"Аз съм скептичен, че моето избиране е резултат на някаква едностранна политическа подкрепа. Предлагам да говорим отново на тази тема след година или две, когато съм доказал с работата си, че няма да се влияя от някакви политически предубеждения. Най-сигурният критерий ще бъде това, срещу кои хора ще бъдат повдигнати обвинения в близките месеци и години. Така ще се види, че няма никаква селективност, че в крайна сметка прокуратурата ще работи срещу всеки, за когото има достатъчно данни, че е извършил престъпление, независимо от политическия му цвят", каза пред ГЛАСОВЕ няколко дни след избирането му за главен прокурор през януари 2006 г. Борис Велчев.

Встъпвате в длъжност в трудна ситуация, меко казано. С какво се промениха преценките ви за този месец, откакто бяхте избран?

Откровено казано, няма драстична разлика между това, което очаквах и това, което виждам, защото никога не съм имал илюзия за състоянието на съдебната власт. Разбира се, конкретиката от последните дни е дълбоко смущаваща, тя показва недопустими отношения на върха на съдебната власт, които не знаех, че могат да съществуват. Но това са по-скоро количествени разлики. Иначе очаквах, че там където отивам, няма да бъде нито лесно, нито просто. В този смисъл не съм изненадан.

Кои са най-големите проблеми в работата на прокуратурата според вас?

Струва ми се, че прокуратурата не случайно е обект на сериозни критики вътре в страната и извън нея. Защото през последните години тя не успя да защити своята роля на страж на законността. Мисля, че за дейността на прокурорите има един-единствен критерий и той е броят на влезлите в сила осъдителни присъди. Искаше ми се да има повече такива присъди срещу известни, ключови фигури от българския подземен свят. За съжаление, не са ми известни много такива случаи.

Може ли да се каже, че не се стига до присъди, защото обвинението е повдигнато така, че да не издържи пред съда?

Не зная дали това се прави умишлено. Сигурно има и такава линия на разсъждение - че прокуратурата понякога повдига обвиненията формално, не с това качество, което да осигури осъдителна присъда. Навсякъде по света има оправдателни присъди и това е нормално. Но дали фактът, че например повечето от съдебните дела за банковите фалити завършиха с оправдателни присъди, се дължи на добрата защитна позиция на адвокатите, или на слабата работа на прокуратурата, е въпрос, по който тепърва може да се говори, когато проверим тези дела. Истината е, че често причината за оправдателните присъди е недостатъчно добре свършената професионална работа на прокурорите.

Ще проверите ли точно тези дела? Ще има ли ревизия на ключовите дела, по които не се стига до наказание?

Истината е, че по много от тези дела още няма присъда. И това се дължи, струва ми се, не толкова на проблеми, свързани с работата на прокуратурата или с работата на съда, а по-скоро на качеството на законите, които позволяват злоупотреба с процесуални права и постоянно отлагане на делата в продължение на години. Ако обаче става дума за това дали ще се извърши проверка за дейността на прокуратурата, определено ще го направя. Заявявам го не защото сега го иска един или друг политик. Струва ми се, че е необходимо да анализираме дейността на прокуратурата през последните седем години, за да видим дали структурата и е адекватна на новите предизвикателства. Така ще можем да направим извод дали на върха на прокуратурата са най-подготвени- те хора, дали не са допускани нарушения на закона при осъществяване на прокурорската дейност. Ако в хода на тази проверка се установят такива нарушения, без съмнение ще трябва да се вземат и съответните мерки, включително и мерки, свързани с търсене на наказателна отговорност.

Наказателна отговорност от кого?

От онези отговорни длъжностни лица от прокуратурата, които евентуално са допуснали съществени нарушения на закона. Но засега говоря съвсем хипотетично, предстои да направим такава проверка и да видим доколко има такива случаи.

Колко време смятате, че ще ви отнеме тази проверка?

Трудно ми е да прогнозирам отсега. Очевидно става дума за един много дълъг период, чийто професионален анализ едва ли може да стане за седмица или две. Два-три месеца са един разумен период, за който могат да бъдат прегледани практиките в прокуратурата и да бъде оценена ефективността на отделните звена в нея. Едва след това заедно с ръководството на прокуратурата трябва да обмислим мерки за оптимизиране на дейността й.

Поемате ли ангажимент, че това, което казвате, ще бъде изпълнено или че най-малкото ще ни дадете отговор, когато след месеци ви питаме за това? Решен ли сте наистина да го направите?

Във всеки случай нямам никакви мотиви, които да ме накарат да скрия информация. Надявам се да получа обективна и вярна информация от прокуратурата, която да подлежи на анализ, и нямам мотив да скрия резултатите от тази проверка. Нямайте съмнение в това. Не се хващайте за точната дума два или три месеца, могат да се окажат четири-пет. Не мога да преценя точно колко време е необходимо, за да се анализира една седемгодишна практика, но става дума за броени месеци, при това проверката ще започне веднага.

Мислили ли сте за опасността да станете жертва или заложник на „наследството" - кадрите и структурата, които заварвате?

Що се отнася до структурата, тя подлежи на промяна. Това ще стане след внимателен анализ на ефективността на отделните звена, а не за да демонстрирам някаква свръхактивност от самото начало. Що се отнася до кадрите, действително има такъв момент. Българският законодател и Конституционният съд създадоха мандат за отговорните длъжностни лица в прокуратурата. Нямам основание да подозирам априори в нелоялност никого от ръководния екип. Ако обаче установя такава или нежелание да се работи по различен начин, който да съответства на новото предизвикателство пред българската прокуратура, свързан с европейското членство на България, ще търся начин да променя ръководния екип. Готов съм да бръкна надълбоко в организираната престъпност и в корупцията по висшите етажи на властта.

Предишният главен прокурор открито квалифицираше политици, че са корумпирани, че са ограбили България. Смятате ли това за допустимо от страна на един магистрат?

Категорично мога да кажа, че смятам за недопустими такива обобщения. Има един стар римски принцип, че магистратите говорят със своите актове. Когато има данни за един политик, че е корумпиран, прокуратурата има начин да покаже това, като повдигне обвинение. Това е начинът прокуратурата да говори с обществото.

Т.е. можем да съдим за работата на прокуратурата по повдигнатите обвинения и продължението им в съдебната зала, а не по приказките на един или друг прокурор?

Приказките са най-лесното нещо и често могат да бъдат заблуждаващи. Аз мисля, че в новия мандат на работа на прокуратурата за нея трябва да се съди по обвиненията, които трябва да бъдат повдигани в разумните срокове, предвидени от закона, и да водят до съответните осъдителни присъди. Това е критерият за оценка на прокуратурата.

А какво ще кажете за практиката прокуратурата да праща във вестниците информация, че някой политик е разследван от прокурора. Спомняте си големите заглавия от рода на „Еди-кой си е клиент на Филчев". Ще бъде ли преустановена тази практика?

Прокуратурата няма „клиенти". Клиенти са хората, които плащат за дадена услуга. Аз се надявам, че прокуратурата на този етап работи, без да и се плаща, и в този смисъл тя няма клиенти. Има хора, които тя обвинява. Но
категорично e недопустимо един човек да бъде злепоставен априори, преди да има достатъчно сериозни данни, за да му се повдигне обвинение
Прокуратурата може да обяви, че работи срещу един политик или срещу друга обществено значима личност само тогава, когато е сериозно убедена, че нейните аргументи са достатъчно основателни и че ще издържат в съда. Теоретически обвинението може и да не издържи в съда, но това би трябвало да е изключение.

Имаше дебати, че изборът ви е политически. Как смятате да отстоявате вътрешните си принципи, абстрахирайки се от политическите сили, които са ви подкрепили?

Аз съм скептичен, че моето избиране бе резултат на някаква едностранна политическа подкрепа, но каквото и да кажа сега, няма да прозвучи убедително. Предлагам да говорим отново на тази тема след година или две, когато съм доказал с работата си, че няма да се влияя от някакви политически предубеждения. Най-сигурният критерий ще бъде това, срещу кои хора ще бъдат повдигнати обвинения в близките месеци и години. Така ще се види, че няма никаква селективност, че в крайна сметка прокуратурата ще работи срещу всеки, за когото има достатъчно данни, че е извършил престъпление, независимо от политическия му цвят.

В България фигурите от подземния свят са публично известни. Те бяха посочени и от чужди медии. Това достатъчен сигнал ли е за вас? Ще се осмелите ли да навлезете в дълбокото, да потърсите сметка на истинските престъпници в България?

Благодаря ви за този въпрос, защото той променя критериите, по които много хора се канеха да ме оценяват. Истината е, че това е като че ли най-верният критерий за оценка - дали ще се бръкне надълбоко в организираната престъпност, в корупцията по висшите етажи на властта. Не знам точно за кои хора говорите, но тези с прякорите са известни на всички. Запазвам си правото да коментирам този въпрос малко по-късно, защото се надявам, че в прокуратурата ще заваря разработки срещу тези хора. Не мога да кажа какви са и колко са. Надявам се, че те са достатъчно солидни, надявам се, че са готвени от много години и че ще позволят бърза реализация.

А ако не заварите такива разработки?

Ще бъда много неприятно изненадан.

И?

Очевидно, ще трябва да започнем от нулата. Мафията може би изпра парите си, но не и методите си. Тези хора може би няма да можем да ги хванем за престъпленията, извършени преди десет години, ако междувременно не са били събрани доказателства. Със задна дата това може да се окаже невъзможно. Но съм абсолютно сигурен, че те не са станали почтени, че продължават да действат със старите методи и е въпрос на професионализъм и на добра координация с органите на МВР да го докажем за в бъдеще.

Споменахте думата мафия. Мафия има там, където има срастване на престъпността с политиците, с държавата, споделяте ли това мнение?

Мисля, че няма друго определение, това е определението за мафия - срастване на организираната престъпност и политиците. Не мога да си представя, че хората с известните прякори, за които и децата знаят, са натрупали сериозните си богатства с честен труд. Без да мога да цитирам каквито и да било доказателства, съм сигурен че са хора, които би трябвало да отговарят пред правосъдието. фактът, че това не се случва, има дълбоко обяснение. То може би се корени в страха от тях, в недостатъчния професионализъм на съответните органи, в корупцията. Вероятно в един сложен комплекс от тези три фактора, взети заедно. Но фактът, че до този момент не си спомням за много случаи, когато такива лица изтърпяват заслужени наказания, ме кара да мисля, че държавата не работи срещу тях.

Преди години разговарях с ваш колега, отказал да стане главен прокурор с мотива, че ако спази принципите си, може да застраши сигурността на семейството си. Как стои този въпрос за вас?

Да ви призная - по същия начин. Разбира се, давам си сметка, че ако човек навлезе достатъчно дълбоко в проблемите, свързани с организираната престъпност, се поражда и личен риск. Но когато се захванеш с подобен вид предизвикателство, си даваш сметка, че без това не може. Не виждам на този етап с какво биха ме уплашили. Надявам се, техните огромни възможности да се окажат силно надценени.

Как си обяснявате липсата на наказание през тези 15 години за нито едно от големите престъпления в България?

Някакви наказания имаше, но те бяха по отношение на много ограничен брой лица. Сещам се за двама или трима от така наречените фараони, които в момента изтърпяват наказанието си. Като че ли няма много други примери. Това дълбоко ме смущава. Откровено казано, смущава ме, не само като главен прокурор и като юрист, смущава ме като гражданин. Защото това показва, че 15 години не само държавата, но за съжаление и българското общество показаха безкрайна търпимост към престъпниците. Казвам българското общество, защото не си спомням някакъв много сериозен обществен натиск върху институциите да работят както трябва. Като че ли хората се съгласиха, че преходът е априори несправедлив, че ще има едни хора, които ще откраднат държавното имущество и оттук нататък не би трябвало да им се търси сметка. Това е начин на мислене, който дълбоко не приемам.

Как виждате работата на покуратурата през тези 15 години?

Нейната работа винаги е била обект на двусмислена оценка, защото си давам сметка, че е несправедливо да сведем прокуратурата до оценката за нейното ръководство. В страната работят над 1200 прокурори. Мнозина от тях, бих казал огромната част, са, надявам се, много добри професионалисти, които ежедневно се сблъскват с най-тежката страна на нашето ежедневие, с престъпниците. Тези хора заслужават едно окуражаване, една положителна оценка. Лошото е, че не те определят облика на прокуратурата. Онова, което определяше облика през последните години, заслужено предизвикваше критики и от страна на Европейската комисия, и от страна на хората. Откровено казано, аз споделям тези критики.

Вие сте човекът с най-голяма власт в момента в България по конституция. Как се отнасяте към властта?

Към властта се отнасям единствено като към отговорност, давам си сметка за големите очаквания, които има към мен заради тази власт, да направя нещо, което да се усети от хората. Нямам предвид да изкореним организираната престъпност и корупцията, това е невъзможно. Няма държава, в която това да се е случило. Но ако още в близките месеци не покажем воля за това, не покажем, че започваме да го правим, мисля, че общественото доверие силно ще ерозира. Мотивиран съм да не го допусна.

Фактът, че сте избран с одобрението на управляващата коалиция, събуди съмнението, че няма да се занимавате с имотите на царя или със сделките на БСП с иракски петрол.

Относно избирателността, пак казвам, ще трябва да говорим за това след година, когато ще е ясно проявил ли съм пристрастие или не. Що се отнася за тези два случая - за царските имоти и за „Петролгейт", нямам нищо против да се занимавам и с едното, и с другото. Но искам да кажа и друго. В България непрекъснато са ставали и уви, ще стават много нередни и неморални неща. Не всички от тях обаче би следвало да се отнасят до прокуратурата. Защото до прокуратурата трябва да се отнасят само онези нередни и неморални неща, в които освен всичко друго се съдържа и престъпление. Аз ще се отнасям много сериозно към данните, които предоставят всички политически сили. Давам си сметка, че зад тях стоят избиратели и това ме кара да бъда два пъти по-внимателен към техните сигнали. Но искам да им кажа предварително и чрез вас следното: прокуратурата не може да бъде сведена до участник в някакъв политически процес. Това няма да стане. Т.е. и по „Петролгейт", и по царските имоти, и по всички други политически скандали - минали или бъдещи, прокуратурата ще се намеси само тогава, когато тези, които я сезират, представят достатъчно данни за извършено престъпление. В противен случай трябва да приемем, че прокуратурата участва в политиката. Аз няма да допусна това.

Вашият предшественик г-н Филчев имаше неприемливи публични прояви. Например с негово одобрение бе наречен „миризлив мушморок" ръководител на известна американска неправителствена организация. Какво да очакваме от гражданското общество, когато самата съдебна власт не реагира на подобни прояви?

Тук сте абсолютно прав, става дума за лексика, която се надявам да остане в миналото. Във всеки случай, от мен подобни думи няма да чуете. Защо съдебната власт не реагира? Може би част от отговора се крие и в необходимостта да задълбочим съдебната реформа. Съдебната власт към момента не случайно още няма нужния морален авторитет в обществото. Мисля си, че и липсва малко повече вътрешна независимост. Впрочем, аз се надявам и в прокуратурата да има вътрешна незивисимост. Абсурдна ми се струва тезата прокурорите да се смятат за някаква функция на главния прокурор. Не главният прокурор ще води борбата с престъпността, нея ще я водят 1200 прокурори. Те трябва да работят самостоятелно и принципно. Главният прокурор може да се намесва само доколкото упражнява методическо ръководство и контрол.

Надявам се, че колегите ви от прокуратурата ще прочетат това интервю и ще приемат като недвусмислен сигнал това, което казвате. Ако не държите на думите си, ще е редно да ви се търси сметка.

Аз съм готов да ми се търси сметка, ако проявя недопустима намеса в работата на подчинени прокурори. Не виждам какво би ме мотивирало да го направя. Разбира се, намеса някаква ще има, но тя ще бъде насочена към това да установим еднакви стандарти за работа в цялата страна. Ако трябва главният прокурор да поеме отговорност, ще изземе едно дело от съответния прокурор и ще го реши сам с подписа си, но няма да му нареди на него какво да прави.

Част от несправедливостта на прехода се състои в това, че хората, които преди ни учеха в първенството на една партия и в упадъка на западния свят, днес ни водят към него и ни проповядват демокрация. Какво ще отговорите на онези, които казват, че сте внук на дядо си и син на баща си?

Ами мисля, че това важи за всички нас. Всички сме внуци и синове, съответно на дядовците си и на бащите си. Откровено казано, аз бих искал да ме съдят по собствената ми биография, ако случайно съм имал някаква дейност, която е била свързана с установяването на тоталитарното общество, бих понесъл и отговорност. Слава Богу, възрастта ми изключва такава отговорност. Поради това мисля, че нямам основание да се притеснявам от произхода си и не смятам, че този произход не ми дава правото да работя за една модерна европейска прокуратура. Нещо повече, мисля, че да бъдеш съден по политическата биография на твоя дядо, в никакъв случай не е проява на модерно мислене.

Комисията Андреев беше закрита точно преди да покаже принадлежността на магистрати към бившата ДС. Какво е отношението ви към работата на ДС?

Нямам никакви основания да харесвам бившата ДС. Хората, които познават политическата биография на моето семейство, ще се досетят за причините. Сигурен съм, че бившата ДС не е единно понятие и е несправедливо да отнасяме към него както достойни хора, работили за държавата, така и хора, съпричастни в един много тесен политически план за утвърждаването на един политически режим. Що се отнася до правните последици от установяването на принадлежност към онези служби, такива няма да настъпят. Но ще се наложи магистратите, имали принадлежност към бившата ДС, да напуснат съдебната система. Ние сме в етапа, в който трябва да модернизираме съдебната си система. Не можем да не се съобразяваме и с позицията на нашите партньори. А знаем, че нашите партньори в НАТО, ЕС и САЩ няма да приемат магистрати, които под някаква форма са били зависими от бившите служби на комунистическия режим. Казвам това със съзнанието, че може би по отношение на част от тях това би било незаслужена оценка. Но така или иначе, има някаква историческа граница, която вече е премината, и по-скоро ми се струва, че такива хора трябва да напуснат системата.

Как се отнасяте към идеята на Върховния касационен съд, поднесена от
г-н Иван Григоров да се направи комисия, която да проучи дали имотното състояние на висшите магистрати се е променило по време на техния мандат?

Приветствам тази идея, защото съм сигурен, че нивото на корупцията в съдебната власт не е такова, каквото се предпоставя в обществото. Но ми се иска това да бъде доказано. Аз знам, че в момента хората не вярват на имуществените декларации на магистратите и политиците в така наречения публичен имуществен регистър. Защото не знаят кой прави проверка за достоверността на данните в него. Ако ВСС направи такава проверка - може би не за всички, но поне за висшите магистрати - аз се надявам да се докаже, че повечето магистрати са почтени и няма за какво да бъдат упреквани. Това ще е чудесно за съдебната власт. И обратно, ако се окаже, че има хора, които са злоупотребили с позицията си и са се облагодетелствали в резултат на корупционни практики, те трябва да понесат своята отговорност, за да не определят облика на цялата система.

Какво е отношението ви към комунизма?

Към комунизма? Много сложен въпрос. Ако ме питате дали съм готов да умра за диктатурата на пролетариата, уверявам ви, далеч съм от подобна готовност.

Какво е отношението ви към външната намеса, имам предвид нашите партньори от Евросъюза и НАТО, вашият предшественик имаше явна неприязън към САЩ, да речем?

 Външната намеса, разбира се, трябва да бъде балансирана, трябва да бъде правена с чувство на респект към националното ни достойнство. Но аз се отнасям с много добро чувство към външната намеса, защото виждам в нея стимул за едно по-решително преустройство. Когато правиш промени, ти трябва някой, който не само да ти помогне, като ти покаже как и като ти даде пари да си компютъризираш съда например, но и да упражни известен натиск, за да не се поддадем на типично българската склонност да правим промените само на маса, а да ги реализираме и в живота. Затова се отнасям съвършен- но нормално към натиска на ЕС, на САЩ, защото си давам сметка, че сме влезли в техния клуб и трябва да отговаряме на техните правила.

С Борис Велчев разговаря Явор Дачков

в. „Гласове”, бр. 5, 2006 г.

---

споделяне:

още в категорията

• Прогнозите на политолозите след изборите през 2001 г.
• Обръщение до г-н Петър Стоянов, председател на СДС
• Новият Главен
• Вацлав Хавел: Същността е да настояваш и да гарантираш за своята истина
• Вестник "Демокрация" спира заради дългове

Ние си спомняме и какво дрънкаше ти, Продажков! И затова вече на никого не вързваме кусур.

ПЪТЯ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ.?! ВСИЧКИ СМЕ ГРЕШНИ Г-Н ГЛ. ПРОКУРОР.

Всички са от котилото на БКП(БСП).Как искаме да се оправят нещата в България,след като едните крадат,а техните съдии и прокурори,си затварят очите и един вид ги защитават?!