в обществото, и в извънслужебната сфера. Полицейщината става все по-неприкрита, но по-страшното е, че в полицията и прокуратурата правото отдавна е чуждо тяло. Затова някак логично се стигна до последните безумни акции, при които има брутални нарушения на правото, демонстрират се поведения, които нямат нищо общо нито с демократични принципи, нито с права на човека, нито с елементарните изисквания на закона. Основна причина за същественото депрофесионализиране на полицията и прокуратурата е, че те съзнаха още на ранен етап от демократичните промени, че е много лесно да обявиш чрез медиите, че си вършиш работата. Как? Обявяваш шумно задържането на дадено лице, обвиняваш го във всевъзможни престъпления и след като си го омаскарил, тотално дезинтересираш обществото, използвайки механизмите на медиите дотам, че дори не излиза информация, когато след години този човек е признат за невиновен. Има десетки примери. Най-циничното е, че прокуратурата и полицията обявяват в началото на делото твърденията си като факти и оттам нататък развитието на самия процес потъва. Така дори не се разбира, че те в края на краищата са излъгали обществото. Говорим за непрестанни лъжи, като се започне от делата навремето срещу ЦК, Политбюро и Министерския съвет и се мине през различни други дела. Ще маркирам някои произволни примери: делата срещу Нейчо Неев, Александър Божков, Стефан Софиянски и ген. Илиев, делото за зърнената афера и за &bdquo;Терем&rdquo; и т.н. Дълго време системата отчиташе пред европейските партньори, че върши някаква работа чрез снимки на задържани лица, които обаче след това биваха оправдани. Излишно е да говоря за сегашните акции &ndash; истината ще излезе, когато приключат съдебните процедури. Проблемът е, че покрай тази рекламна дейност голяма част от полицаите и прокурорите, а и някои съдии, участвали в поръчковите дела, много бързо израснаха в кариерата. Има например една шпиц команда във Върховна касационна прокуратура, която израсна със слугинаж по времето на Иван Костов. Беше затихнала по времето на НДСВ и тройната коалиция, тогава участваха други герои, изявявали се в по-предни периоди с делата. И се оказва, че в системата по този начин се израства по-бързо. Освен че няма абсолютно нищо общо с правото и борбата с престъпността, това е страшно деморализиращо за свестните хора в системата.</p> <p><strong>Всъщност твърдите, че не можем да говорим за професионално израстване на базата на съответни качества?</strong></p> <p>Именно. Наричам го израстване чрез дейност срещу правото. Ако си спомняте, преди години много се шумя за &bdquo;Терем&rdquo;. Във връзка с &bdquo;Терем&rdquo; бяха образувани три дела. И трите приключиха с оправдателни присъди. Част от обслужващия персонал в тези дела от страна на държавната власт днес е на високи позиции &ndash; двама души има във ВСС, един е висш магистрат, един е шеф на отдел в НСлС. Не гарантирам, че ви давам пълна информация в момента за всички участвали. Но в резултат от дейността на тези хора се стигна до постепенно унищожаване на военноремонтните заводи, закриване на хиляди работни места, ограничаване на български пазари, дори до промяна на етническия състав на един град като Търговище. Виждате, че ефектите са многопластови. Развитието на наказателния процес от правна, от политическа и икономическа гледна точка носи до момента само негативи за България. И това може да бъде подкрепено с още много примери.</p> <p><strong>Главният прокурор в неделя в предаването &bdquo;На четири очи&rdquo; във връзка с промените в НПК каза, че &bdquo;законът често пречи на справедливостта&rdquo;. Какво мислите за това твърдение?</strong></p> <p>Това за мен е мутация на разбирането за демокрация, някакво ГМО в сферата на правото. Защото не може да се обявява, че законът е несправедлив. Демокрацията е измислена така, че когато има проблеми със закона, се правят промени и той пак се прилага. Ако се твърди, че липсата на новите изменения в НПК, които сега се приемат, е била пречката да се възстанови справедливостта, логичният въпрос е за &bdquo;коя&rdquo; или &bdquo;чия&rdquo; справедливост говорим. Учудвам се на амнезията: когато бившият главен секретар на МВР и настоящ премиер Борисов обясняваше, че 20 години никой нищо не правел с престъпниците. Извинявайте, но той беше 4 години професионалист №1, пряко отговорен в държавата за разкриване на престъпниците. Когато след това си позволяваш да отправяш такъв род критика, значи най-малкото си убеден, че народът си е изгубил паметта. Вероятно при някои това е така, но той се лъже, че всички имаме амнезия. По същия начин стои въпросът при сегашния главен прокурор. Той беше на същия пост със същите правомощия, когато на власт бяха хората, за които сега твърди, че са извършили престъпления. Не им е пречел нито на Борисов, нито на Велчев законът, и няма как да им пречи. Те развиват в момента тезата, че няма нищо лошо във въпросните промени в НПК, защото съдът е справедлив. Но изглежда разчитат, че полицията и прокуратурата ще работят по един закон, а след това съдът ще работи по някакъв по-друг начин, което не е така. При положение че даваш на съда възможност да признава виновност на базата на свидетел с тайна самоличност и данни, добити със специални разузнавателни средства, на какво основание разчиташ, че съдът няма да се възползва да приложи тази възможност?</p> <p><strong>При този натиск върху съда, маскиран зад обществения интерес, представям си какво би се случило със съдии, които по &bdquo;знаково&rdquo; дело решат да не приемат за достатъчни доказателства показанията на тайния свидетел и данните от СРС...</strong></p> <p>В този смисъл особено нелепо беше изказването на вътрешния министър Цветанов последните дни. Той обяви, че съдът, който е пуснал &bdquo;Недосегаемите&rdquo;, има нещо общо с престъпния свят. Две седмици преди това същият съд потвърди мярката за неотклонение на Алексей Петров &ndash; тогава нямаше нищо общо с престъпния свят. Е, питам г-н Цветанов как го изтърва този съд да завърже връзки с престъпния свят в рамките на две седмици, като го наблюдава непрекъснато?! Това са съвършено нелепи неща. По-притеснителното обаче е, че се разчита тези неща да произведат политически ефект. Като нация сме се докарали дотам почти да не участваме в избори, което е грях за всеки от нас. В резултат парламентът ни не работи, а чака един човек да му каже какво да прави, министрите чакат същия човек да им каже какво да правят, напоследък ВСС започна да чака същия човек да му казва какво да прави, за прокуратурата да не говорим, тя отдавна прави само това, което й казва този човек. При тази ситуация за каква демокрация говорим и за каква европейска перспектива? Превръщаме се в абсолютна пародия на Европа за съжаление. А има смисъл от реакция срещу това, което става. Сравнете първите видеоклипове на МВР от арестите с този от ареста на Николай Цонев, който предизвика най-много възмущения. Мълчанието на хората или задоволството, че някой, който не ни харесва, е подложен на репресия по такъв демонстративен и брутален начин, доведе до това развитие &ndash; до тези възмутителни и стресиращи параметри при ареста на Цонев, на съдията Сантиров и бившия главен секретар на финансите Попов. Изобщо не говорим за това дали са виновни или не, а за спазването на правила. Това предизвика реакция на обществено мнение, на юристи, на журналисти най-вече, някои политици дори се осмелиха да се обадят, разбира се, други, които сега са на правилната страна, веднага защитиха действията. Тъй или иначе обаче получи се някакъв дебат. Като сравним със следващия клип с &bdquo;Недосегаемите&rdquo;, където, макар и пак да имаше недопустими неща като процедиране, все пак се появи някаква сдържаност. Тоест виждаме, че действително има смисъл да се реагира. Ако ние като общество продължаваме да понасяме тези неща безмълвно, нищо добро не ни очаква. Важен в този смисъл би бил и един анализ как са приключили обществено значимите дела през тези 20 години. Защото вестниците не са ни информирали за това, че по 95% от тях има оправдателни присъди. Не ни информират и на какви позиции са в момента хората, работили по тях и лъгали народа, че там има страшни престъпления и че те се борят с престъпността. Тези хора са не само в съдебната власт, но и в парламента и МС. Никой не казва и какви обезщетения сме платили по тези дела, а плащаме ние! Трябва да се види и дали има повтарящи се нарушения на закона, та да се погрижим като общество занапред да няма възможност да се случват, защото умните се учат вкл. и от чуждите грешки. При нашата пълна амнезия за тези неща не е случайно, че се развихря полицейщината. Още малко остава да залее и съда. И няма да имаме основание да се сърдим на никого. Ние сами ще сме си виновни с нашето мълчание и животинско удоволствие от това, че някой страда, като изобщо не се интересуваме дали има основание, по какъв ред става и пр. Все пак човечеството за векове е изминало пътя до един начин на санкциониране, който съдържа гаранции. Гаранции не за да не понесе някой своята отговорност, а гаранции за да не стане грешка. При положение че нас не ни интересува има ли грешка или не, не можем да чакаме справедливост. За съжаление едно от нещата, съпътстващи &bdquo;демократичните&rdquo; процеси (в абсолютни кавички поставям &bdquo;демократични&rdquo;), е поведението на чуждите посланици на нашите задгранични приятели. Според мен имаше отстояване на принципи от тяхна страна до момента на влизането ни в НАТО и ЕС. Оттам нататък поведението, което те демонстрират най-брутално с изявления дори по конкретни дела, с оценки, давани на наши власти, е не просто недемократично, а тотално нетърпимо преди всичко от гледна точка именно на тези демократични ценности, които те твърдят, че отстояват. И заради които ние влязохме в тяхното &bdquo;семейство&rdquo;. Тези ценности на наша почва очевидно претърпяват груба мутация. Но ние продължаваме да си мълчим, вкл. висши представители на съдебната власт обясняват, че не били те хората, които да коментират поведението на Уорлик и Понсен например.</p> <p><strong>И главният прокурор отряза Цветанка Ризова в неделя, когато се опита да повдигне този въпрос, с думите, че трябва да се вслушваме в критиките на нашите западни приятели... Да се върнем на наказателния процес &ndash; най-важното нещо в него са доказателства, те трябва да решават всичко, а у нас се говори само за арести, обвинения, присъди. Защо?</strong></p> <p>Така е. За доказателствата не се говори. Вижте изказа напоследък на пълномощниците на ЕС, на представителите на държавната власт и на съдебната система &ndash; те говорят, че искат осъдени. И никой не поставя въпроса, първо, има ли извършено престъпление, и второ, има ли доказателства. Това е крайно притеснително, защото съдържа в себе си зародиша на тотален произвол, който вече започва да се забелязва. Някак се забравя, че осъждането е резултат от наличието на извършено престъпление и доказването на неговото извършване. При нас А и Б липсват. Освен това не трябва да забравяме, че се съди за случващото се в България основно по София. В последните години съм ходил по дела почти навсякъде в страната. Едно от най-чудовищните неща, което вече 20 години се укрепва в провинцията с малки изключения, е удивителният феодализъм. Съществена част в този феодализъм са структурите на държавната власт, най-вече полиция, прокуратура и съд. Те са обвързани със сиви икономически структури, много са мобилни политически, винаги са с когото трябва и на практика през ХХІ в. ние имаме на места истинска феодална власт, която е способна да унищожи живота на когото и да било. С предишни изменения на НПК ние възстановихме гледането на някои дела да приключва с влязъл в сила съдебен акт на две инстанции и така дадохме пълен карт бланш на феодализма &ndash; няма излизане от феода. Това се получи именно защото осъждането е водещо, а не извършването на престъплението и доказването му. Тази форма на феодализъм е много трудно разрушима поради несменяемостта и поради обвързаността на тези действащи по престъпен начин структури. Оказва се, че в България най-недосегаем по отношение на отговорност е не невинният, а този, който има повече престъпни връзки. Защото цялата система от престъпни структури в един момент е заинтересована поради опасност да излезе наяве да покровителства всеки един човек. В такива престъпни структури действат цели полицейски звена, части от прокуратура, съдии, местни политически вождове и някои прогресивни бизнесмени, които най-често имат контакти, минаващи през службите, с този т.нар. местен елит. Получава се така, че точно тотално затъналите в престъпления лица са опората на всяка една новопоявила се власт, нейните първи байрактари, и освен това обезпечават много сериозни икономически интереси, които са водещи и в господстващата поне пропагандно в момента битка с престъпността.</p> <p><strong>Ролята на медиите в тези процеси, както в началото маркирахте, е силно партньорска?</strong></p> <p>Казвам това много деликатно и с болка, защото съм причастен и темата за независимостта е гореща. Този въпрос за съжаление беше решен икономически у нас още в началото на 90-те години по лош начин, с пълно подчиняване на медиите. У нас без спонсор не можеш да издаваш вестник, не можеш да имаш медия, тази зависимост при липсата на правила в живота на държавата е опасна, означава подчинение, конформизъм и т.н. и на практика се получава така, че медиите непрекъснато са използвани за постигане на актуални политически цели.</p> <p><strong>Когато се потвърди миналата седмица постоянната мярка задържане под стража на Алексей Петров, вие заявихте пред журналисти, че сте казали много неща в съда, но нямате усещането, че са ви чули. Какво по-точно имахте предвид? Всъщност делото срещу Алексей Петров политическо ли е?</strong></p> <p>Категорично е политическо дело. На фона на цялата шумотевица по делото досега са разпитани само група хора, които през годините са подавали жалби срещу Алексей Петров. Три четвърти от тях говорят, че в някакви фирми е станало нещо нередно и те били чували, че зад този, който ги върши тези нередности, стои Петров. Не смятам, че такъв свидетел е надежден и сериозен. Когато става дума за наказателно право, подобни връзки трябва да са документирани и доказани. Не се работи по слух. Има няколко души, говорещи конкретно за Петров. Това са хора, които през годините са подавали жалби срещу него, имало е прокурорски проверки, срещу някои от тях е имало дела. Във всички случаи обаче няма нищо установено срещу Петров. Сега се получава, че тогава едва ли не цялата държавна машина е работила за него и затова нищо не е излязло. Първият нормален въпрос в днешната ситуация е защо сега като обвиняем този чадър вече не му е в ръцете. И на друг въпрос не получавам отговор. Защо докато главен секретар на МВР е настоящият премиер Борисов, враг на престъпността, лауреат на всякакви полицейски награди, също няма установени престъпни деяния на Алексей Петров. Би следвало Борисов да е проверил именно жалбите срещу него от предходния период, ако приемем, че предишните управляващи са били поставили чадър над Алексей Петров. В момента имаме преразглеждане на работата на прокуратурата отпреди 10&ndash;12 години. И задържат на тази база човек &ndash; дали е Петров или друг, няма значение. Не може, понеже държавата си преразглежда работата, това да е основание за задържане. Значи интересът е друг. И това е важното да се разбере един божи ден. Освен това Алексей Петров е задържан вече повече от два месеца. А ние още от първия ден искаме да видим конкретните оплаквания срещу него, тези хора посочват свидетели &ndash; никой не ги разпитва, за част от случаите има документи &ndash; не ги представят, правени били полицейски проверки от БОП...</p> <p><strong>Ваньо Танов твърди, че всички разработки на ГДБОП срещу Алексей Петров са били хвърляни в кошчето заради чадъра...</strong></p> <p>Ами, не са хвърляни, защото им има номерата. И ако обичат, да бъдат така добри и да ги представят. Освен това, ако някой е бил тогава началник на БОП, нека да отговори какъв шеф е бил, след като проверките му са отивали в кошчето. Аман от анонимни безотговорни, които на всичкото отгоре растат в службата. Това, което е в ръцете на прокуратурата, всички тези документи, тя не иска да ги приложи и ги няма в делото.</p> <p><strong>Какви хора са свидетелите срещу Алексей Петров?</strong></p> <p>Един от основните свидетели е човек, който се е жалил от Алексей Петров. Твърди, че е извършено престъпление. Навремето са направили проверка, не са открили данни и преписката е приключена. Впоследствие срещу човека е заведено дело за набедяване. Прокуратурата внесла обвинителен акт. Оправдали човека на първа инстанция. Прокуратурата обжалвала, гледала го втора инстанция, отново протест, на трета инстанция издали съдебен акт. Казват: да, имало е някакви разправии, но няма кой да потвърди, защото са били двамата. Подчертавам, че тогава и днес това е една и съща прокуратура. Опитват се сега да я изкарат различна, че тогава бил Филчев и били едни, а сега е Велчев и са други. Но те са същите прокурори. Тези, които слугуваха при Филчев, в огромната си част са около Велчев. И питам съда: Като са били само двамата, като тогава два пъти не е имало кой да потвърди какво точно се е случило между настоящия основен свидетел и Алексей Петров, как сега в идентичната ситуация се очаква да бъде доказано престъпно деяние на Петров? Нима сега ще се появи някой свидетел? Откъде?!</p> <p><strong>За Георги Цветанов ли говорите?</strong></p> <p>Не, за Шотев. За Цветанов нещата са още по-нелепи. Обвиняват Алексей Петров, че ноември-декември го бил ударил няколко пъти, в резултат от заканите и страха от това насилие Цветанов бил прехвърлил едни акции и бил накарал някакви хора, които са му подставени лица, да прехвърлят други акции. Представяме документи с адвокат Лулчева, че тези акции са прехвърлени през септември, т.е. три месеца преди боя. Е, коментарът е излишен... Но съдът казва, че обвинението не било имало време да си осмисли доказателствения материал и че очевидно ще трябва да промени обвинението, за да не му пречат нашите доказателства. Не мога да приема това като сериозен подход.</p> <p><strong>В определението на САС ми направи впечатление, че съдът е установил в делото престъпления, по които все още не е повдигнато обвинение. Това потвърждава вашата теза.</strong></p> <p>Ние очакваме да повдигнат обвинения за всичко, за което някой някога се е оплакал от Алексей Петров. Само че не проверяват вярно ли е или не. И аз мога да кажа, че нещо ми е направил, но вие ще повдигнете ли обвинение само по моите думи? Вие &ndash; не, но те &ndash; да. Обаче няма да проверят, че докато аз твърдя, че съм ял бой, Петров е бил в Хондурас примерно. Просто не искат да проверяват фактите, защото знаят, че има проблеми с доказването. Още фрапантни случаи. Разпит на Маргарит Тодоров. След това излезе в медиите човек, който го опровергава. Не го викат да го разпитат официално. Има разпит на Теменужка Кайлитска, използван срещу Алексей Петров. Тя говори за данъчни престъпления, които са ставали в една фирма, свързани с нейните ръководители. Чувала е, че зад тази схема стои Петров, само че трети месец дори една фактура не е представена в делото като доказателство. Отново в медиите излезе човек, който обяви твърденията на дамата за неверни. И него не са го викнали за разпит.</p> <p><strong>Междувременно се чу нещо смешно по повод Кайлитска. От РЗС съобщиха, че тя е техен партиен член и това е доказателство, че РЗС няма нищо общо с Алексей Петров, щом тя свидетелства срещу него. Публикувани бяха и данни от разследване на Афера.бг за друг свидетел срещу Петров &ndash; Желязко Ботев, и неговата фирма &bdquo;ЖМБ-1" АД, които също са скандални. Движение по сигналите срещу Ботев също няма. Тоест сред свидетелите явно има потенциални обвиняеми, ако прокуратурата си свърши работата...</strong></p> <p>Сред свидетелите има обвиняеми с висящи дела от много години и прокуратурата нищо не прави по тях. Сега не искат да приобщят тези дела, защото ще вземат да се заловят помежду си. Едните прокурори да заловят другите прокурори...</p> <p><strong>Кои са прокурорите, работещи по делото &ndash; беше казано, че са трима?</strong></p> <p>Публично са се появили двама &ndash; Милко Момчев и Светлозар Костов от Бургас, който се прочу покрай делото &bdquo;Стависки&rdquo;. Към тях има екип следователи и други длъжностни лица. Но проблемът при Алексей Петров е, че не е опровергано обоснованото предположение вече два месеца, при положение че не защитата и не той могат да събират доказателства и да ги проверяват. Излиза, че се променя доказателствената тежест и се стоварва отговорност върху нас за неща, които не са в нашите правомощия. Но това не е изненадващо.</p> <p><strong>А по обвинението за разгласяване на държавна тайна? Самият Петров каза, че е арестуван на основание на изфабрикувана справка на ДАНС. За копието от справка на ДАНС ли става дума, което беше намерено в дома на Ива Павлова? И което съдът не прие като доказателство?</strong></p> <p>Да, за същото копие става въпрос. Съдът не го прие за доказателство, защото имало разминаване в номерацията на страниците и в някакви други служебни белези. Най-нелепото в тази посока е твърдението, че ДАНС или ДКСИ са институциите, които определят има или няма държавна тайна. Това не е така. В наказателното право държавната тайна е правен въпрос, въпрос по същество. Нямат думата нито ДАНС, нито г-жа Маркова. Този въпрос се решава на базата на правото и на факти, които трябва да са в делото.</p> <p><strong>Много важно е да се подчертае тук, че в този смисъл не грифът за секретност е определящ. Засекретяването не означава непременно, че съдържанието на даден документ е държавна тайна.</strong></p> <p>Именно. Сетете се за делото с т.нар. руски шпиони &ndash; много се шумя и по него, но колцина разбраха, че има влязла в сила оправдателна присъда. Отношенията се изостриха, отзоваха от двете страни дипломати, но в крайна сметка Яни Янев и Лиляна Гешева след едногодишно задържане бяха оправдани. По това дело също се пробваха с някакви специалисти от службата да обявяват кое е държавна тайна и кое не, при това криейки информация, която е при тях, и удостоверявайки, че не е държавна тайна.</p> <p><strong>Правите ли връзка между обвиненията срещу Алексей Петров и публикациите в сайта &bdquo;Опасните&rdquo;?</strong></p> <p>Хора, следили сайта &bdquo;Опасните&rdquo; в един продължителен период от време, казват, че там има публикации, които са идентични с обвиненията.</p> <p><strong>Без да навлизам в подробности около историята с този сайт, но се твърдеше, че публикациите са на база изтичане на информация от ДАНС. В съответствие със съдържанието на тези текстове може да се приеме, че техните автори са искали да навредят на Алексей Петров. Говореше се и за две лобита в ДАНС...</strong></p> <p>Наблюденията ми от това и други такива дела показват, че при демокрацията нашите патриотични служби, отговарящи за сигурността, във всичките им видове, основно се задействат на базата на криминални икономически интереси. И битките между разните структури не са заради доброто на България, а за овладяване на икономически пространства. Затова са и толкова яростни помежду си и не признават никакви правила. Има през тези 20 години дела, които фокусират всичко, случващо се в службите. А то почти във всички случаи няма почти нищо общо с националната сигурност. Но се използва за това властовият ресурс на държавата. Затова всеки нормален човек си задава въпроса защо плащаме на някакви хора, които от наше име вършат икономически престъпления и се облагодетелстват &ndash; те и техните покровители. И водят войни под прикритието на държавната власт &ndash; нищо повече, кланови войни, маскирани като борба с престъпността. Това е особено страшно.</p> <p><strong>Разпитани са вече Атанас Атанасов, Иван Драшков и Николай Начев. Съдът потвърди, че от тези разпити става ясно, че Алексей Петров не бил получавал специални задачи като агент под прикритие. Всъщност вие видяхте ли вече някакви документи, свързани със статута му от 1998 до осветяването му от Румен Петков през 2008 г.?</strong></p> <p>Няма такива документи, а ги поискахме още на първото заседание. Защото нормативно въпросът е решен: ако агент на службите под прикритие в престъпния свят извършва някакви престъпления, когато те са в рамките на задачата, по принцип той не носи отговорност. Затова искахме от самото начало статутът му да бъде изяснен.</p> <p><strong>Ако е бил назначен, но е извършил престъпления, които не са били в рамките на задачата, това като престъпление по служба ли ще се третира?</strong></p> <p>Първият въпрос ще е към тези хора, които са го пратили, ръководили, контролирали, на които той се е отчитал, поне до ниво главен секретар на МВР в периода от 1998 до осветяването през 2008 г. Те ще трябва да бъдат попитани как са го допуснали и какви нарушения са направили самите те. И ще трябва да си понесат отговорността.</p> <p><strong>Има ли възможност да са изчезнали документите, свързани с назначаването и ръководството на Петров под прикритие?</strong></p> <p>Всичко е възможно &ndash; България е страната на неограничените възможности.</p> <p><strong>Да поговорим малко за случая с бившия военен министър Николай Цонев.</strong></p> <p>Който каквото и да каже по същество за Николай Цонев, рискува да ви подведе. Нещата там са въпрос на доказване. Знам, че се работи активно, за да се изясни причастността на Цонев. Защото при него няма засечени разговори или други контакти с Тенчо Попов, Сантиров и следователя. Вярно е, че в техните разговори става дума за Цонев и някаква история по време на министерстването. Вярно е, че Тенчо Попов дава пари на следователя. Но оттам нататък трябва да се търсят още доказателства за престъпление, извършено от Цонев. В зависимост от тях ще се развие и защитата. В момента и Попов, и Сантиров са задържани и това ги прави особено подходящи за всякакви влияния, които да насочат усилията им към твърдения за Цонев &ndash; верни или неверни. А това, което изприказвахме за задържането, по никакъв начин не е свързано с евентуалното търсене на отговорност. Дори Цонев да е извършил това, в което го обвиняват, то не е основание за такива процедури. Има достатъчно доказателствен материал и съм направил постъпки да се разследва поведението на следователя с оглед на провокация към подкуп. Може и да не се стигне до такова обвинение, тъй като тези дни министър Цветанов, който няма нищо общо вече с делото, защото то се разследва от уж независима съдебна власт, обяви, че държавата стои зад следователя и ще го защити. Но дори и да се стигне до обвинение срещу следователя за провокация към подкуп, това няма да оневини останалите за това, което те са направили. Някои ни приписаха такава защитна позиция. Нея можеше да я има до 2000 г., когато към текста за провокация към подкуп имаше алинея 2 &bdquo;провокираният не носи отговорност&rdquo;. Отмениха я, тогава имахме възражения, защото това дава възможност за полицейщина. Покойният професор Михайлов го обоснова много ясно и грамотно от правна гледна точка. Глас в пустиня. И сега е такъв законът. За разлика от главния прокурор ние не твърдим дали е справедлив или не, знаем, че трябва да се спазва. И да излезе нещо за следователя, това няма да реши никакъв правен проблем на останалите, ако се докаже вина. Тъй че нещата, особено по отношение на Цонев, са все още с голяма въпросителна, около която се организира доказателствен материал.</p> <p><strong>А по делото на Алексей Петров какво очаквате да се случи оттук нататък?</strong></p> <p>Поначало очаквам, след като той получи постоянно задържане под стража, да не се бърза с разследването. По отношение на неудобни хора като него практиката в България показва, че има героичен стремеж да ги държат около една година в ареста. Това дава възможност да се разчистят съответните сфери на влияние, икономически и дори политически терени. Специално за Алексей Петров делото постига един много важен ефект. То го компрометира пред обществеността като източник на информация. Същата схема беше изиграна по отношение на ген. Илия Илиев. Със задържането му по спешност, обругаването и пр. ген. Илиев беше компрометиран през общественото мнение като източник на информация, въпреки че накрая съдът прие, че няма дори нарушение от негова страна. По принцип това е подход към силно информирани хора, каквито безспорно са и двамата.</p> <p><strong>Искате да кажете, че отговор на важните въпроси, свързани с истината, не можем да очакваме близката година?</strong></p> <p>На съществените въпроси не очаквам отговор и по-нататък. Мисля, че в момента процесуално-следствената дейност изцяло е насочена към обезпечаване на продължително задържане поне в рамките на една година на Алексей Петров.</p> <em>*Васил Т. Василев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Адвокат е от 1997 г., практикува в областта на наказателното право и процес. Съдружник е в Адвокатско дружество &bdquo;Доковска, Атанасов и съдружници&rdquo;. Преди вписването му като адвокат е бил ръководител на Пета районна прокуратура &ndash; София. Работил е и като журналист. Автор на книги, публицистични и научни статии. Член на Научно-методическия кабинет към Софийската адвокатска колегия.</em> <p><strong>С адвокат Васил ВАСИЛЕВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА<br /></strong></p>

Коментари

  • Юрист

    23 Апр 2010 21:29ч.

    Отнасям се с уважение към правните и човешки качества на колегата Василев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ===

    23 Апр 2010 22:15ч.

    Колега, поздравявам Ви затова, че си гледате работата както трябва!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • провинциалист

    24 Апр 2010 22:42ч.

    Това за феодализма е до билка вярно,но не е отсега .Винаги е било така.Просто преди имаше ОК на БКП и неговите подразделения,имаше иерархия.Сега вече се създадоха паралелни структури,разгърнати и срастнали се до степен на роднинство.Непоклатими.В държавните служби,във всички властови органи,което прави самото право почти безполезно.Това ни е манталитетът,това правим.Както се казва:малък,но затова много прост народ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • TO the stupid fuck who wrote the stupid Idiotic shit up there

    26 Апр 2010 4:28ч.

    каква полицейщина пълзи към съда бе смешнико ? Гледам ,охранени оядени боклуци адвокати които ежедневно се възползуват от дребни глупави пропуски в закона да изкарват кравари като Наглите невинни душици . Аз съм за силно полицейска държава с жестоки закони .Ако сте били някога в Обединени емиирства и сте вкусвали от закона там ще знаете зашо там хората не си заключват колите ,Никой почти не краде и тн и тн . камо ли да убиват хора ежедневно да карат пияни и да не уважават правата на хората затова подобни олигофрени като адвокатчето писало горният смешен преразказ са ми до болка познати търтеи изкарали живота си на гърба на нещастието на хиляди дребни хорица и защитаващи олигофренията с пълна сила в българия . Пет пари не давам за правната страна бе смешник &gt;Като си крал доказзано влизащ в затвора като си убил пак там Много сте смотаните и екадърни адвокатчета в бг за толкова макла страна много боклук сте но и вас ще почнат да ви трепят и колят като кучета стойте има време да разберете скапаняци

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • веритасс

    27 Апр 2010 5:14ч.

    какви закони,какво нпк вишински и сталински троики

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до долните нервни &quot;другари и господа&quot;!

    28 Апр 2010 23:53ч.

    НЕЩАТА СА МНОГО ПРОСТИ! ........................................ ВСИЧКО Е ДО ЗАКОНА И ДО СПАЗВАНЕТО НА 8-МА БОЖА ЗАПОВЕД НЕ КРАДИ! ........................................ В този смисъл какво имаме налице. 1.Краде се в държавата и то здраво се краде; 2.КОНТРОЛА е на нулево ниво!ЛИПСВА ВСЯКАКЪВ КОНТРОЛ ПО СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНА; 3. Има РИМСКО ПРАВО,КАКВО ЗНАЧИ ТОВА ................................... а.Не държавата трябва да доказва, че ти си КРАДЕЦ, а напротив ТИ трябва да да доказваш,че си невинен,честен, лоялен и праведен гражданин постигнал материален просперитет по пътя на предприемачеството,а не с крадене било то от хазната или от физически лица. ...... ПРИМЕР ...... 1.Притежаваш хотел,спа комплекс, скъпа лимузина, дворец или палат 2. НЕ държавата, ТИ трябва да докажеш пред държавата /данъчни или съда/ откъде са ти ПАРИТЕ/милионите/! Тоест КАПИТАЛЪТ употребил и вложил в недвижимото/движимо8 имущество твоя частна собственост. 3.ДА, ама НЕ. Никой не ПРОВЕРЯВА произхода на капитала и най нагло се тиражира лъжата като в тая статия: ми ДОКАЖИ. 4.Как ще доказва държавата ТИ трябва да докажеш прал ли си пари или са от трудова дейност или от наследство. 5.Не докажеш:-съд и КОНФИСКАЦИЯ в полза на държавата. 6.Не став,а защото на 90% от богатите днес ще загубят своята собственост постигната по пътя на грабежа. 7.Налице е процес по узаконяване на този грабеж чрез така нареченият данък ЛУКС. Е,какво правим? ЗАКОНИТЕ за какво са и кого ползват? Някой цяло частно пристанище има, други частни самолети? Е откъде са многото милиони, как става това? ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ НИКОЙ НЕ РАСЛЕДВА!ДЪРЖАВАТА НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ДОСТАТЪЧЕН ПРАВЕН КОНТРОЛ. Заменките на земи и гори за стотинки кв.м за МИЛИАРДИ какво е? Абсолютна далавера и какво правим? Нищо,крадците продължават да крадат защото знаят,че са недосегаеми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Адвокат Василев, виж Стамболова България!

    28 Апр 2010 23:55ч.

    ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЧЕСТВОТО .................................. Разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване. ............................... Чл. 1. В околиите, дето се появяват разбойници, ако полицейската стража е недостатъчна за истреблението им, Министрът на Вътрешните Дела, по представление на надлежния окръжен управител разрешава да се образуват особни потери. Чл. 2. За да се приеме някой за потераджия освен условията, които се изискват за полицейски стражар, трябва: 1) да е запознат добре с местността дето върлуват разбойници и 2) да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим. Потераджиите се зачисляват и уволняват от окр.управител по представление от надлежния окол. началник. Чл. 3. На потераджиите за всичко време, през което служат, се плаща от държавата в месец по 65 лева на пешите, и 90 лева на конните. Оръжие и форменни дрехи им се дават тоже от държавата. Чл. 4. Потерите се намират под командата на околийския началник, или определените от него стражаре. В случай на нужда потерята може да поиска помощ от най-близките общински власти, а така също и да минува в друга околия. Общинските власти са длъжни да дават поисканата от потерата помощ незабавно и не по-малко от 10 души на всеки 100 къщи. За въоръжение на назначените от общинските власти за помощ на потерите лица своевременно се отпущат по распорежданието и усмотрението на Министра на Вътрешните Дела нуждното число пушки и патрони от пра-вителствените складове. Чл. 5. В околии, на които началниците нямат помощници, Министрът на Вътрешните Дела, по представление на окръжния управител, назначава по един приет аз специално по преследвание разбойниците. Разноските по съдържанието на така назначените пристави се покриват от кредитът за полицейската стража. Чл. 6. Потерите нямат право да земат от населението нищо безплатно, обаче ползуват се с правата предвидени в чл. 29 от „устава за полицейската стража”. Чл. 7. Всеки потераджия се снабдява от околийския началник със свидетелство, с което удостоверява личността и длъжността му. Чл. 8. Ако някой потераджия осакатее или умре при испълнение на служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно със закона за инвалидното съдържание от 25 ноември 1880 година. Забележка: Ако при испълнение на служебни обязаности се повреди или убие коня на потераджията, стойността му се плаща от държавното сокровище. Чл. 9. Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава според важността на разбойника и степента на подвига от 50 до 500 лева награда, която се отпуща с приказ от Министра на Вътрешните Дела. Чл. 10. Чиновниците от полицията, а така също и потерите, за които се докаже, че с немарливостта си или с неземание своевременното нуждните мерки, дали са възможност на разбойниците да избягат и да се крият, отчисляват се и се дават под съд за наказание със затвор от 6 месеца до 3 години. Чл. 11. Ако някое село, махла, или колиба укрива разбойници, или отказва своевременното даване на предвидената в чл. 4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция по решение от Министерския Съвет. Постановлението на съвета трябва да бъде мотивирано и да се обнародва в „Държавен Вестник&quot;. В него се определя, в какво ще състои и колко денье ще трае екзекуцията. Чл. 12. Министрът на Вътрешните Дела може да забрани прибиваването на овчари, бичкиджии и други хора в гористите места, дето върлуват разбойници, а също и да преселява в селата ония колибари, които се подозряват в укривание разбойници, както и съмнителните роднини на последните. Той може да забрани на подозреваемите в разбойничество приселници да се заселяват в пограничните околии и да заселява във вътрешността на държавата преселенците, чието прибивавание по границата е вредно за обществената безопасност. Чл. 13. Разбойниците, укривателите и съучастниците им, както и всички лица, които с оръжие в ръка би си позволили да произвеждат или би произвели бунт срещу държавата се съдят от полевите- военни съдилища. Чл. 14. Временните мерки за прекращение разбойничеството от 29 септемврий 1883 год. Се Отменяват Горния закон се вотира и прие в настоящата му форма от У-то обикновено Народно събрание в XXVII му заседание от 1 декемврий 1887

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи