Че дигата на яз. “Иваново” е в окаяно състояние, се знае още от 2006 г. Кметът на Харманли многократно поставя проблема, но отзвук няма. Язовирът се оказва безстопанствен.
Паническо бягство от отговорност
Нали си представяте какви размери може достигне безотговорността към ничието там, където се шири и нехайното стопанисване.
Веднъж установен, този факт води до търсене на отговорност. Тогава се задействат институциите, които влагат цялата си неизползвана енергия – сакън, да не припознаят за техен фаталния обект. Военните твърдят, че язовирът е общински, общината, че е военен, и си подмятат отговорността като топка за тенис.
В това време министерството на водите се ослушва като гърмян заек, защото съблюдава да се спазват законите. Само няколко месеца преди катастрофата екип от експерти обикаля язовирите и се озърта за незаконни обекти и сгради. Установява, че сума постройки са в разрез със закона за водите, но пък са в съзвучие със Закона за устройство на територията. Какво следва от този извод - едно обикновено нищо! Но по-важното е, че тази експертна експедиция по водите не е “издребняла” дотам, да се взира в пропуканите язовирни стени...
И ако на война бягството от фронта е позорно и се наказва безжалостно, за височайшите кръшкачи от отговорност то е ценно умение. Затрогващо например е признанието на премиера: “Оказа се, че има язовири, които не се водят на никого и ги няма на картата.”
Да се не начудиш - такава малка територия да се нафрашка с язовири фантоми! А дали щеше да е така, ако от тях можеше да се засмукват пари, както от данъкоплатците? Щяха да са преброени, описани и осчетоводени до последния гьол.
Впрочем защо земеделското министерство съвместно с прокуратурата досега не е издирило “неидентифицираните водни обекти” и съответните съоръжения? Повече от 20 язовира са без документи, а кой ги стопанисва - тайна велика ест. А “Гражданска защита”, като била давала предписания, че този язовир е опасен, дали е проверила дали са изпълнени? Не.
Тайна ще остане и кой поименно е виновен за трагедията. Вероятно този, който не я е предотвратил. Но тогава ще се окаже, че не му е влизало в задълженията и т.н. Накрая вината за безотговорността неусетно ще се стовари върху пострадалите. Вече се чуха такива гласове: Кметицата на селото предупредила, но хората си останали по къщите! Така стана при идентичното бедствие в разградската община Цар Калоян през недалечната 2007 г. Тогавашният кмет Ахмед Ахмедов препоръча: “Трябва сами да поемем отговорност за своята собственост, да я застраховаме!”
Значи потърпевшите са длъжни да застраховат имота си, а длъжни да поддържат читави язовирните стени няма. При това тогавашното правителство разполагаше с ресорно министерство - за борба с бедствията и авариите. То не че ги преборваше, но прояви рядката далновидност да създаде Център за аерокосмически наблюдения, наричан още “космическото око на Емел Етем”. Макар БАН да разполага с институт за космически изследвания, тази придобивка е за “ранно оповестяване на бедствията”.
Сляпото око
За да гледа зорко в небето, окото е съоръжено със софтуер за 2 млн. лв. и обслужващ персонал от 33-ма души с работно време от 9.00 до 17.00. Явно според неведоми проучвания вероятността да се зададе бедствие е най-висока в този отрязък от денонощието. Печатът оповести, че за 4 години космическият наблюдател не е дал нито един сигнал за бедствие - нито за наводнението в Цар Калоян, нито за пожарите в горите...
Възможно е окото да е ослепяло. Или се дължи на обстоятелството, че въпросният център е преминал във владение на МВР. Щото според ген. Кирил Войнов, бивш пожарникар №1, като се съберат две служби под една шапка, както станало с “Гражданска защита” и МВР, нищо добро не можело да се очаква. Оттам произлизали и неуредиците при спасителните операции в с. Бисер. Всъщност май е прав - Цветанов взе под крилото си “Гражданска защита”, но нищо не излезе от ревизията на Емел Етем - нито на харчовете, нито на грешките... И пак има ден на траур.
Следвайки неизменните правила на местната драматургия, в действието се намесиха и социолозите, за да напомнят трите капитални въпроса след всяка катастрофа: Кой е виновен? Кой носи отговорността? Можеше ли да се предотврати? Спрямо отговорността Андрей Райчев прогнозира, че ще има дълга разправия и след някоя друга година я се изясни, я не. А дотогава ще си повтаряме мантрата “нетърпимост към безотговорността”.
Кольо Колев пък призова: “Отговорност, търсене на вина и санкции!” И напомни как през 2007 г. управляващите се заричали, че “наводнението в Цар Калоян щяло да им бъде обеца на ухото”. Сегашните си окачиха обецата “Бисер”. Нашите правителства от 20 години си падат по обеци. Важното е никой да не им тегли ушите.
Текстът е публикуван във в. "Труд".
споделяне:
още в категорията
Боко - Пържолката
08.02.2012 / 11:48Синоптик
08.02.2012 / 12:05