Адв. Ели Христова*: Вменяват на съда ролята на придатък на обвинението

<p><strong>Г-жо Христова, представихте доклад за това кой, как и защо допринася за отлагането на съдебните дела. Кои са най-честите причини за забавянето на съдебния процес?</strong></p> <p>Докладът на Висшия адвокатски съвет е изготвен на базата на анализ на докладите на председателите на апелативните съдилища и на апелативните прокуратури за причините за отлагане на делата през 2009 г. Става въпрос за наказателните дела от общ характер, като по-специално внимание се обръща на т.нар. дела от особен обществен интерес.</p> <p><strong>Тоест т.нар. &bdquo;знакови дела&rdquo;. Посочете някои от тях.</strong></p> <p>В справките към анализите тези дела са посочени само с техните номера, така че не мога да кажа за кои конкретни случаи става дума, но предполагам, че това са делата, които не слизат от страниците на вестниците и от телевизионните екрани. От всички доклади става ясно, че главната причина за забавянето на делата е в досъдебното производство, което в повечето случаи не е проведено по най-добрия начин. Например не са проверени факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаването на делото, или на защитата е отказано събирането на поискани от нея доказателства с аргумента, че това може да бъде направено в самото съдебно производство и че съдът не може да откаже да събере тези доказателства. Изобщо работата на прокуратурата е извършена по един некачествен за съдебната фаза на процеса начин.<br />Освен това е много висок процентът на случаите, в които се стига до насрочване на нови съдебни заседания заради необходимостта от назначаването на повторни и разширени експертизи. Една от причините за това е, че в досъдебната фаза на производството се назначават вещи лица, които много често са в служебна и функционална връзка с МВР и това се отразява на тяхната безпристрастност.</p> <p><strong>И се налага след това да се правят повторни експертизи?</strong></p> <p>Налага се да се проверяват наново всички факти, тъй като много често експертизите са в основата на това, обвинение по кой текст от Наказателния кодекс ще бъде повдигнато на едно лице. Разбирате, че ако тази работа е свършена некоректно, цялото обвинение в съдебната фаза увисва. Много често повторни или разширени експертизи се назначават по почин на съда, защото съдът сам се убеждава, че това, което е записано от експертите, не отговаря на истината.</p> <p><strong>Кой носи отговорност за тези провалени експертизи?</strong></p> <p>На практика никой не носи отговорност за това, въпреки че по закон вещите лица носят дисциплинарна и наказателна отговорност. Доколкото ми е известно, изключително редки са случаите, в които са водени процеси срещу вещи лица за изготвено от тях невярно експертно заключение. Обикновено се назначава повторна или разширена експертиза и се поправя стореното, без да има наказани за грешките. А изготвянето на една експертиза отнема много време и струва немалко пари.</p> <p><strong>От прокуратурата или от МВР зависи назначаването на експертизата и на вещите лица?</strong></p> <p>По закон прокурорът е господарят на процеса в досъдебната му фаза, но в повечето случаи това е само формално и всъщност експертизите се назначават от дознателите, които са служители на МВР. Те работят често с Института по криминалистика и криминология към МВР, чиито експерти са служители на вътрешното министерство и няма как да бъдат напълно безпристрастни. В много от случаите в името на това да нямат служебни проблеми те се стараят да дадат угодно за обвинението заключение, с което не правят услуга на никого, защото след това се налага всичко да започне отначало. Каква е обаче цената, която обществото плаща за всичко това?! Накрая хората остават с впечатление, че съдът не си върши работа. Напротив, съдът много често е принуден да поправя безумствата, които се случват в досъдебната фаза.</p> <p><strong>Кои са другите основни причини за забавеното съдопроизводство?</strong></p> <p>Бях изненадана от високия процент на делата, отложени заради това, че в обвинителния акт не се съдържа прецизна информация относно подсъдимия, свидетелите и вещите лица. Става дума за личните им данни и за техните адреси, което е пречка те да бъдат надлежно призовани, и съответно делата се отлагат. Освен това се бавят изключително много или изобщо не пристигат писмените доказателства, които съдът изисква от различни институции. По отношение на неявяването на подсъдимия и на защитника в тези доклади се твърди, че основната причина е представяне на болнични листове.</p> <p><strong>Това е един от основните упреци към вашето съсловие. Поради тази причина беше приет и скандалният текст в НПК за резервния защитник.</strong></p> <p>Този скандален текст беше приет въз основа на една проверка на Висшия съдебен съвет на 17 знакови дела, за които се твърдеше, че са били отлагани заради защитниците. След като Висшият адвокатски съвет също направи проверка на тези 17 дела, се установи, че само в един от случаите отлагането е било заради защитник и че в този случай защитата не е била задължителна по закон. Тоест съдът спокойно е можел да даде ход на делото, но е преценил, че следва да го отложи. Твърденията, че адвокатите са основната причина за бавното движение на наказателните дела и за честото им отлагане, е всъщност един голям &bdquo;балон&rdquo;. Данните в споменатите от мен доклади сочат, че едва около 15% от делата в страната се отлагат заради адвокатите.</p> <p><strong>Като основна причина за отлагането на съдебните процеси изтъквате това, че при разследването не се проверяват факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаването на делата. Какво имате предвид?</strong></p> <p>Както вече посочих, става дума за същинската работа по разкриването и доказването на едно престъпление, която се извършва във фазата на досъдебното производство. Разследващият орган трябва да установи какво е престъплението, от кого е извършено, дали е извършено умишлено, или е по непредпазливост, има ли смекчаващи отговорността обстоятелства и пр. Това са най-съществените данни, които дават основание за повдигане на обвинение срещу дадено лице. От тази работа на органите на предварителното производство зависи дали в съда ще бъде внесен обвинителен акт срещу едно лице и какъв ще бъде той. Съществува тенденция да се повдигат обвинения за много по-тежко наказуеми престъпления от това, което сочат данните по делото. И всичко това се прави с идеята, че &bdquo;съдът ще прецени и ще реши какво да прави&rdquo;. Това важи за 90% от наказателните дела. Обикновено в досъдебното производство се събират само такива доказателства, които уличават лицето в извършване на престъпление или утежняват положението на обвиняемия. А когато защитата поиска да бъдат събрани доказателства в подкрепа на защитна версия, това искане или остава без отговор, или директно се отказва от прокуратурата. По този начин директно се прехвърля цялата работа на съда. Съдът не само трябва да започне всичко отначало, но много често е поставен в ситуация да види, че това, което му е предоставено като материал от досъдебното производство, не служи за нищо.</p> <p><strong>Какво се случва тогава?</strong></p> <p>Тогава по медиите се появяват гръмки заглавия как еди-кой си престъпник е бил оправдан и как съдът пуска престъпниците на свобода. В България като че ли завинаги е забравена презумпцията, че едно лице е невинно до доказване на противното и че сами по себе си статиите в пресата или публичните телевизионни изявления на политиците не са доказателство в наказателния процес.</p> <p><strong>Доколкото разбирам, основният извод от вашия доклад е, че прокуратурата не работи добре. Някои ваши колеги говорят за депрофесионализация на МВР и на прокуратурата и твърдят, че там правото отдавна е чуждо тяло.</strong></p> <p>Според мен големият проблем е, че правото там е подчинено на &bdquo;пагона&rdquo;. Това е една йерархична структура на власт и подчинение и няма особено значение какво мисли човекът, който работи реално по една преписка. Ако му бъде наредено да мисли другояче, той не разполага с възможности да се противопостави успешно на това без негативни последици за самия него. Другият изключително сериозен проблем е плачевното състояние на материалната база. Тези хора работят при неимоверно мизерни условия на труд, което влияе на професионалното им самочувствие и на мотивацията им. Дознатели са споделяли, че си носят хартията за протоколите от вкъщи и че ползват собствени компютри. Виждала съм в дознателски кабинети бюра на повече от 50 години, които са подпрени с тухли или със стари преписки.</p> <p><strong>Това означава, че са изкушени да влизат в корупционни договорки с лицата, които разследват.</strong></p> <p>При всички положения мизерията води до хитрости и изобретателност. Световната практика е доказала, че когато държавните служители са добре заплатени, те много по-малко се изкушават да влизат в подобни &bdquo;схеми&rdquo;, защото са мотивирани да си вършат работата професионално и не се налага да търсят начини, за да оцеляват биологически. Смятам, че в това отношение МВР е голям длъжник на своите служители. Те са натоварени с разследването на близо 90% от престъпленията по Наказателния кодекс, а това е огромен обем от работа. Интересно е, че във всички години на прехода това звено не получи подобаваща материална база и адекватна законова регламентация на работата си. В тази връзка мисля, че вместо да се насочват огромни средства за създаване на специализирани наказателни съдилища, много по-полезно би било тези суми да бъдат предоставени на разследващите органи.</p> <p><strong>Аргументът е, че специализираният съд ще реши проблема с бавното съдопроизводство.</strong></p> <p>Съдебното производство ще стане много по-бързо, ако досъдебното стане качествено. Ако създадем нов съд, това няма да направи досъдебното производство по-добро. Много се надявам, че в един момент българското общество ще разбере опасността от такива популистки идеи като създаването на специализиран съд за конкретни видове лица или за конкретни престъпления. Прах в очите на обществото е и т.нар. резервен защитник. Сега никой не се замисля за това, че резервният защитник също ще става причина за забавяне на делата.</p> <p><strong>Вече има подобно искане от страна на прокуратурата, става дума за назначаване на резервни защитници по прословутото дело за източване на програма САПАРД, по което е подсъдим бизнесменът Марио Николов. Твърдите, че това ще забави делото още, защо?</strong></p> <p>Разбира се, че ще забави делото. Мислите ли, че ще има доверие от страна на подсъдимия към защитник, който му е назначен от прокурора или от съда. Ако клиентът каже, че не желае да го представлява този резервен защитник, никой не може да му го натрапи. Освен това обществото изобщо не е осведомено за един много сериозен проблем &ndash; откъде ще дойдат парите за плащане на този резервен защитник. Към момента българската държава е в много голям дълг към адвокатите, които осъществяват т.нар. безплатна правна помощ, която всъщност се финансира от държавата. Става въпрос за случаите, в които едно лице няма финансовата възможност да си наеме личен защитник, а законът задължително е предвидил участието на адвокат в процеса. Парите за подобна защита не стигат. Тази година е намален значително бюджетът на Бюрото за правна помощ, дължат се суми от декември миналата година. Кой ще плаща тогава на тези нови допълнителни защитници, които ще бъдат ангажирани и ще имат претенции за съответно възнаграждение? Да не говорим за това, че един резервен защитник не може просто ей така &bdquo;да скочи&rdquo; в процеса, той също ще има нужда да се запознае с делото, а това е още една причина за отлагане на процеса.</p> <p><strong>Познавате ли в детайли идеята за създаване на специализиран наказателен съд?</strong></p> <p>В момента не е много ясно каква е точно идеята за тези извънредни съдилища. Доколкото знам, проектът се работи от магистрати и е в почти готов вид, но аз не съм го виждала и мисля, че хората, които го познават, са единици. Едно е обаче да говорим за идея, а съвсем друго за конкретно разписан закон. По принцип специализацията в работата на съдиите е нещо добро, когато става дума за отделен клон на правото. Например съществува административен съд, тъй като административното право е отделен клон на правото. Но в случая говорим за специализиран наказателен съд, а наказателното право е едно. Как ще бъде разделено то в различни съдилища?<br />Идеята за създаване на специализирани извънредни съдилища е катастрофална и аз не мога да намеря никакво оправдание за нея. Не само организираната престъпност, но и българските граждани ще изпитат тежестта й на гърба си, защото ще позволи едно лице да бъде заплашвано, че ако не е послушно и не си признае или не направи нещо друго в угода на разследващия, ще бъде подведено под такъв текст от Наказателния кодекс, който ще го изпрати в този специален наказателен съд, където доказването на истината ще остане на заден план в името на бързината. Това ще е демонстрация не на държавност, а на произвол.<br />И тъй като съдът поради характера си на независима власт, която арбитрира, не може да излезе с публично изявление, че това са несъстоятелни неща, просто няма кой друг освен адвокатурата, независимите неправителствени организации и интелектуалците да застанат срещу тези идеи.</p> <p><strong>Каква е прогнозата ви за т.нар. знакови дела от миналата и тази година, как ще приключат те, очаквате ли осъдителни присъди?</strong></p> <p>Аз не съм чула да има някаква промяна в маниера на разследване, така че най-вероятно резултатът ще бъде като при всички останали дела и заради зле свършената работа на предварителното производство няма да се стигне до осъдителни присъди. Другото, което ни безпокои много, е връщането с промените в НПК назад към фигурата на т.нар. вечен обвиняем. Премахването на срока за разследване, след който прокурорът или трябва да внесе обвинителен акт, или да прекрати производството, означава, че прокуратурата няма да има никакъв стимул да приключи бързо и качествено работата си, а хората ще понасят негативни последици от това, че ще бъдат обвинявани неизвестно колко години.<br />Всички тези поправки целят да направят така, че вместо да бъде безпристрастен арбитър, съдът да оправя некачествената работа на прокуратурата и досъдебното производство &ndash; с други думи, да стане нещо като придатък на обвинението. Аз съм убедена, че българският съд няма да се поддаде на тази жалка роля, която се опитват да му вменят.</p> <p><strong>Говорите за българския съд, чиито представители в момента от сутрин до мрак се оправдават пред телевизионните камери, че нямат нищо общо с бедните си роднини и че са в прекрасни отношения със съседите си в Приморско.</strong></p> <p>От 20 години работя като адвокат и съм се убедила, че когато имаш теза, която можеш да защитиш, няма значение какво е личното отношение на съдията пред теб, той действа професионално. Освен това стана ясно, че е взето решение да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу тези магистрати, и смятам, че това е добър знак. Тези дисциплинарни производства са вид минисъдебен процес.</p> <p><strong>Да се върнем отново към досъдебното производство и работата на МВР и прокуратурата. Напоследък се умножават обвиненията за полицейщина и засилване на натиска върху прокуратурата. Как ще коментирате тези упреци?</strong></p> <p>Отношенията между МВР и прокуратура за мен са &bdquo;тера инкогнита&rdquo;. Това, което слушаме като сводка всяка сутрин за проведени акции, може би е текущата работа на МВР и аз лично не проявявам интерес към нея. Мисля, че тази информация трябва да си остане за служебно ползване, а не да занимават с нея обществото. Важни са обвинителните актове и как те издържат в съдебната зала. Едно задържано лице не означава виновно лице, а понякога стават и грешки &ndash; спомняте си случая с певеца Красимир Аврамов. Не твърдя, че МВР целенасочено нарушава правата на гражданите, но си мисля, че ако им бъде търсена отговорност за непрофесионалната работа, самите те ще имат интерес и мотивация за позитивна промяна. Освен това не съм много убедена до каква степен реално прокуратурата участва в досъдебното производство. Обикновено върви една преписка между дознателя и прокурора и общо взето, отношенията между тях се движат документално.</p> <p><strong>Тоест излиза, че почти цялата работа по досъдебното производство е оставена на дознателите. </strong></p> <p>Точно така излиза. Те докладват нещо на прокурора, който преглежда преписката и решава въпроса на хартия. От репортажите за някои от т.нар. знакови дела сега се вижда, че в следствените действия са участвали и прокурори, което е една крачка напред, защото така вероятността да не се допускат грешки е много по-голяма. Това обаче се случва изключително рядко и разследването си се води без практическото участие на прокуратурата. Всички признават, че дознанието е най-слабото място на системата, от години се говори за това, че то се нуждае от сериозно реформиране, и там непрекъснато се извършват промени, които никога не са в посока на това да гарантират една нормална, спокойна и компетентна работа на дознателите. Освен това двойното им подчинение &ndash; от една страна, на прокуратурата, а от друга, на началника в МВР &ndash; също им създава доста комплицирана атмосфера за работа.&nbsp;</p> <p><em>*Ели Христова е родена през 1967 г. в Силистра. Завършила е право в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. От 1992 г. работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Член е на Висшия адвокатски съвет и е научен секретар на Центъра за обучение на адвокати &bdquo;Кръстю Цончев&rdquo;.</em></p> <em><strong>С Ели Христова разговаря Димитрина Чернева</strong></em>