Пристанището на ума е сърцето

Пристанището на ума е сърцето
Пристанището на ума е сърцето. Ще говоря за молитвата. Какво се има предвид, когато кажат, че умът ни е изключително смутен? Преди да започне беседата, в целия храм се чуваше говор. Обсъждаме, разговаряме. Много е трудно умът на човека да се успокои. Не можем да се успокоим, искаме постоянно да мислим за нещо, да говорим за нещо, да ни занимава нещо, умът като два воденични камъка да го мели, за да върши някаква работа. Ако някой ти каже: успокой се малко, ти се затрудняваш и това е причината за всички наши проблеми. А именно, че умът се терзае от помисли, разочарования, отчаяние, тревога, от стрес, страх, несигурност.

 

 

Например, когато днес свърша беседата и 20 човека от вас ми кажат:

"Отче, това, което ни каза, ни хареса!", но един каже: "Отче, това, което ми каза, изобщо не ми хареса!", умът ми какво ще направи? Ще започне да се терзае заради този един човек и да размишлява: защо да не му харесва? Как може да говори така! Обиди ме! Мене! Който съм този, този и този! За какво говори всичко това?

 

Това са игрите на ума, постоянните терзания от помисли, докато реалността е напълно различна.

 

Аз не завися от това дали ще ми кажете добра или лоша думи, нито ти зависиш от това дали аз ще те похваля или ще ти се скарам. Защо? Защото душата ни, сърцето ни, сърцевината на нашето съществуване е сътворена от Бога и крие в себе си цялото величие и красота на Христовата благодат. Но умът е способен да те разболее.

 

Защото всички сме зависими от това, какво мнение имат другите за нас, колко съм висок, колко съм хубав, или пък не съм. И не ми казвайте, че идвате на църква без изобщо да се погледнете в огледалото. Или какво ще облечете, как ще застанете. Ето това прави нашият ум, цялото това нещо е умът, койти ти казва: Облечи се, детето ми, оправи се, за резил ще станеш! Какво ще кажат за тебе и какво ще си помислят! Или пък тъкмо си взел някоя диплома и като те представят, забравят да споменат за нея. Веднага започваш да се дразниш.

 

Защо? Кой се дразни?

 

Умът, защото казва: Трябва да кажат всичко за мене! И за дипломата, и, че познавам този управник, и този известен политик, и че съм направил това и онова! Това са игрите на ума, който ни кара да си слагаме табели, фалшиви табели, за да се терзаем и мъчим за неща, които не са нашата същност.

 

Аз не съм моята диплома, не съм моят ръст, не съм моята красота или грозота, очила, расо, а съм нещо, което е зад всичко това. В Църквата това се казва сърце.

 

Ако се съединим там, вътре, в сърцето, всеки в неговото сърце, и спрем да се измъчваме от това, което другите казват за нас, тогава ще се успокоим. Защо? Защото в сърцето на всички съществува пълнота, много голямо щастие, изобилни блага, за да си щастлив дълги години, през целия си живот.

 

- Защо си нещастна, дъще моя? - питам аз.

- Защото ме остави този, когото обичах. Остави ме!

- И сега какво чувстваш?

- Чувствам се зле. Сега се чувствам непотребна, предадена, недостойна, чувствам, че нищо струвам!

Представи си! Един човек казва "Той не ме обича" и целият се срива. Срива се.

Кой се срива? Сърцето? Не, а умът.

Умът те е накарал да мислиш, че понеже един мъж те е предал или оставил, или обратно - една жена е оставила някой мъж, от това следва, че нищо не струваш.

 

Дори всички други да ни обичат, след като той не те обича, ти се чувстваш напълно провалена. Това какво е? Заблуда на ума, всички наши проблеми започват от това лъжеусещане и се терзаем, разболяваме се и мислим, че за нас всичко е къщата, колата, човека, който не обича и ако престане да ме обича, полудявам!

 

Един духовник попита една девойка:

– Защо разсипваш живота си заради него?

- Беше много добър! - казва тя. - Обичам го изключително много! Без него не мога да живея!

- Обаче седем милиарда хора на планетата си живеят нормално, без изобщо да се занимават с него! Никой не се интересува от него. А ти се побъркваш? Защо?

 

Защото човек се научава да се изразява само с помислите, с ума и да не разбира красотата на собствения си вътрешен свят. Ти си хубав, ти си хубава и си ценна, дори ако другият не те уважава и обикне.

 

Какво е казал Христос? Във вас има нещо, което никой не може да ви го отнеме. Дори в огън да ви хвърлят, да ви изгорят, в душата си имате нещо красиво, истинно, вечно, което никой не може да ви отнеме, разколебае и събори.

 

Влизаш ли във вътрешно съприкосновение с това? Успяваме ли да влезем в съприкосновение с нашата душа, с красотата на нашия вътрешен свят? Мисля, че не, защото през целия ден правим нещо, през целия ден мислим нещо, умът ни е някъде и той не ни дава покой.

 

Защо се самоубиха всички тези хора в Гърция от началото на кризата досега - близо 3000 - млади хора и по-възрастни, пенсионери? Защото не се научили да се хранят от сърцето, а умът им ги е подлудявал. Мисля, че в часа, когато се самоубивали, не са били гладни, никой в онзи час не бил гладен, нямали нещо осезаемо, което да им създава проблем, а какво им създало проблем?

 

Мисълта за бъдещето, за заема, за обществото, за децата, когато "ще стана за резил, че не мога да платя".

 

Какво е всичко това? Помисли. Кой е вложил проблема? Умът. Умът ги е подлудил, преди да стигнат до затвора, сами са затворили душата си чрез самоубийството.

 

Затова ви казвам, че е много важно, ако можем да разберем, че умът ни казва лъжи, много лъжи. Например, сега мога да реша, че ще ме погледнете и ще кажете нещо лошо, а вие да не мислите нищо лошо. Умът ги казва тия неща.

 

Една девойка върви по пътя и мисли, че всички я гледат и подценяват: "Виж я, виж я тази". Но никой не казва така. Умът ти ражда тези сценарии и те разболява. Затова Църквата ни е дала възможността за молитва.

 

И какво е молитвата? Тя е точно това потапяне на ума в сърцето ни, там, където съществува океанът на спокойствие, тишина, покой, пълнота от Бога, слава от Бога, светлина от Бога, любов от Бога, там, където не чувстваш нещо да ти липсва. Имаш всичко. Но за да направиш това, преди всичко трябва да се потопиш. Да се успокоиш, да избягаш от това, което мислиш и да кажеш в себе си: "Нека се успокоя малко, да помисля малко!"

 

Светците използвали метода, ако се сещате от книгите, които сте чели, на Иисусовата молитва, както я наричат. Това е кратката молитва: Господи Иисусе Христе, помилуй ме!

 

Всички, които се опитват да я прилагат, по време на изповед казват, че не могат да се съсредоточат само в това, а мислят и други неща. Защо? Защото казахме, че умът е свикнал да не се успокоява, врявата му харесва и не понася спокойствието.

 

Жените през лятото казват: Да отидем на почивка! И отивате да си починете, но и там си намирате нова работа. Виждам го при мои близки - отиват на почивка във вилата или където отиват, и започва едно чистене, което докато свърши, са минали два дена и на четвъртия се връщат обратно. Казваш й:

- Седни малко, почини!

А тя:

- Не мога, ако не правя нещо, не мога!

 

Не е това, а умът ми иска постоянно врява. Не понася покоя.

Затова светците установили тази молитва "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!" - пет думи, за да може умът да се съсредоточи.

 

Можеш да кажеш и други неща: "Пресвета Богородице, спаси ме!" "Святий Ангеле мой, пази ме!" Или пък към твоя личен светец. Не е задължително да ползваш само една молитва, а която и да е, стига умът ти да не тича непрекъснато и да не те подлудява в лъжи, защото всичко това, което мисли, са суетни неща, които изморяват.

 

Един приятел на Света Гора ми каза:

- Мина време, докато се науча да се моля и да съсредоточавам ума си. Не е лесно, но когато го направих и постигнах с Божията помощ, знаеш ли какво почувствах? Почувствах се, сякаш отидох на ваканция на Карибските острови, сякаш отидох на ваканция на екзотични острови, толкова хубаво се чувстваш, когато се успокоиш и спреш да се измъчваш от мисли, които те терзаят и те стресират.

 

Това е една много тиха област в нашата душа.

 

Всички имаме в нас една градина с цветя, които благоухаят, но не посещаваме често тази градина. Виждали ли сте онези табели в центъра на Атина, където е изключително шумно, а на табелите пише: В дъното има градина. Сякаш ти казват, не гледай отвън, където има врява, влез вътре и ще видиш! Там е спокойно, има и градина и лоза.

 

Така става и в живота. Отвъд врявата, която сега вдигаме, мислейки различни неща, от които нощем не можеш да спиш. Но ако спреш да се тревожиш с ума си, ще влезеш в сърцето, ще почувстваш Бога и ще чуеш един глас, с който Бог ти говори:

Детето ми, обичам те! Детето ми, Аз съществувам и ще ти помагам! Детето ми, за Мене си ценен! Каквото и да ти казват другите, за мене си важен! Не се безпокой! Всичко ще върви добре!

 

Този глас съществува в нас, чува се, но за да бъде чут, в душата ще трябва да настъпи покой и затова светците освен молитвата "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!" използвали и своето дишане.

 

Това е тайна. Не правите молитвата много дълго, а пет пъти на ден, т.е. дълбоки вдишвания, в които обаче ще съсредоточиш, казва Добротолюбието, ума си в дишането и ще вложиш Христос в това дихание, във въздуха, който влиза вътре, и Христос ще пътува в тебе. "Господи Иисусе Христе" с вдишването, и "Помилуй ме" – с издишването.

 

Но не трябва да мислиш за нищо друго, а да следиш спокойствието на душата си, да утихнеш.

 

В колко заспа вчера? Една госпожа ми каза:

– В колко заспах ли? Или в колко легнах?

Казах й:

– И двете.

- Легнах в дванайсет, но заспах в един и петнайсет.

- Защо?

- Защото не можах, а мислех. Не можах, задавиха ме притесненията за данъците, за детето, което не намери работа, давят ме притеснението и мислите за дъщеря ми, която още не се е оженила или за дъщеря ми, която се ожени и още няма дете. Мисля ги, мисля ги, подлудявам се, не мога да спя, събуждам се сутрин, измервам захарта - с повишена стойност, ама не ядох нищо вечерта, странно!

- Мислите са те подлудили и изморили. Но ако се беше научила да влизаш в сладостта на молитвата с доверие в Бога и да положиш проблемите си пред Бога и да кажеш: "Дъщеря ми? Оставям я на Бога. Работата ми? Доверявам я на Христос". Какво ще постигна, ако се побъркам от страх? Какво ли? Много скоро мозъчен или сърдечен удар. Това ще постигнеш.

Някой ми възрази:

- С други думи, сега ми казваш нищо да не правя?

– Не, това, което ти казвам да правиш, е най-великото. Най-трудното не е да мислиш за проблема, а да го вземеш и да го потопиш в Христос и да Му го довериш. Това е много трудно.

 

Тоест, днес ти говоря за вършенето на едно дело, а не ти казвам да не правиш нищо. Казвам ти да правиш нещо конкретно, различно от това, което правиш. Защото това, което правиш, те е изморило и преждевременно застарило.

 

Дойдох тук днес да ви кажа да оставите проблемите, които ви занимават, но не да ги зарежете, както казват, а да ги зарежете пред Голгота, пред Кръста на Христос в Божията прегръдка и под покрова на нашата Света Богородица.

 

Това е много трудно. Колкото и да изглежда просто, то е изключително трудно. Много е трудно една жена да каже:

- Ще заспя довечера, а детето ми нека да отсъства, оставям го на Света Богородица. Ще се върне в три, четири, какво да правя. Сутринта трябва да стана да отида на работа, но не мога да чакам до три да се върне, за да се скараме до три и половината и след това да легна и да отида на работа, бидейки труп.

 

Не това е решението. Това, което ви казвам, изглежда, как да го кажа, някак несериозно, все едно не е съществено, но всъщност това е същественото решение. Да излезеш от лудостта на света и да влезеш в покоя на Бога. Това прави молитвата.

 

Ако искаш да помогнеш (за преодоляването) на лудостта на света, не влизай в тази лудост, а излез малко. Колко? 15 минути, половин час.

 

Зная една баба, която се моли всяка нощ два часа и когато говори, лицето й свети. Тя не гледа турски сериали. Има време да се помоли, не гледа сериали, не гледа филми, защо? Иска да се моли за другите, обича другите, мисли за целия свят, за себе си, за душата си, това прави и затова се моли и душата й свети, насища се с това.

 

Молитвата не е терзание, терзанието го живеем ние, защото не се наслаждаваме на молитвата. Този, който й се наслаждава, знае, че не губи своето време, защото след това, когато излиза в живота, е много по-добре. Спокоен е, неговото кръвно налягане, захарта, цялото тяло върви много добре и лекарят, при който ходи, му казва:

- Виждам по-добри резултати този път. Бях ти казал да спреш стреса и браво, че успя!

Оттам започва всичко.

 

Какво е стресът? Умът мисли, мисли, мисли; ще се разболееш от много мисли. И ако не можете да се молите сами, мислете за някое лице, което обичате и което ще ви грабне малко сърцето, т.е. жертвата в негово име.

 

Помоли се в името на някой, който обичаш – детето ти, мъжа ти, жена ти, някой съсед, някой близък. Защо казвам това? Защото, когато обичаш някой, по-лесно се молиш и казваш: ще се помоля заради него!

 

Затова и майките са добри и чувствителни, защото, когато имат деца, които имат някаква болка, те по принуда се молят за детето си; за себе си не се молят много, но ако на детето му се случи нещо, веднага ще се помолят. Това е тайната, помоли се за някой друг, ако не можеш за себе си, влез в съприкосновение с Бога по който и да е повод. Намери някакъв повод.

 

Една жена казала на своя духовник:

– Отче, не мога да се съсредоточа в Бога при молитвата, не мога да Го обикна, много е трудно това, което казваш. Отче, това са теории!

И той й казал:

– Чедо, да ти кажа ли нещо? Имаш известно право - не можеш да влезеш в съприкосновение с Бога, но обичаш ли поне някой друг човек!?

- Обичам детето ми.

- Добре, помоли се за детето си и влез в съприкосновение с Бога заради детето си. Използвай това като повод.

 

Това правил св. Силуан на Света Гора, който казва, че един път се молел - за кого мислите? За майсторите в манастира, за строителите. Имало един Николай от Русия, който оставил жена си, децата си и дошъл на Света Гора да поработи, да спечели пари и да се върне в Русия, да им занесе пари.

 

Св. Силуан се молел за Николай и отправил хубава молитва – в ума си казвал: "Христе мой, помогни на Никола, дай му здраве, да не падне от някоя стълба, да не му се случи нещо, защити жена му, която е сама вкъщи, да не направи нищо нередно, децата му да са здрави!".

 

И в този час, когато се се молел по този начин за Николай, умът му разбрал колко благ е Христос. И след това, след пет минути, - разказва той - забравил Николай и се съсредоточил в Христос. Само Христос гледал, оставил Никола, защото видял Бога и когато някой види Бога, забравя проблема, с който е започнал, и останал с боговидението.

 

Какво разказва след това? В Бога какво мислите видял? В Бога, Който виждал, забравяйки Никола, след няколко минути видял Никола в Бога. Той тръгнал да се помоли за този човек, умът му се откъснал и отишъл в Бога и в Бога намерил този, за когото се молел.

 

Това означава, че дълбоко в нашата душа всички някъде се срещаме.

 

Аз и ти се обичаме в душата, в нашата дълбочина, твоята невеста със свекърва й, тоест с тебе. Тези, които имат снаха, вашите души и сърца са съединени в дълбочина, но съществува невероятен сблъсък, знаете ли къде? В ума, на различен акъл сте, там не си пасваме. Затова снахата се кара със свекървата, затова мъжът се кара с жена си.

 

Кои се карат? Сърцата ни? Не, а нашите умове се карат; нашите сърца са създадени от Бога и общуват.

 

Не съществува човек, който да не обичаш със сърцето си, дори този, който е паркирал пред твоя автомобил, пред дома ти нарочно, дори този, който е сложил нарочно отпадъците си пред твоя прозорец, дори този, който ти е направил зло в живота - твоята душа вътрешно (го обича), защото, какво казахме преди - в дъното има градина.

 

Дълбочината (на твоята душа) обича целия свят и дълбочината на твоя враг обича тебе, но за съжаление ние не живеем в дълбочината, а на повърхността и там какво казва умът? "Ти добре ли си?"

 

Сърцата ни всъщност са като на децата, детето отива и прегръща всички. Едно малко дете няма проблем с никого, то се скарва за половин час и след това пак те прегръща, не таи злоба към никого, прощава на всички, това е нашето сърце, както е създадено от Бога.

 

Ние обаче не сме такива, а сме станали „цивилизовани”. "Аз имам положение, не разговарям с тоя! Не! Не ме интересува! Аз не говоря на този, ако ще да умира, душата ми да излезе, няма да му проговоря пак!" С други думи, това е твоят ропот.

 

Боледуваш, това е нашата болест, а в същото време сърцето ни иска да обикне дори враговете. Христос това иска от нас, но за съжаление не го правим и живеем в Църквата и остаряваме в Църквата все същите.

 

Питаш някой: какво научи толкова години в Църквата? Научи ли се да имаш мир? Да обичаш? Да се съединяваш с другите? Чрез твоята молитва? Разбра ли, че другият не е твой враг?

 

Разбра ли, че когато една девойка казала на старец Порфирий: "Отче, помолете се за мене!" Той казал: "Сега ще се помоля пред тебе за тебе!" "Да, нека чуя!" И той казал: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!" Тя се казвала Георгия и си помислила: "Сега ще каже и за мене", но старецът Порфирий повторил същото: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!" Тя го попитала:

- Отче, няма ли да се помолите за мене?

Той й казал:

- Детето ми, за тебе се моля!

- Ама вие казвате помилуй ме!

А той отвърнал:

- Детето ми, не си ли разбрала, че аз и ти сме едно?! Обичам те толкова много, че се моля за тебе сякаш за мене и се моля за мене сякаш е за тебе!

 

Това е най-хубавото нещо. Това ни го дарява градината, градината в дъното. Този, който се моли, но сутрин се събужда, вижда съседа си и казва: "Не му говоря!", е дълбоко замръкнал. Още спи. Този човек не е разбрал дори „алфата” в духовния живот. Този, който се моли, тоест мисли, че се моли и сутрин не се събужда с любов, с желание и бодрост за живота, ще рече, че нищо не е взел от Христос, не е докоснал Христос, нещо друго е докоснал.

 

Може да е докоснал неопределени душевни явления, духовни неопределени преживявания, но нима е възможно да докоснеш Христос с молитвата и да бъдеш същият? И същата? Нима е възможно? 

 

Превод: К. Константинов

Източник: http://dveri.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Цецо

    24 Авг 2013 23:56ч.

    Размисли за същността на живота изпълнен с любов към всяко живо същество. Ако всички се опитваме всеки ден по малко да бъдем осъзнати и тази осъзнатос минава през сърцето /а не през ума/след време ще намерим търсеният чрез ума покой без той/ума/ дори да бъде използван.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Флора

    02 Sep 2013 22:21ч.

    Какво ли би станало,ако това прекрасно нещо стане заглавна страница,а не събитията по света и у нас?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митака

    23 Sep 2013 21:31ч.

    Ами много лошо явление за Банкерите, Политиците, Бизнесмените ще плачат ако хората приемат този начин на мислене. Те се хранят и правят пари от човешката несигорност!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • PonchikDap

    18 Sep 2015 19:15ч.

    Здарова! паттерн в бинарных опционах binaryoptions как правильно работать на бинарных опционах бинарные опционы демо без регистрации http://trailrussia.ru/luchshaya-kompaniya-dlya-binarnyh-opcionov.php http://vintage-cafe68.ru/iq-option-login.php http://mustachestudio.ru/strategiya-fibonachchi-dlya-binarnyh-opcionov.php

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • AntonyDap

    10 Окт 2015 6:00ч.

    Здрасте! торговля бинарными опционами с минимальным первоначальным депозитом бинарные опционы 2015 стратегии бинарные опционы от 1 цента http://tvtmz.ru/ischu-investora-dlya-torgovli-na-binarnyh-opcionah.php http://mirkupon.ru/binarnye-opcion.php бинарный опцион демо счет онлайн http://sablinov.ru/wforex-binarnye-opciony.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи