- Основната теза във вашата книга е контра-интуитивна: когато всички твърдят, че появата на цифровите технологии е променила кардинално живота ни, вие утвърждавате, че в действителност не става дума за никаква революция. Според вас, цифровата среда въобще не доведе до такива дълбоки промени в живота и икономиката, както ни се струва…Тогава, защо всички, освен вас, говорят за „цифрова революция“?
Жером Кошар: Книгата ни се роди тъкмо от критичния анализ на това единодушие. Хорът на проповедниците на цифровата революция е толкова креслив, че заглушава всички останали гласове. Към момента цифровата революция е предимно революция на пиара и рекламата, тоест средство за финансиране на значителна част от индустрията на културата. Затова не е чудно, че тази музика намира отглас в множество публикации - едни катастрофични, други благонамерени. Ние тръгнахме без предварителни нагласи по следите на цифровата революция, за да установим мащаба й и реалното й проникване в други сектори. Да видим какви са проявленията й в публичната сфера, например. Какви са макроикономическите й измерения. Често цифровата революция е изпразнен от съдържание концепт, който цели да придаде лустро на неговия изразител.
Жобик де Калан: Ние не сме единствените, които се съмняват в дълбочината на цифровата революция. Още през 1987 г. лауреатът на Нобелова награда по икономика Робърт Солоу обобщи всички съмнения със следната формулировка: „Виждаме компютри навсякъде, само не и в статистиката за производителността“. Икономистът Робърт Гордън посвети монументална и интересна книга, непреведена на френски, за забавянето в ръста на производителността в САЩ. Ако се съди по привидно водещото място на технологиите, ние би трябвало да произвеждаме много повече и по-качествено. Същевременно никога ръстът на производителността през последното десетилетие не е бил толкова нисък и така е от началото на 80-те.
Ако препрочетем „Славното тридесетилетие“ на Жан Фурастие и неговия анализ за напредъка във Франция в съвсем конкретни, всекидневни области на живота (храна, транспорт, облекло, жилища...), ще се изненадаме от огромния скок, осъществен между 1945 и 1975 г., благодарение на третата индустриална революция, в сравнение с мижавите промени във Франция, САЩ и Германия за последните 30 години. Наблюдаваме по-скоро подмяна на стойностите, с помощта на цифровите технологии, отколкото реално създаване на богатства, от които всеки да се възползва – както индивидуално, така и колективно. Това е една от причините, поради които ние говорим за преувеличаване на мащаба на цифровата революция.
- Тоест, вашият подход е по-скоро икономически. Няма цифрова революция, защото цифровите технологии не са оказали съществено влияние на макроикономическите показатели… Но нали не всяка революция може да се измери в цифри?
Жобик де Калан: Икономическите показатели са само формален, сиреч несъвършен, израз на благосъстоянието на гражданите. Затова се придържаме към производителността, защото този синтетичен показател е същностен и конкретен. Ако производителността нараства, това означава, че се покачва жизненият стандарт и че хората ще разполагат с повече свободно време за отдих и общуване с близки и приятелите, а изнурителните и трудоемки дейности ще намалеят, дори ще изчезнат.
Ако едно явление не води до повишаване на благосъстоянието и не е източник на растеж, не може да бъде определяно като революция. И обратното, цифровите технологии не са универсално обяснение за всички световни беди.
В книгата си посочваме, че опитът да си обясним света през призмата на дигиталните технологии, води до непълноценен прочит, който не е в състояние да даде отговор на промените и недоволствата в нашето общество.
- Тук биха могли да ви възразят, че мястото, което заемат интернет-гигантите и несъразмерната им власт, включително в културен план, са нещо наистина ново. Но вие твърдите, че няма никаква „Голяма четворка“ (GAFA, съкращение от Google, Apple, Facebook, Amazon)! Защо?
Жером Кошар: С този акроним се сравняват круши, ябълки и скубиду. Какво общо има между гиганта на луксозни стоки Apple, който формира над 60% от оборота си от продажбата на телефони и рекламния гигант Google, който живее от и заради данните? Или между гиганта в електронната търговия Amazon, слабо рентабилна дейност, свързана повече с логистика, отколкото с технологиите, и най-голямата в света социална мрежа Fаcebook, наброяваща 20 пъти по-малко служители? Колкото по-внимателно се вглежда човек в тези четири компании, толкова повече разлики открива. Единственото общо между тях са икономическите им успехи, тяхната националност и страхът, който внушават на конкурентите си и правителствата. Но това не е достатъчно. Четирите компании имат и различни интереси. Шефът на Apple Тим Кук, например, се представя като борец за защита на личните данни, което си е пряк удар срещу компаниите, които експлоатират тези данни.
- Вие отказвате да влезете в ролята на пророци и често напомняте за тези, които паднаха в капана на собствените си прогнози за цифровата икономика. Но все пак предричате, че „следващите години ще бъдат период на връщане към реалността“. Какво имате предвид?
Жобик де Калан: Да, ние не вярваме в пророците. Във време, в което страдаме от липса на памет, въпреки излишъка от записващи устройства, рядко се обръщаме назад, за да проверим дали предвижданията на тези гурута са се оказали точни (и в повечето случаи не е така, както се опитваме да докажем, привеждайки множество примери). Нашата книга се стреми на първо място да помогне на съвременниците ни да разберат епохата, в която живеем, изчистена от всякакви лозунги, клишета и внушения.
Жером Кошар: Такова желание за връщане към реалността назрява от известно време и все повече ще се задълбочава. Въпросът за контрола на личните данни и данъчната оптимизация на интернет платформите, например, вече занимава общественото мнение, независимо от елитите.
- Не смятате ли, че все пак, от антропологична гледна точка, цифровите технологии промениха човека и обществото в дълбочина? По принцип, вашата книга разглежда в по-широк аспект ролята на техниката. Вие й отреждате второстепенно място, като отричате способността й да променя човешката природа. Да вземем например Facebook, който улесни общуването между хората, но не ги направи по-добри в нравствен смисъл…
Жером Кошар: Цифровата революция се базираше на принципа, че технологиите са в състояние да променят обществото. Девизът на Силициевата долина беше: „Да направим света по-добър“. Затова и мащабът на разочарованието съответства на силата на надеждата. Да се твърди, че движението на „жълтите жилетки“ се дължи изцяло на Facebook, е все едно да приемем, че без социалните мрежи гневът на хората не би се проявил. А това, според нас, е оскърбително за французите.
Жобик де Калан: Ние смятаме, че технологиите са напълно неутрални и всичко зависи от това, как те се използват от хората. Така например, социалните мрежи не са отделен свят с нови правила, а по-скоро отражение на това, което се случва в живота ни, но в нова, електронна форма. Нещо като огромен лист индиго, покриващ Земята. Но не Facebook породи насилието, което пронизва френското общество. Достатъчно е да видите протестите от последните седмици, за да разберете, че насилието въобще не е виртуално.
Жобик де Калан, е консултант по пиар стратегии и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания.
Жером Кошар, е ръководител на компания за цифрови решения и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания.
Превод за "Гласове": Никола Стефанов
Източник: lefigaro.fr