Симона е едно от десетките деца, които посещават заниманията на ателие ПРЕГЪРНИ МЕ, и едно от хилядите, отглеждани в социални домове. Като повечето от тях тя също е имала семейство, от което е била отделена едва двегодишна. Днес Симона е на 19 г., мечтае да стане модел, но първо трябва да има подслон и работа. За да може един ден да има свое семейство и момиченце, което да учи да рисува и да прави мартеници. Иска да е добра.
Симона: Когато тати почина, мама ни остави - мен, кака Клавдия и батко Захари

Навърших 19 г. на 2 ноември. Родена съм през 1994 г. в с. Владимирово, близо до Монтана.

Тате умира от някаква болест, когато съм на две годинки. И тогава майка ни изпраща нас, трите деца, в детската градина - мен, кака и брат ми. Защото няма как да ни гледа, затова. Кака е на четири години, а бати Захари е по-голям от нас. Сега е в Италия. Кака е в София, виждаме се често. Казва се Клавдия и учи за медицинска сестра.

И когато тати, казваше се Истилиян, почина, мама, тя се казва Мика, ни остави в дома в Георги Дамяново.

Аз бях там до първи клас и после бързо ме прехвърлиха в Берковица. Тримата бяхме заедно. Но брат ми не искаше да учи. Учи до девети клас, после отиде на село при майка, после в Италия. И от много години не съм го виждала.

Аз и кака продължихме да учим. Там си имах приятелка Мария, тя е още в Берковица. Като пораснахме, правехме само щуротии. Ядосвахме госпожите, когато не се прибирахме, Защото

ние ходиме из центъра, играеме си на фонтаните, мокрим се. И като отидем в дома, започват да ни бият, карат ни се.

Приятели са ми тези, на които като споделям нещо, те ме разбират и не го казват на другите. А имало е и такива, които не ми пазят тайната. И на мен ми става едно такова кофти, защото аз му споделям, а той...

Не ми харесва само, когато видя семейство на улицата например. Става ми едно такова гадно. Искам и аз да имам.

Илюстрация на Симона към приказката за Иван Грозника

В ателието идвам, за да се науча да правя тези неща - да рисувам, да правя мартеници, да шия. И като си имам момиченце, да го уча него да прави мартениции. Тук идвам с много желание, защото има много забавления.

Вие сте ни приятели, докато на другите места не е така, всеки си ходи сам нанякъде.

Миналата година от „Прегърни ме” ни водиха на море. Пишех си дневник всеки ден. При вас е по-различно от другите проекти, защото се събираме, разговаряме, по-сближени сме някак си. Докато на другите места, където ни водят, по хижи например, там всеки ден е едно и също.

Симона (с лилавата корона) след края на спектакъла "Снежанка и седемте джуджета". От двете й страни са Златко, в ролята на принца и ловеца, Милена Нейова и Здравчето в ролята на Снежанка

А много хубаво беше, когато рисувахме, четяхме, правихме театър на маса.

Аз играх мащехата на Снежанка, вещицата.

Имаше и други интересни неща. Например първо ти ни четеше приказка, после ние, писателите, трябваше да направим друг край на историята. Имаше и рисуване на тази приказка. Последната вечер имахме и истинско представление. Имаше много забавни работи. Водихте ни и на аквапарк. Много хубаво беше. Най-хубавото ми море.

Най-много обичам да рисувам. Миналата година реших да направя сама една картина с Тайната вечеря.

Исках нещо да направя за Господ.

Господ е казал тогава, че ще има предател, който седи на неговата трапеза. Това са неговите ученици. Повече не помня.

Ходя на църква всяка неделя, после ходя на неделно училище. Говорим си за празниците през цялата година, за св. Петка, за св. Златка, за всички.

И се моля всяка вечер с Отче наш. Добре, ще ти я кажа:

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес
и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукаваго. Амин!

Имаше още нещо, ама все не успявам да го запомня...

Сама съм си решила да се моля, никой не ми е казал да го правя.

Когато ми е мъчно, когато съм притеснена, когато нещо ми предстои, моля се на Господ да ми помогне.

Не съм сърдита на мама. Гадно ми е, ама така се е случило. И на нея й е гадно.

Аз я виждам, понякога си ходя на село. Сега живее сама, дават й пенсия 170 лв., справя се как може. Имаме къща. Последно заедно бяхме трите - с мама и с кака на Бъдни вечер. Мама меси питка, прави боб с чушки, баница, имаше много неща. И си говорихме. Пита ни как се справяме в училище, казва ни да слушаме, да внимаваме. И така.

За кое гадже да ти разкажа?

За което ти знаеш? А, разделихме се. Сега сме си приятели. Аз така реших. Знам, че малко хора имат смелостта да направят такова нещо. Но ние много се карахме, за най-малкото. И то ми писна и му казах да се разделим и да си останем приятели. Той отначало не искаше, но го предумах. Казах му е, че не е хубаво така, да не си казваме „Здравей, добър ден”.

Един път той ми каза да се събереме, но аз казах: Не, тцъ!

Аз още го обичам. Но непрекъснато се караме и обиждаме. Не е хубаво така.

Да нарисуваш Пикасо  автор: Симона, Майсторски клас на Амунен Женева

Иначе искам да стана модел.

Но ако имам право на три желания, ще поискам работа, да имам подслон и да сме здрави със семейството ми.

За себе си искам да съм добра.

 

 Театър на маса "Котаракът в чизми", участие на ателие ПРЕГЪРНИ МЕ в Нощ на театрите, 14 септември 2013 г. 

 

Кампания 24 ГРАМА НАДЕЖДА ПРОДЪЛЖАВА! Включи се и ти!
Всеки, който желае да подкрепи Симона и останалите деца в ателие ПРЕГЪРНИ МЕ,

може да дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Тel). За повече информация посетете www.dmsbg.com

След това той трябва да изпрати имейл адреса си на имейла на сдружението 

[email protected]

Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по един ДМС. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на „Гласове” и страницана на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

Милена Нейова, председател на сдружение „Прегърни ме” и журналист в „Гласове”

Ателие “Прегърни ме” благодари на фондациите Комунитас и Америка за България, Vivacom, бТВ, Дарик радио, "Медиапул", "Дневник", десетките приятели и анонимни дарители за доверието и подкрепата.
Без вашата безкористна помощ, ателието щеше да затвори врати още през зимата на 2010 г.
Но оцеляхме! Благодарим ви, приятели!

 

Още от категорията

1 коментар/a

alexinia на 17.12.2014 в 03:07
Симона,ти наистина си добра!Дори не знаеш колко!А би трябвало да си много ядосана .На своята майка,дето ти готви вкусно и с която си споделяте и те съветва.На тези като нас ,дето винаги имаме рецепти и всичко ни е наред.Написала си чудесно послание -дано Господ,твоят най-близък приятел бди над теб.

Напиши коментар