Тези три истории започват от една рисунка, в която се влюбих от пръв поглед, озаглавена Гошо Говедаря. Вижте колко е обикновена, ако не и малко детинска. Какво толкова?
Три истории една в друга

Първа история - Рисунката 

Ето  ви го Гошо с неговото стадо, малко оръфан, с галоши и закърпени панталони, стои и се любува на стадото си със загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.

Черната къдрава коса и формата на носа подсказват, че той е навярно ром, което пасва на провесията му - едва ли привлекателна за българите, които в голямата си част се смятат за нещо повече.

Човек не знае как да тълкува изражението на Гошо - сякаш вслушан напрегнато в нещо, но пък иначе някак си доволен. Както и да го погледнеш, Гошо е човек, който си тежи на мястото си, хванал гегата с всичкия авторитет на света.

Сега погледнете кравите. Ако ви накарам да нарисувате крава, вие сигурно ще я представите в профил - като на рисунката по долу? 


(Източник: howtodrawanimals.net)

Лесно е и със сигурност си прилича на крава. Но тук художникът е избрал къде - къде по-трудния вариант - да нарисува кравите в лице. Неговите крави са обърнати към теб. Нещо повече, една от тях те гледа право в очите - И СЕ УСМИХВА! Извисена над останалите и балансирана само от една, която пасе с наведена глава. Усмихнатата крава е центъра на композицята. Кравата зад Гошо пък, обърната с лице към него, ближе ръката му с какво друго освен ... кравешко благоговение. Как умело художникът е загатнал ливадата - само с няколко стръкчета пред пасящата крава, но някакси знаем, че навсякъде е трева. И вижте как всяка една от кравите има свой характер - съмнява ли се някой, че Гошо може да разкаже историята на всяка една, като че ли са му деца. Накрая, забележете как цялата сцена трепти от движение - бръмчащите мухи, разгонвани от веещите се опашки, ритъма на форми и повърхности.

Тази рисунка ме развълнува с  обичта и простичката радост от живота, които бликат от нея, тънката психология на сцената и находчивия художествен изказ. Това е със сигурност рисунка по памет - непринудена и искрена.

Помислете само какъв талант, каква чувствителност се изисква, за да се създаде, каква оригиналост! На кого би дошло на ум да избере Гошо Говедаря за сюжет на художествена творба? И да съумее чрез това да изкаже всичко за най-важните неща в живота?

Втората история  - Художникът

Ще го наречем А. Въпреки че родителите му са живи, е израстнал в дом за деца - най-проблематичния в района на София. Има брат, осиновен от чужденци. А. все още учи, макар че по възраст трябва да е завършил преди 3 години. И ако завърши (да, ако) той ще бъде първият от питомците на дома, успял да получи средно образование за  последните 15 години.

По талант нареждам А. до Кийт Харинг и Жан Мишел Баския. Дали ще има късмета и упорството, нужни за реализацията на този талант, не знам. Но съм убедена, че за цял живот той ще има за убежище изкуството си, когато всичко останало му дойде в повече.

Това е тя - историята на А. Незавършена.

Третата история - Милена

Милена е моя приятелка и основателка на сдружение „Прегърни ме“, която организира творчески занимания за деца в неравностойно социално положение. Милена започна това начинание сама и от нищо. В момента ръководи мрежа от творци, които занимават децата с изобразително и приложно изкуство, музика, литература и театър, организира им морски почивки като на деца от средни български семейства. И какво ли още не... Някои от порастналите деца понастоящем работят с по-малките.

„Прегърни ме“ дава на децата достойнство,  самочувствие и вяра - нещата които ги правят човеци. Милена неуморно пропагандира, набира средства, организира, създава контакти. И напук на всичко, успява да се сбори с огромните трудности, които положението в България, най-бедната страна в източна Европа, изпречва пред нея. 

Това Милена:

А. е едно от Миленините деца.

Ето как тези три истории, които вие тъкмо прочетохте си вървят -  една в друга.

 

Още от категорията

1 коментар/a

Илия на 18.04.2014 в 09:38
ателиета за куклен театър - 5 години в Лятно Театрално училище за деца в неравностойно положение в Широка Лъка и 2 в комплекс за социални услуги за деца и семейства в Русе - това е стажът ми като доброволец на лаканианската идея, че всяко дете ще навлезе в живота, важното е да бъде поканено. Целунете Милена от мен - хора като нея са невидимите съвременни ангели и апостоли на простичкото \\\"обичай ближния си\\\"

Напиши коментар