Какво е определящото събитие за нашето време? В повечето случаи то зависи от настоящия ден, но ако се върнем назад във вековете, със сигурност ще видим, че основен конкурент за такова събитие е човешката урбанизация. Днес повече от половината население на света живее в градове, в сравнение с по-малко от 3 процента живели в град през 1800 г. До 2025 г. се очаква в Китай да има 15 „мегаградове”, като във всеки от тях ще живеят повече от 25 млн. души. Основателни ли са притесненията на социалните мислители за настъпващата атомизирана самота на живота в големия град?

Наистина градовете предлагат далеч повече възможности за социално съпреживяване от селата и малките населени места. Но в тях се развива различна форма на общност. Хората често се гордеят с градовете си и изтъкват техните специфични културни особености.

Гордостта от своя град има дълбоки исторически корени. В древността атиняните се идентифицирали с демократичния си градски етос, докато спартанците се гордеели с репутацията си на отлично подготвени и силни воини. Разбира се, днес градовете са големи, разнообразни и отворени, затова изглежда странно да се твърди, че съвременните имат собствен етос, отличаващ всичките му жители.

Разликите между Пекин и Йерусалим, да кажем, не предполагат градовете да имат един и същи етос. Макар и двата да са изградени в концентрични кръгове с обособен център, Йерусалим има специфичен духовен облик, докато Пекин представлява център на политическата власт. А и все пак градският етос представлява нещо повече от своите управници. Пекин привлича водещите китайски политически мислители, докато изследователите на Йерусалим спорят по-скоро за религиозните проблеми, вълнуващи хората, а не за религията като такава. И в двата града, въпреки многобройните възражения за спецификите на водещата идеологическа доктрина, са малцина онези, отхвърлящи техния етос.

Или пък да разгледаме Монреал, чиито жители трябва да лавират сред сложните политически лабиринти на езиковия спор. Монреал е сравнително успешен пример за град, в който англоговорещите и френскоговорещите се чувстват у дома си, но в който езиковият проблем въпреки това доминира на политическата сцена и в края на краищата изгражда етоса на живеещите в него.

Хонконг е специален случай за град, в който капиталистическият начин на живот е толкова доминиращ, че дори е защитен от Конституцията. И все пак капитализмът в стил Хонконг не се основава единствено и само на преследването на печалбата. Той се опира и на конфуцианската етика, чиито принципи проповядват заставането над материалния интерес, което пък от своя страна ни помага да разберем защо Хонконг е на първо място по благотворителност в Югоизточна Азия.

Париж, от друга страна, има романтичен етос. Но парижани презират и отхвърлят баналната холивудска представа за любовта с винаги щастлива развръзка. Тяхната идея за романтика се основава на противопоставянето им на традиционните ценности и предвидимостта на буржоазния живот.

Всъщност много от градовете имат най-различни идентичности, с които жителите им се гордеят. Гордостта на гражданина – това, което наричаме „цивилизованост” – е ключова характеристика на идентичността ни днес. Това отчасти е така, понеже градовете с ясен етос или облик по-добре могат да устоят на хомогенизиращите тенденции на глобализацията. Наистина е притеснително, когато отделните страни прокламират своите вечни и неразривни идеали, но е признак за добро здраве, когато градовете заявяват своята уникалност.

Както изглежда, китайските градове започват да се противопоставят на унификацията чрез кампании за възраждане на уникалния си дух. Харбин например се гордее със своя исторически дух на толерантност и отвореност за чужденците. А пък Тел Авив на своята уебстраница възхвалява освен другите си забележителни неща и прогресивната си роля на световен градски център на гей общността.

Гордостта от собствения град освен това преодолява крайния национализъм. Повечето хора се нуждаят от общностна идентичност, но е много по-добре да я откриват чрез града си, отколкото чрез страната си, въоръжени с жаждата за сблъсък с врага. Хората с вкоренено чувство за цивилизованост вземат своите решения не на базата на чистия патриотизъм, когато става дума за отговорността пред нацията.

Градовете със свой етос могат да изпълняват и политически цели, които са трудно постижими на национално ниво. На Китай, Съединените щати и дори Канада може да им отнеме години за реализация на неотложните планове, свързани с климатичните промени. Но градове като Ханчжоу, Портланд и Ванкувър се гордеят със своя „зелен” етос и са отишли далеч напред пред своите държави в защитата на околната среда.

Урбанизацията е обвинявана за много от съвременните социални проблеми, като започнем от престъпността и грубостта и стигнем до отчуждението и загубата на посока. Но изпълвайки ни със своя уникален дух и идентичност, нашите градове могат да ни помогнат да си възвърнем човечността и да посрещнем големите предизвикателства на ХХІ век.

*Даниъл Бел е професор по етика и политическа философия в Шанхайския университет и в Пекинския университет „Синхуа”. Авнер де Шалит е ръководител на катедра по „Демокрация и човешки права” и декан на факултета по „Социални науки”  в Hebrew University, Йерусалим.

Превод: Георги Киряков

---

етикети: Даниъл Бел

споделяне:

има градове, които могат да се пипнат,да ти разширят съзнанието, да те уплашат, че ти предстои да се мре