Здравчето: Цял живот ми втълпяват, че нищо няма да излезе от мен

<p><strong>Първият ми детски спомен е как стоя наказана на балкона.</strong></p> <p>Не обичах зеле. И отказвах да ям. И майка ми ме наказа. Прати ме на балкона за половин час. Но там беше студено.</p> <p>Имам брат и сестра близнаци от една майка и различни бащи. На осем години са вече, аз съм най-голямата. Те сега са в Дома.</p> <p>Родена съм в София и докато станах на пет години, си живеех&nbsp; със семейството. Но стават някакви конфликти между майка ми и баща ми, те нямат брак, извънбрачно дете съм.</p> <p>Баща ми има къща в село Целина, близо до Чирпан, и апартамент в Димитровград. И той тогава отива там да живее, а аз оставам с майка. Те все пак продължаваха да поддържат някакъв контакт заради мен, идвал е, виждал ме е, давал е издръжка. Но след като бях настанена в Дома,</p> <p><strong>той спря да дава издръжка и спрях да го виждам. Майка заживя с друг мъж,&nbsp;</strong></p> <p>забременя пак, той не искаше да полага никакви грижи за децата си и тя го изгони. Майка си роди двете деца, но тях пък още от родилното ги взеха социалните и ги настаниха в дом. Аз по това време бях в болница. Но защо ги взеха, не знам.</p> <p>Мен ме взеха заради баща ми. И си спомням, че се сбих с едно момиче в училище. Класната беше много разочарована от нас. И доведе някакво лице от детска педагогическа стая, започнаха много проверки в нас. Аз още тогава</p> <p><strong>много се наплаших и започнах да бягам от къщи.</strong></p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31460_47VteJgpfS2h535lcrFnZNkYfhfiYQ.jpg" style="height:450px; width:600px" /></strong></p> <p><em>Здравчето: Мечтая да стана актриса. И ще стана! Театър на маса, креативна ваканция на море, 2013 г.&nbsp;</em></p> <p>Плашеха ме, че ще ме отнемат от майка. Проверките бяха почти всеки ден. Влизат и започват да оглеждат мебелите, в какво жилище живеем, къде спи детето, с какво се храни, отварят хладилника. Започнаха едни истории, започнах да бягам от къщи. И тогава поисках да отида при баща ми. Писах му писмо и той дойде и ме взе, уж за лятото. Бях първо в Димитровград, после се преместихме в къщата му в село Целина. Но беше много лошо там.</p> <p><strong>Само пиеше, занимаваше се с някакви пияници, почти не се грижеше за мен, изобщо - кофти.</strong>&nbsp;</p> <p>Той няма друго семейство, нито други деца. Живее сам, с пияниците, те му правят компания. А мен ме караше да му нося керемиди на покрива, да копая и не&#39;кви такива простотии. И аз един ден го излъгах, че искам да си взема дрехи от София, тогава действително нямах никакви дрехи. И като дойдох тук, му казах, че повече няма да стъпя там. И така. Той се ядоса много и каза:<em> Ахааа, аз от полицията съм те взел, там ще те върна</em>. Обади се в полицията и се взе решение, че и двамата родители не са годни да се грижат за мен. Настаниха и мен в Дом. Тогава съм била между 2-ри и 3-ти клас.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31460_lott1QcFd1rRQLQgmFV5d0rW9wso5n.jpg" style="height:421px; width:600px" /></p> <p><em>Снежна София, автор: Здравчето</em></p> <p>В началото бях много объркана, стресната. Видях деца, които скачат по оградите и псуват хората, които минават. Това беше първото ми впечатление.</p> <p><strong>Но в един момент претръпваш.</strong></p> <p>Приятели? Не знам дали имам. Прощавала съм много пъти, но никога не се е получавало. Ако с едно момиче си приятелка, винаги другата ще те ревнува. Трудно е да си намерш приятели на такива места. Последния път бях много жестоко обидена и прекъснах всякакви взаимоотношения. Бях псувана, заплашвана. И тъжното е, че цялата тази история се случи заради един телефон. &nbsp;</p> <p><strong>Аз търся човек, който да държи на мен.</strong></p> <p>Сега съм отново при майка ми. Оказа се, че новата директорка на училището, в което учих до 8-и клас, ми е леля. И аз говорих с нея как се чувствам в Дома. Първо ме преместиха в защитено жилище. Но много зависи от мястото и хората там. По-хубавото беше, че сме по-малко деца в апартамент с по-добри условия, и</p> <p><strong>ти си представяш как ще живееш най-после с нормални хора.&nbsp;</strong></p> <p>Лошото беше, че не те пускат да излизаш, всичко става с договори и строг режим. Само един път в месеца ми разрешаваха да ходя при майка. Веднага след училище трябваше да се прибирам да уча и почти никога не ме пускаха да излизам.</p> <p>По-лошото е, че</p> <p><strong>те също ме обиждаха с някакви изречения:</strong>&nbsp;<em><strong>Майка ти е курва и ти ще станеш като нея.</strong></em></p> <p>И това се случи, помня много добре, имаше една много тъпа история за едно пиле и едно олио, които бяха безследно изчезнали. В продължение на три дни седяхме ние, трите момичета, които живеехме в това защитено жилище, тримата възпитатели и директорът и обсъждахме и разследвахме къде е пилето и къде е олиото. Всъщност до никакъв извод не се стигна. Всеки казваше &bdquo;не знам&rdquo;. А аз дори по това време съм била на училище, но</p> <p><strong>обвиниха мен, че съм дала олиото на майка си.</strong></p> <p>А цялата работа беше, че ние си готвим който когато е дежурен, и за тях готвим, за възпитателите. Аз обясних, че може и в мен да е вината, защото понякога слагам повече олио. Но те ме обвиниха в лъжа, хванаха се за това и казаха:&nbsp;<em>Ето на, ти лъжеш, ти мамиш, от теб нищо няма да стане. Ти си такава и такава. Затова и майка ти е такава и такава.</em>&nbsp;И се стигна до един момент, в който</p> <p><strong>една от възпитателките ме хвана за косата и аз издивях.</strong></p> <p>Започнаха да имат много изисквания към мен, да оказват прекалено голям контрол. Започнаха да следят всяка моя стъпка - къде ходя и какво правя. Абсурд някакъв. И аз поисках да си тръгна.</p> <p><strong>Според мен е много важен подходът към децата.</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31460_FSfamn2h6gZ0lXObIKtjvQZPl892eL.jpg" style="height:337px; width:600px" /></p> <p>За тези три години теб например само веднъж съм те видяла ядосана. Не помня ясно, но се бяхме скарали за нещо, ние, децата от &bdquo;Асен Златаров&rdquo;, и по-големите от СУПЦ &bdquo;Княз Борис - I&rdquo;. И ти слезе много ядосана и ни говореше, че искаш спокойна и красива обстановка. Но не се скара на никого конкретно, никого не обиди. Просто ни говореше с по-висок тон. А и ние си бяхме виновни тогава. &nbsp;</p> <p><strong>Много сме различни тук и в дома.</strong>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31460_Lpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlakv.jpg" style="height:423px; width:600px" /></p> <p><em>Да нарисуваш Пикасо, автор: Здравчето</em></p> <p>Може би защото тук, в ателието, децата попадат в съвсем различна среда и по някакъв начин се опитват и да се харесат, и да научат нещо ново. И разбират, че това, което получават тук, им помага по някакъв начин. За после...</p> <p><strong>Края на юни имаше дело и ми разрешиха да се прибера окончателно. Сега съм при майка.</strong></p> <p>Но пък дойде баща ми и сега е малко напрегната ситуацията. Опитва се да ме контролира, но е малко закъснял. Три години не се появи, а сега мисли, че с пари може да ни спечели.</p> <p>Мечтая&nbsp; след време да създам семейство,&nbsp; да стана актриса, да се реализирам.</p> <p><strong>Любовта е огън, мъката -&nbsp;дим, няма дим без огън.&nbsp;</strong></p> <p>Това е най-умната мисъл, която съм чела.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>