Без искреност няма да има дясно обединение

 Без искреност няма да има дясно обединение
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<span style="font-weight: bold;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Мария Дерменджиева </span>разговаря с <span style="font-weight: bold;" bold;="">Надежда Михайлова</span><br><br><br style="" bold;=""><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Как трябва да говорим за политиката в България днес – емоционално или рационално?</span><br>- Без рационалност в политиката реално не могат да бъдат постигнати политически резултати, но от друга страна, ако няма сърце в политиката, не може да се получи онази искра, която мотивира хората да подкрепят една кауза и е залогът за успех. Така че политиката винаги е комбинация на емоция и разум.<br style="" bold;=""><span style="font-weight: bold;" bold;="">- В този контекст не се ли рационализира напоследък твърде много разговорът за обединението на десните политически партии?</span><br>- В този разговор трябва да подходим преди всичко принципно. Рационалният подход не изключва принципността. Но основното, което според мен липсва в момента в политиката и доведе до отдръпването на хората от политическия живот, е именно усещането и постоянните доказателства за безпринципност. Затова ако десницата иска да бъде реална алтернатива на случващото се през последните години в България, базата, върху която тя трябва да стъпи, са принципите.<br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Като казвате десница, какво включвате в понятието на българска почва?</span><br>- Добър въпрос. Защото има претендиращи за десни и доказано десни политически формации. Казвайки доказано десни, си давам сметка, че за мнозина в България верификацията от страна на Европейската народна партия (ЕНП) не е достатъчно доказателство, но аз ще ги оборя с тезата, че страната ни, след като членува в ЕС, е нормално да възприеме и прилага неговите стандарти. А членството в различните политически семейства в Европейския парламент (ЕП) се получава посредством съответни процедури, проверяващи и удостоверяващи тази принадлежност. Следователно автентичната десница за мен включва партиите в ЕНП. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Един от аргументите срещу вашата теза е странното поведение на ЕНП в дадени ситуации, което с ръка на сърцето трудно може да се приеме за дясно? Например призивът да се гласува за Георги Първанов на втория тур на президентските избори...</span><br>- Да, имаше такива случаи, които в тесния смисъл на думата политика не се връзваха с дясното. А споменатият от вас призив тогава беше част от друг дебат – проевропейско и антиевропейско поведение. Защото с всичките условности има политически партии – леви, десни, бивши комунистически и т.н., които са направили европейски избор, и такива, които го оспорват. И този призив целеше България да препотвърди своя европейски избор. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Ще направя една нетрадиционна аналогия: между темата за тоталитарното ни минало и разговора между десните партии – по-точно между СДС и ДСБ. Приемаме за вярно, че трябва да узнаем истината за комунизма в България, че трябва да преосмислим близкото си минало, виновните да поемат отговорност за своите деяния и потърпевшите да получат справедливост, за да можем да се помирим и да тръгнем напред. Не важи ли същото и за СДС и ДСБ – възможно ли е обединение между тях, без да бъде изговорено искрено всичко, което се случи преди няколко години в СДС?</span><br>- Усмихвам се, защото ме зарадва въпросът ви. Исках да имам повод да кажа именно това, че успешно обединение на десницата не може да има без искреност, с подмяна и преоценка на факти. Сутринта (в сряда – б.р.) в интервюто си лидерът на ДСБ Иван Костов се разграничава от свои действия, от свои тези, това за мен е изключително безотговорно. За да спечелиш хората, ти трябва да се изправиш очи в очи с тях и да отговориш на въпросите им, да поемеш отговорност за действията и постъпките си. Без това, каквото и да направим, ще прилича на сделка, на брак по сметка. Сделките и браковете по сметка имат предизвестен край. Мисля, че за две неща трябва да се даде обяснение и да се поеме отговорност. Първото е дали беше правилно или неправилно решението, взето през 2001 г., да не се направи коалиция с НДСВ. Според мен беше правилно. Аргументът беше ясен – нежеланието СДС да участва в размиването на политическата система, в подмяната й с олигархичния стил на управление. Не смятам, че ревизията, която в момента се прави вероятно чисто прагматично, е печеливше поведение. Второто е разцеплението на СДС. Обвинението всъщност беше, че СДС иска да се коалира с НДСВ, затова част от депутатите напусна парламентарната група на СДС и основа ДСБ. Приемам, че съвсем почтено са смятали постъпката си за правилна, че това е било емоционално желание да се защити по някакъв начин един друг вид политика. Очевидно не се получи, но не си го признават. Независимо от това обаче мисля, че трябва да се намерят мостове, но мостове на всички нива, не само на лидерско ниво. Всички, които бяха част от тези събития и продължават да са в политиката, трябва да имат доблестта да отидат при хората и да им обяснят какво се е случило. Едва след това могат да поискат тяхната подкрепа за обединението. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- А ако не го направят? </span><br>- Ще се повтори случаят с местните и президентските избори. Кандидатурите на г-н Беронов и г-н Заимов бяха добри, но бяха обречени поради неспособността на СДС и ДСБ да проведат този разговор. И извън чисто човешката непочтеност към двамата кандидати, които в някакъв смисъл бяха пожертвани, това допълнително разруши доверието на хората в искреността на двете партии. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Като споменахте интервюто на Иван Костов, как ще коментирате думите му по адрес на Яне Янев?</span><br>- Не спирам да се изненадвам от неговите заключения – само преди няколко дни Яне Янев за Костов беше стратегически партньор. Същото важи и за „Атака” – „ако СДС направи коалиция с „Атака”, да забрави за ДСБ”. Аз също смятам, че СДС не трябва да прави коалиция с „Атака”, но си спомням, че преди няколко месеца Костов и за „Атака” говореше като за потенциален стратегически партньор. Затова пак казвам, всеки политик трябва да отговаря за своите действия и думи.<br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Да поговорим за решенията, които взехте на Националния съвет на СДС.</span><br>- Взехме решение да започнем разговори с десните политически формации. Защитих пред колегите си тезата, че ядрото за изграждане на платформата за широко дясно обединение трябва да бъде в споменатия вече формат – партиите от ЕНП. Тоест програмните документи трябва да бъдат изработени от партиите, които имат сходство в оценките за настоящото управление и не са били част от него. Затова смятаме, че БНД нямат място в една подобна коалиция. Те участваха в последните две правителства и носят отговорност, вкл. за съставянето на тройната коалиция. Те заемаха ръководни позиции и взимаха решения, които опозицията, в частност СДС, оспорваше. Така че е необосновано да бъдат привлечени в дясната коалиция. Разбирам, че в някакъв момент са решили да напуснат НДСВ, да формират парламентарна група и да започнат опозиционно говорене, но заставането срещу правителството не е достатъчен аргумент да станат част от дясното обединение. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Отново говорим за чистата биография...</span><br>- Точно така. Всеки политик и всяка партия имат биография. Сещам се за италианския филм „Делото приключи, забравете!” – схемата „пито – платено” обаче не може да се прилага в политиката. Хората не прощават вече така лесно...<br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- ...въпреки „националния Алцхаймер”...</span><br>- Според нас трябва да направим две стъпки. Първата е вотът на недоверие, за който ще търсим широк фронт на подкрепа по време на дебата. Вотът ще определи ясно отношението към тройната коалиция. Другата стъпка за дясното обединение е изграждането на обща парламентарна група в рамките на това Народно събрание, което впрочем отдавна предлагаме. Но допълваме това предложение с нов елемент – да се изградят коалиции на дясното обединение и в местната власт. Защото извън ГЕРБ СДС е единствената политическа сила вдясно, която има кметове. Смятаме, че могат да се направят десни мнозинства в местните парламенти и да се изработяг общи програми до изборите, така че няколко десни градове наистина да покажат на практика как десницата може да управлява. Да се демонстрира ясно алтернативата именно през местната власт, която е най-близо до хората. Другите елементи от втората стъпка са общи предизборни щабове, общи документи за предизборната кампания и общи листи – както за европейските, така и за националните избори. Но е много важно въпросът с листите да не предхожда въпроса за общата управленска програма. Първо трябва да има принципна позиция за стратегията как десните партии ще управляват заедно след изборите. Самото явяване на изборите – дали с обща листа или не – в крайна сметка е тактически избор.<br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Във вашия проект за споразумение формулирате принципни критерии за партиите и личностите, с които ще партнирате?</span><br>- Да, те не трябва да са или да са били част от настоящото управление, не трябва да подкрепят бизнес формирования, т.е. не трябва да са част от олигархичния модел, довел България до днешното й състояние. Ще добавя и един щрих, който не е изрично заложен, но държа на него – коалиция с „Атака”. Защото „Атака” не е дясна партия, доказателство за това са позиците й по отношение на НАТО, АЕЦ „Козлодуй”, излишно е да изброявам други примери. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- А как предлагате да бъдат проверявани личностите в листите дали отговарят на съответните критерии?</span><br>- Станах вече пословична с искането си за разширяване на мажоритарния елемент в изборите, но не по начина, по който го вижда Г. Първанов – чрез разделяне на парламента на по-популярни и по-непопулярни депутати, а чрез преференцията да се даде възможност на хората да преподредят листите. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Но преференцията има смисъл само ако няма праг?</span><br>- Да, искаме възможност за преференциално гласуване без праг, за да има смисъл. Така ще се осъществи един вид естествен подбор на кандидатите, направен действително според желанието на избирателите. Те ще бъдат много по-мотивирани да отидат до урните, защото гласът им ще има реално значение. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Ще се случи ли изобщо промяна на изборното законодателство? Време почти не остана...</span><br>- Мисля, че участниците в тройната коалиция умишлено протакат взимането на решение кога и как да се проведат изборите с тази игра на вътрешни противоречия. Това е непочтено към избирателите. <br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Очевидно е, че те не искат всъщност промени, защото ако искаха – имат достатъчно гласове да го направят.</span><br>- Именно, затова е много вероятно да се изправим пред изборите със старото законодателство.<br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Това обаче крие сериозната заплаха от минимална избирателна активност, защото изборите, проведени по познатия начин, единствено ще запазят статуквото и настоящите „елити”.</span><br>- За съжаление сте права.<br><span style="font-weight: bold;" bold;="">- Как могат да бъдат обнадеждени хората в такъв случай? Не можем да върнем доверието на Европа в българската държавност, ако нейните граждани са убедени, че нищо не зависи от тях и не могат по никакъв начин да постигнат промяна.</span><br>- Ще се върна към началото на разговора ни – темата с личния пример е ключова и в този смисъл лидерството е много важно. Ако лидерите не са в състояние да проведат откровен разговор с хората и не дадат личен пример, не може да се очаква хората да променят психологическите си нагласи. Най-ужасното чувство в момента в България е чувството, че нищо не може да се промени. Трябва да намерим начин да го преодолеем.<br><br><br>

Коментари

Напиши коментар

Откажи