С децата на Милена

С децата на Милена
Кампания "24 грама надежда" в подкрепа на ателие "Прегърни ме" продължава. Включи се и ти! Изпрати дарителски SMS с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777 Валето много точно знае какво представлява: тя е момиче, което „не може“. Ние бихме се изразили по-учено, долавяйки, че Валето вероятно иска да каже, че нещо „не умее“. Но само пробвайте да го кажете на глас, и ще видите какво ще стане. Валето ще получи поредното доказателство, че е точно това, което и без това си мисли, че е: момиче, което „не може“. Даже не умее правилно да се самоопредели като неможеща.
<p>Съмнителното обаче е в това, че за скромните си 11 години и с автосаботажа на толкова ниска оценка Валето вече е участвала в няколко колективни изложби. Преди месец излезе второ издание на &bdquo;Снежната кралица&rdquo; на Андерсен, илюстрирана от осем деца, а едно от тях е Валето. Общото между осемте илюстратори е в това, че те всичките се определят като &bdquo;неможещи&ldquo; и всички ходят в едно ателие в София, където упорито не им вярват. Но това става само два или три дни в седмицата. В останалото време децата живеят в домове за деца без родителски грижи или както и да се казват официално онези места, които прославиха хуманността на българската държава на различни езици и ефирни честоти.<br /> <br /> Милена Нейова, която е създател на ателието, е от онези щастливи бивши деца, които от малки са знаели, че &bdquo;могат&ldquo;: могат да имат шестици, могат да се бият с момчетата, могат да си канят вкъщи приятели, могат да изберат училището, в което ще учат, могат да ходят на дискотека. Е, не могат в ранна тийнейджърска възраст да висят в кварталната градинка до два посреднощ, но това се разбира нагледно чак от шамара &ndash; единствения в живота, ама пък за цял живот. Всичко следващо Милена е проверила на свой собствен гръб: може ли да живееш съвсем сама в София от 15-годишна, може ли да получиш шестица вместо двойка, за уникалния пищов, който сам си си изработил, за да препишеш от него в час, може ли да обиколиш всевъзможни артистични професии из всевъзможни градове, преди да завършиш точно пък богословие, след като си изчел сума ти окултна литература, да се ожениш и да се разведеш като на шега, а накрая да се озовеш в праймтайма на телевизионната журналистика &ndash; място за хора със здрави нерви, опъвани по 25 часа в денонощието, но не и според Милена. Според нея това е място, на което тя имала толкова много свободно време извън ангажимента си в седмичния &bdquo;Сеизмограф&ldquo;, че създала ателие &bdquo;Прегърни ме&ldquo; за децата от домовете. Не ви устройва като обяснение, нали? Нито пък мене. Човек, който чак толкова се чуди какво да си прави свободното време, не взима хиляди левове назаем от приятели, за да си удържи &bdquo;хобито&ldquo; в годините.</p> <p><br /> Ателие &bdquo;Прегърни ме&ldquo; съществува от 2005 година. Оттогава е работило с близо четиристотин деца от общо три дома. В него се тъче, рисува се, шие се, четат се приказки, играе се на театър, пътешества се.&nbsp;Може да се направи и цял етнокостюм с дизайнерката Калина Колева, перманентен съучастник в цялото начинание.</p> <p>В момента всички изработват коледни картички, а 21-годишният Анио прави бели ангели от коприна, той завърши средно образование едва през тази година. Като питам защо, ми отговарят с алтернативния пример за 11-годишно дете, което е в първи клас. Просто социалните работници го прибрали от улицата, когато е било на 10. Дотогава не е ходило на училище.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45631_DRi1mLj86L5yzKYdswzyJCNAhPUXf7.jpg" /></p> <p><em>Илюстрация от Анио</em></p> <p>Последното дете, което се е появило в ателието, е и най-малкото по възраст &ndash; Тинчето. Тя е сестра на Валето, но заедно са съвсем отскоро. Причина за това е законодателството &ndash; деца до 7-годишна възраст се отглеждат в едни домове, а децата над тази възраст &ndash; в други, дори и децата да имат едни и същи родители. Благодарение на това знание успявам да пресметна на колко години минимум трябва да е Тинчето, за да е вече преместена при сестра си, в дома за по-големите деца; тя самата не знае, твърди, че е на шест. Не умее да пише, но умее да рисува две неща: златни сърца и шарени подаръци за под елхата. За секунди забравя какво е тръгнала да прави, трябва да й се напомня.<br /> <br /> В домовете има много деца второ поколение. Това трябва да се разбира съвсем буквално &ndash; деца, оставени от своите родители, напускат домовете, в които са отгледани, а после оставят собствените си деца в същите домове. &bdquo;За тях това е най-нормалното нещо - казва Милена. И продължава: - Аз знам, че не мога да покажа на всички деца от домовете един друг свят, но ако дори на две деца успея, пак ще е нещо. Искам просто да знаят, че този друг свят не им е забранен.&ldquo; Този друг свят има много точни характеристики, макар че до голяма степен е&nbsp; изграден върху отрицанието: &bdquo;другият&ldquo; свят е този, в който можеш и да не дишаш лепило например. Можеш да се научиш да шиеш, вместо да отидеш на Околовръстното. Можеш да хванеш една четка и да нарисуваш картичка, вместо да просиш. Това с &bdquo;моженето&ldquo; е голяма работа. Милена много добре знае, че точно в него е работата, а не дори в това къде живееш.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45631_t5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBD.jpg" /></p> <p><em>Милена Нейова</em></p> <p>Често й казват, че не си струва усилието &ndash; нали колкото и да рисуват, накрая децата, все едно, се връщат обратно в домовете. &bdquo;Ами да, отговаря Милена, връщат се, но вече имат спомен за едно място, на което са били добри и мили, направили са нещо красиво и това е било важно не само за тях, но и за други хора. Ето за този спомен си струва.&ldquo; Оттук до твърдението &bdquo;имах много свободно време, затова направих ателието&ldquo; май се отвори голяма пропаст. &bdquo;Добре де, поправя се Милена, по-точно е да кажа, че не намирах нищо по-смислено, което да правя в свободното си време.&ldquo; Накратко, неудобно й е да каже добри неща за себе си, затова дава шантави обяснения за мотивацията, която я движи.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45631_n74r19EWRhS4xxhGh0O7PRsH6R4f57.jpg" /></p> <p><em>Илюстрация от Ники</em></p> <p>&bdquo;Какво искаш да нарисуваш на тази картичка?&ldquo;, питам Валето преди две седмици. &bdquo;Ами едно семейство, казва тя. Да има две по-големи деца и две съвсем малки.&ldquo; &bdquo;А те какви са помежду си?&ldquo;, питам аз. &bdquo;Семейство бе &ndash; тросва се Валето. &ndash; Батко, кака и две две по-малки деца.&ldquo; После ме кара да напиша на един лист &bdquo;Весела Коледа&ldquo; и бавно започва да копира буквите една по една върху беловата на картичката. Трие до безкрай: &bdquo;Ох, не мога!&ldquo;. Художничката Асена Цончева пропуска първите сто оплаквания и на сто и първото небрежно се усмихва: &bdquo;О, я стига си трила, виж колко ти е хубаво &bdquo;е&ldquo;-то&ldquo;. И тази обикновена реплика има съвършено магически ефект: настава край на триенето.<br /> <br /> Седмица по-късно заварвам тази картичка завършена, а Валето работи над нов проект: рисува помещение, в което &bdquo;разполага&ldquo; камина и маса със столове. Научавам, че на тези столове още не е ясно кой ще седне, но със сигурност ще е някой, който да се топли на огъня. След нова поредица възклицания и тази рисунка на Валето е готова, а Тинчето напълно изоставя своята както си е след съвместното рисуване &ndash; с един ангел, два пъти по-голяма от него камбанка и яркочервена елха. Гледам ги какво правят &bdquo;без да могат&ldquo; и се питам докъде ли биха стигнали, ако можеха.<br /> <br /> <em>П.С. Репортажът е публикуван за първи път през 2011 г. </em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Приятели,</em></strong>&nbsp;<br /> <em><em>всички вие, които не сте задраскали тези деца, които вярвате, че и в малките стъпки има смисъл, че доброто води след себе си добро, включете се в кампания&nbsp;</em></em></p> <p><strong><em>24 ГРАМА НАДЕЖДА</em></strong></p> <p><strong><em>Защо?</em></strong><br /> <em>Създадохме ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo; преди 10 години, за да дадем шанс на изоставените ни деца, за да им покажем живота, който им е отказан... Ателието е красивото и уютно място, което те посещават с радост. Там са техните приятели</em>&nbsp;<strong>&ndash;</strong>&nbsp;<em>художници, артисти, писатели и журналисти, с които заедно рисуват, четат книги, илюстрират приказки, майсторят парцалени кукли и копринени ангели. Учат се да вярват. Учат се да могат. Учат се да имат бъдеще.&nbsp;</em></p> <p><strong><em>Как?</em></strong><br /> <em>Всеки, който желае да ни подкрепи, може да ни дарява по 1 лев месечно, като изпраща дарителски есемес с текст&nbsp;</em><strong><em>DMS ATELIE</em></strong><em>&nbsp;на единен дарителски номер&nbsp;</em><strong><em>17777.</em></strong>&nbsp;<em>След това той трябва да се запише на имейла на сдружението:&nbsp;</em></p> <p><strong><em>[email protected]</em></strong></p> <p><em>Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по един есемес. От своя страна сдружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на &bdquo;Гласове&rdquo; и страницата на ателието във Фейсбук ще разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.</em></p> <p><em>Милена Нейова, ръководител на ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo; и журналист в &bdquo;Гласове&rdquo;</em></p> <p><em>БАНКОВА СМЕТКА на сдружение &bdquo;Прегърни ме&rdquo;</em></p> <p><strong><em>BGN BG12BPBI79401065728201</em></strong></p> <p><em>POSTBANK (EUROBANK EFG BULGARIA)&nbsp;</em></p> <p><em>CLIENT СДРУЖЕНИЕ &bdquo;ПРЕГЪРНИ МЕ&rdquo;</em></p> <p><em>ADDRESS СОФИЯ, п.к. 1463 КНЯЗ БОРИС 1 № 48 ап. 10</em></p> <p><em>CODE: BPBI7940 BIC: BPBIBGSF</em></p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи