Конният спорт у нас завладя емоциите и на непросветените

Конният спорт у нас завладя емоциите и на непросветените
Градският турнир в Южен парк е с амбиция за нова традиция.

Първият градски турнир по конен спорт „Купа София“, организиран някога в България, се състоя с всички достойнства на кой да е турнир от висока категория в света. Зрителите – дошли нарочно в Южен парк в столицата или попаднали край състезателния плац случайно, са запленени от емоцията, красотата, силата и изяществото на един от най-трудните тандеми между атлети – един мощен кон, често своенравен и труден и партньорът – човек, който със стотици тренировки постига отличен баланс в отношенията с животното и върхово умение в самата езда.

 

 

За първи път на спортно събитие на открито в градска среда, екранът за зрителите е с размери 8/5 метра, а резултатите се предават в реално време. Успоредно с това, целият турнир се излъчва в интернет с възможност за 360 градусово следене на плаца.

 

 

Снимка: Мария Димитрова

 

Стотиците зрители, плътно заобиколили състезателния терен – с деца на раменете, с чадъри, с балони – все предпоставки, които да изкарат акъла на всеки темпераментен кон – се оказват сред най-културните, които състезателите биха си пожелали.

 

 

 

Още при първото съобщаване на микрофона, че е желателно хората да не ръкопляскат и да не правят резки движения, докато конете скачат в паркура, тези стотици хора и малките им деца замлъкват. Досущ като на турнири от най-висок ранг, където публиката плаща и стотици евро за билет, нашите зрители затаяват дъх и избухват в аплодисменти, едва когато ездачът премине и последното препятствие.

 

 

 

И пак като на всички големи турнири, когато конят бутне бариер, от зрителите се изтръгва почти спотаено „аххх“ и отново тишина.

 

Снимка: Любомир Докузов

 

За да научат гостите какво точно се случва на манежа, генералният секретар на Българската федерация по конен спорт (БФКС) Теодор Шейтанов и паркур майстор на турнира, тръгва по манежа заедно със състезателите, които се готвят за участието си и обяснява защо те крачат между препятствията и си броят на глас.

 

 

Малцина знаят, че докато с широк разкрач ездачите ходят, говорят си сами и ръкомахат, те всъщност запомнят поредността на препятствията. Според спецификата на движението на своя кон, те броят на колко галопни маха той ще премине от едно препятствие до друго и си правят сметка точно откъде да завият, за да заходят към следващия скок. Критичното при преодоляване на всяко препятствие е, че не конят просто скача, а ездачът трябва да го доведе до точното за отскачане място – ако е твърде далеч или твърде близо – най-малкото може да бъде бутнато препятствие.

 

 

 

В първото си изречение Шейтанов допуска забавен лапсус: „Конният спорт е единственият, в който животно и кон се състезават заедно“. Публиката прихва, но интересът им става още по-голям. От всички спортове, това е единственият в който мъже и жени се състезават наравно, а при подходящи условия, възрастните могат да бъдат победени и дори от деца, стига да са достатъчно смели, а конете им – изпълнителни.

 

Обясненията как се формират резултатите, какво представлява сложността на пакрура, какъв вид са самите препятствия превръщат зрителите в компетентни да разбират онова, което се случва пред очите им.

 

Балканският шампион по обездка Райко Гануков и неговата ученичка и призьор от последната Балканиада, 18-годишната Мирела Райкова изпълняват демонстрация на обездка, обяснена за гостите от треньора на националния отбор Веселина Соколова.

 

 

 

Турнирът се превръща в огромен и категоричен успех. Журналисти, които посещават събитието ахкат – очаквали нещо „симпатично“, но не и турнир като за Световна купа. За часовете на подготовката и същинското състезание, общият брой на зрителите достигна около 7 хиляди души.

 

Още преди старта на приготовлението, рекламните фрази, които илюстрират амбицията, неизменно посочват подобни турнири в Париж, Виена, Берлин, Монако, Лондон. Но там от години са наясно с механизма на начинанието, а в България някой трябва да поеме риска и отговорността всичко да бъде уредено така, че спортистите да получат своите отлични условия, публиката да остане доволна, а общината да не се чуди как да възстанови опустошена публична площ.

 

Гигантското предизвикателство да бъде организиран първи по рода си градски турнир по конен спорт в столицата е разпределено между столичния кмет Йорданка Фандъкова и самите организатори, експерти в конния спорт и ентусиасти. Кметът поема идеята с лично посвещение и отстоява дълбокото си убеждение, че състезание по конен спорт в най-големия парк в столицата е прекрасна идея.

 

 

Едно е обаче София да бъде Европейска столица на спорта и организаторите да произвеждат традиционни събития, свързани с колоездене, тичане, отборни спортове на открито и на закрито или изкачване на близката планина и съвсем различно е целият екип на Столична община да повярва, че напълно неизвестно досега начинание, ще бъде успешно. Първите разговори са проведени през декември, организацията стартира през януари и всичко е доведено до успешен старт в деня преди турнира.

 

Успехът на такъв форум зависи от смелостта на всички, които организират събитието. От общината свой ангажимент поемат зам.-кметът по екологията Йоана Христова, „Зелени системи“, „Паркове и градини“, „София – спортна столица, 2018“. Те подсигуряват терена, съдействат за валиране на поляната за турнира, осигуряват охрана, ограждения. Организаторите от конна база НИЕСА изготвят специална детайлна схема, която да бъде одобрена от архитектурния отдел на общината и съгласувана със съответните служби; нужно е пускане на нова партида за ток от ЧЕЗ, да бъдат осигурени разрешителни за всички каравани, които да влязат на територията на парка.

 

В деня на състезанието целият наличен персонал на конната база работи в зоната на състезанието, а сред тях и около 30 доброволци. Стоица Аргилашки, управител на базата е едновременно в треньор, организатор, координатор и двигател на най-смелото конно начинание в столицата.

 

 

 

„Хората дори не знаят какви фантастични турнири по конен спорт се провеждат в България, защото ние очакваме хората да отидат сами до конните бази, но те обикновено са в отдалечени райони и до тях трябва да се пътува. В България конните бази са 77, картотекираните коне са около 1000, над 400 са състезателите. Спортът набира сила, а мнозина дори не знаят, че у нас той е на много високо ниво. Е – щом хората не знаят да отидат до конните бази, то ние с конете и с цялата емоция на турнир с ниво Гран При ще дойдем при хората!“ – обясни начинанието Аргилашки.

 

Проектът привлича за участие най-добрите ездачи на България. 24-ма състезатели, сред които и трите деца-шампиони, които ще участват на Европейски шампионат, 35 коня, малко пони и кобилата Зейна за безплатна разходка на желаещите бяха на терен. Началото е открито от най-малките ездачи-състезатели – от 9 до 13 годишна възраст.

 

 

 

Най-старшият по възраст ездач е на 60 години.

 

 

 

От около 10 часа на 5 май, когато конете започват да пристигат до приключване на събитието, всеки етап е под пълен контрол. Невероятно е с какви възторжени писъци малки дечица могат да се втурнат към коне с тегло от 500-600 кг., да протягат ръчички, да ги целуват по носа, по гривата, да прегръщат мощните им шии така, сякаш това е любима плюшена играчка. Нищо не може да е по-искрено от детската радост.

 

 

 

Не е ясно колко пъти родители чуват необоримия довод, застанали сред децата и техните състезателни понита: „Пипи си има кон, виж, и тя си има кон! Искам и аз кон!“

 

В първата част на турнира децата скачаха със своите понита

 

Общинската охрана на велосипеди е също толкова впечатляваща – млади, стройни, стегнати мъже и жени на велосипеди се усмихват на гостите, снимат се с децата им и редом с конете.

 

Кметът Йорданка Фандъкова се смесва със зрителите край оградата и признава, че само липсата на време я спира и тя да направи първи стъпки в ездата.

 

 

 

Кметът връчва купата на победителя Ангел Няголов и заедно с колегите си от общината със задоволство споделят, че празникът е завладял всички.

 

 

 

Месеците усилен труд, притесненията, разрешаването на технически и други проблеми в последния момент са обобщени само с една фраза: „Получи се фантастично!“

 

 

 

Когато всички се разотиват, когато състезателите са прибрали конете и са отпътували с караваните към своите градове, на терена остават служителите и доброволците от НИЕСА, които проверяват всеки сантиметър от терена. Когато общинските служители пристигат на проверка, те са искрено удивени – не само няма и следа от конски копита или остатъци, небрежно оставени от посетителите и състезателите, но всичко блести от чистота. Взаимните благодарности са обещание за бъдещето. Рискът, който кметът Йорданка Фандъкова поема, като благославя начинанието, се оправдава напълно.

 

Организаторите проправят пътеката на сложната организация и оттук насетне нищо не може да бъде изненада. А крайният резултат е в неподправената емоция за хората, които живеят в големия град, но копнеят за истински вълнуващи емоции.

 

 

Ездачите и конете сътвориха невиждан празник в София. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи