"Българското лекарство срещу рака" – "за" и "против"

Теодора Мусева

Продан Христов - откривателят на "лекарството срещу рак".

В общественото пространство от години тече дебат относно ефективността и легализирането на „българското лекарство срещу рак” – антималигноцит. Много въпроси относно медикамента не са намерили отговора си. За целта интервюирахме Катя Почева, председател на Сдружение “Антималигноцит” и Илина Иванова, фармацевт.

Какво съдържа антималигноцитът?

Катя Почева: Антималигноцитът съдържа активна субстанция, която е изолирана от две билки – див божур и овча опашка. Но нека да стане ясно – това не е извлек или екстракт от двете билки. От тях е взета само една активна субстанция, която е активна срещу раковата клетка. Тя засега е тайна. Продан Христов казва, че след като бъде регистрирано лекарството, всичко, каквото трябва, ще го каже.

Илина Иванова: Да започнем с pH стойността на медикамента – тя е 1.5, pH-то на сярната киселина е 1, на кръвта – 7. Според Христов пациентите имат нужда от човешка плазма, която да неутрализира въпросната киселина. Тя спада към така наречените "кръвни продукти", които се изписват със специални протоколи от кръвен център, а не се продават на пазара. 2 по 2 флакона от по 5 ml изискват 1 литър кръвна плазма на ден. За 10 дена – 10 литра. Също така съставът на лекарството трябва подробно да се опише в документацията, която се подава в ИАЛ (Изпълнителната агенция по лекарствата) – изисква се от закона.
За мен идеята е голяма да фирма купи технологията и да я развие, да финансира всички необходими изпитвания и това определено трябва да стане преди разрешаването на продукта, а не след това. Ако ви се каже обратното, то просто ще бъде смешно.

Как действа медикаментът и какви странични ефекти има?

К.П.: Лекарството действа избирателно върху ракова клетка в растеж. Няма никакви странични ефекти. Има 4–5 токсикологични изследвания, включително в Германия и в Института по токсикология в Пловдив. Също е изследвано в Националната следствена служба в София, защото имаше доста оплаквания. Независимата лаборатория на НСС доказа, че лекарството е 100% нетоксично. Има симптоми при разграждане на тумора и метастазите. Тези симптоми са от некротизиралата тъкан, която организмът изхвърля. Самата тази тъкан е токсична за организма и трябва да се изхвърли.

И.И.: Страничните ефекти се следят в продължение на много години. Също така фирмата производител (която не е ясно коя е) е длъжна да събира нежеланите лекарствени реакции, причинени от продукта, и да ги докладва на ИАЛ. За тази цел се назначава отговорно лице с медицинско образование, а аз смятам, че такова няма.

Къде са публикувани тези изследвания, къде може да бъдат прочетени?

К.П.: В самата документация на Христов за съжаление. Тя е в 1000 страници почти и там са всички раздели – токсикологична, клинична, химико-фармацевтична част. Човекът, който направи изследванията в института в Пловдив, вече не работи там, но аз мога да ви покажа едно писмо на доц. Пейчев към медиите, в което той си казва мнението за препарата.
От 1964 до 1967 г. лекарството е клинично изпробвано върху 1300 пациенти. През 1978 г. е прилагано в България на 20 пациенти. Тогава лекарят е информирал здравното министерство, но за съжаление никой не е чул нищо, доколкото си спомням. Но го има в клиничната документация на Христов.
Има ги изследванията, публикувани в много списания, даже има едно такова списание във Виена, аз съм го виждала, в него пише: „Защо българин?”.
Но нали разбирате, че няма как да даваме тази документация на всеки един гражданин...
Давали сме я на различни специалисти да си кажат мнението. Публично никой от тях не желае да застане зад лекарството, но на срещи с нас са си казвали мнението. Казвали са: „Това, което прочетохме, е за Нобелова награда” или „Христов от Виена до България трябва да бъде носен на ръце”. Един специалист от здравното министерство преди изборите например каза: „Ако има и грам истина в документацията, а за нас тя е пълна истина, сме стигнали Космоса”. Но не мога да ги назова по име за съжаление, защото се страхуват да говорят.
Последно разбрахме, че нашата документация пак е изчезнала от агенцията по лекарствата. Ние през 2004-та я подадохме в ИАЛ, седмица по-късно се върна за превод. Мина доста време, докато я преведохме, защото е доста страници и през 2006 г. я внесохме отново, с платена такса от Христов, с мостра от лекарството – първична, вторична опаковка. Но сега на среща с работната група в здравното министерство и с адвокат Атанасова в ИАЛ се оказа, че документацията я няма. Едно голямо ЗАЩО и КЪДЕ.
Премиерът заяви, че ние имаме неговата подкрепа, и се надяваме нещата да се случат, дори и ако трябва да се направи поправка в закона. В името на живота се правят законите. Мисля, че пет държави в Европейския съюз имат въведен термин „състрадателно приложение”. Това значи нещо, което не е токсично – ако не помогне, няма да навреди – просто да влезе, хората да имат избор.

И.И.: Как действа медикаментът, се доказва с клинични изпитвания ПРЕДИ регистрацията, като резултатите от тези клинични изпитвания се представят в документацията. При тези клинични изпитвания се спазват определени правила и закони, които през 1967 година едва ли ги е имало – т.е. пациентите попълват писмено информирано съгласие, клиниките трябва да отговарят на правилата на добрата клинична практика. За изпитвания от 1967 година вероятността да са непълни и несъобразени с изискванията е много голяма.

Има няколко фази на клинични изследвания:
Фаза 1: Взимаме новото лекарство и го тестваме на малък брой здрави доброволци. Тук се определя дозировката, която за мен неизвестно как Продан Христов сам е определил. Прави впечатление от коментарите по форумите, а и г-жа Почева не отрича, че българите, закупили продукта, са се консултирали с Продан по телефона и той им е назначавал лечение, без да види човека, епикризата и без да има медицинско образование.
Фаза 2: Тества се върху болни пациенти (подобни изследвания вероятно Христов има). Тук се тества как лекарството действа и възможни странични реакции.
Фаза 3: Тестване върху голям брой пациенти в сравнение с одобрените стандартни лечения. Такова за онкоболните е химиотерапията, а Продан я отрича. Такива изпитвания съм убедена, че Христов няма. Г-жа Почева каза, че след регистрацията продуктът ще се тества в болници под лекарски контрол, а лекарите ще описват резултатите. Това не означава клинично изпитване, държа да отбележа, и не е ясно как ще се събират резултатите и от кого. Клиничните изпитвания се финансират от фирмата производител, НЕ от държавата. За всяко предложено показание (т.е. какво лекува) е нужно клинично изпитване (а не – лекува рак, диабет, СПИН и т.н.).

Има ли лаборатория за приготвяне на лекарството?

К.П.: Христов само лабораторно приготвя лекарството. Той има регистрирана фирма в Мюнхен, Германия – „Oncocell”. Самата фирма не знам къде е, има представителство и в България. Аз не съм посещавала лабораторията, но знам от Христов, че всичко е стерилно и никой друг освен него не може да влиза там, защото формулата я знае само той, така че е нормално никой да няма достъп до там.

И.И.: Къде се произвежда лекарството е големият въпрос, който те просто не могат да признаят. Проблемът е, че в „Емигранти” се каза, че Продан произвежда лекарството сам в малка лаборатория, като аз смятам, че това се прави в апартамента му. Това е недопустимо от гледна точка на съвременните изисквания към лекарствата, защото е нужна апаратура за стотици хиляди, а също и най-разнообразни специалисти.
За пример ще дам следното – той казва в листовката, че препаратът се приема интравенозно. За това се изисква стерилност, която не съм убедена, че той постига на обратния хладник, показан в предаването, и се контролира с микроскопа, който видяхме. Нужна е микробиологична лаборатория, тъй като има два теста за стерилност, които се правят на всяка произведена партида, аналитична апаратура за контрол на съдържанието на всяка партида, шкафове за стабилност, за да докаже при какви условия и колко дълго се пази лекарството, и т.н., и т.н. По време на производството също се контролират определени показатели, които сам човек няма капацитета да прави, освен ако просто не вари няколко билки, като чай.

Съвместим ли е Антималигноцит с химиотерапия? Трябва ли пациентите да прекъснат химиотерапията?

К.П.: Не, химиотерапията и антималигноцитът са несъвместими. Лекарството действа на ракова клетка в растеж. А химиотерапията спира развитието на рака и така клетката не може да бъде намерена от медикамента.

И.И.: Това е най-опасната част от лечението на Христов. Дори лекарството му да е безвредно, каквото то не е, хората се отказват от шанса да прекарат още няколко години с близките си, дават хиляди левове и резултатът е излъгани надежди и напразно дадени пари, които поне могат да помогнат на семейството им.

Г-н Христов е имал големи проблеми с властите в Германия и Австрия, клиниките му са закривани, съден е множество пъти, гонен е от властите. Защо е така?

К.П.: Да, точно така е. Клиниката му в Германия е съществувала година и половина. Много важен факт е моментът, че всички пациенти са били отписани от официалната медицина. Това е било тяхната последна надежда. При тези пациенти лекарството е показало до 70% лечимост при едни пациенти – 10%, при други – 15 %, до 70%. Но клиниката му е закрита, защото една сутрин главната лекарка взима голяма част от документацията и изчезва. Тогава властите закриват клиниката, защото няма завеждащ лекар, а Христов е без медицинско образование.

И.И.: В Германия са повдигнати криминални искове както към Продан, така и към брат му Христо и са изгонени от Германия, защото, цитирам Cancer Journal, най-авторитетното онкологично научно списание: "Лекарството CH-23 е измама. Чрез него безотговорно се играе с надеждите и страха на болните хора". Докторът, с когото е работил Христов – д-р Иселс – е осъден условно на една година затвор за "непредумишлено убийство". Според Американската ракова асоциация всички проведени независими проучвания при 300 пациенти, не показват разлика в "лечимостта" на антималигноцит и плацебо.

Има ли патент лекарството?

К.П.: Не, няма. Христов се е консултирал с адвокати в Австрия и твърди, че дори да бъде патентовано лекарството, до един час всички фармацевтични фирми ще знаят формулата. Той държи поне първата година да го произвежда сам, защото ако попадне в чужди ръце, не се знае какво ще се случи.

И.И.: В предаването „Емигранти” Продан Христов каза, че е опитвал да го регистрира в Германия, но му отказали, а той им е давал неколкократно фалшиви рецепти, защото не бил луд, щели да му го откраднат.
Това беше първото, което ми направи много лошо впечатление. Тъй като ИАЛ е държавен контролиращ орган, как Продан Христов гарантира, че това, което представя в своята "документация", е истина? ИАЛ има право да провери състава на лекарството в техните лаборатории по методи, които Христов трябва да опише в документацията си, и те не са случайни, защото има европейски изисквания, които са задължителни за всички фирми, дори да са открили чудо.

Как се разпространява лекарството? На сайта на австрийското здравно министерство пише, че лекарството е нелегално.

К.П.: В България никъде не се разпространява. Всички пациенти са си го взимали директно от Христов – или на място във Виена, или му правят банков превод и той им го изпраща по пощата. Ттова той никога не го е крил.

И.И.: Г-жа Почева публично съобщава, че г-н Христов произвежда и продава в Австрия, следователно той се явява незаконен производител на медикаменти, който продава на територията на Австрия, и това е престъпление. Тя също каза, че фирмата на Христов е регистрирана в Германия, а не в Австрия. След като той е изгонен от Германия, къде точно го произвежда (това се нарича място на производство). Според закона също преди получаване на разрешение за употреба (важи за продажба), се получава разрешение за производство. То служи, за да можеш да произведеш определено количество лекарство, да го анализираш и да докажеш, че отговаря на европейските изисквания, и чак тогава подаваш документацията. То не означава, че можеш да продаваш. Почти съм убедена, че такова те нямат, предвид пълното мълчание къде и кой го произвежда. Ще наблегна, че производител и място на производство с адрес се декларира в документацията преди регистрацията, а не след това.
Според закона продажбата и разпространението на нерегистриран лекарствен продукт е забранено. Във Фейсбук се пускаха случаи, при които хора са пили препарата и са починали – постовете бяха изтривани, а момичето, което питаше културно за тях, беше на момента изхвърлено от групата. Това, както и пълното мълчание по въпроси, които задават хора, ме кара да се усъмня в коректността на Сдружението.

На сайта на австрийското здравно министерство пише, че лекарството е нелегално?

К.П.: Ами след като не е регистрирано, то така се третира. Но нали се сещате, че хората, като искат да живеят, искат да опитат, искат някаква надежда, никой не може да ги спре...

И.И.: Сещам се, че Жасмина Мирчева, бившият директор на ИАЛ, заяви, че новите лекарства против рак не се одобряват от България, а от европейската агенция и от всички страни членки. При това положение лекарството не може да се регистрира на българския пазар, тъй като изискванията са много строги и обяснения от рода: регистрирайте моето чудо, ама някой да плати клиничните изпитвания и нека българското правителство ги направи, са недопустими и просто няма да минат.
Идеята за световната конспирация срещу Продан Христов е смешна – агенцията по лекарствата за всяка държава е контролиращ и регулиращ орган и никоя фармацевтична фирма не казва какво да се регистрира и одобри, дори не знае какво се подава от другите фирми.
Ако България плати клиничните изпитвания на Продан Христов и така направи отстъпка от закона, ще се наредят, повярвайте ми, всички фирми и ще искат същото, нали?

Една опаковка антималигноцит струва 180 евро, защо е толкова скъпо? Няма ли как да се регистрира като хранителна добавка?

К.П.: Не, не е възможно. Когато започне разпад на тумора, интоксикацията, която се получава, е добре да се комбинира с оводняващи системи, които да прочистват организма. А хранителните добавки, знаете, се пият веднъж или три пъти на ден, а с антималигноцит при всеки пациент дозата е различна. Ако ракът е в съвсем начален стадий, може да се пие 20 дни по 3 шишенца и приключваш лечението. В напреднал стадий се започва от едно шишенце на ден, за да не се направи бързо разпадане. След това увеличаваш на две шишета, след това – три, накрая дори някои стигат и до четири. Пие се дотогава, докогато има симптоми. В момента, в който пациентът пие 10 или 15 дни по четири шишета и няма никакви симптоми, означава, че няма рак. Симптомите са от наличие на рак.

И.И.: Като хранителна добавка нито Христов иска, нито е редно да бъде регистрирано, защото лекарството не е безобидно. Инжектира се по схема и понякога дава доста тежка реакция.

За колко пациенти имате епикризи, че са се излекували с помощта на антималигноцит?

К.П.: Аз имам събрани в България около 40 излекувани души. Но те са много повече. Имам поне десетина, които изобщо не искат да си дадат епикризите, не искат да се обаждат, не искат да контактуват. Хората са такива – нито протестират, нито искат, всеки се скатава в черупката си, което за мен е необяснимо. Вие сигурно знаете, че аз съм погребала детето си, но не можах да се примиря, че възможност има, избор има и в същото време сме лишени от него. Ние разбрахме два месеца преди детето ми да почине и просто нямахме време да го излекуваме с антималигноцит.
Хората плачат за лекарството. Аз знам какво ми е коствало на мен да плача, когато трябваше да го търся за детето си. Аз научих от майка от Пловдив, която вече беше излекувала детето си с рецидив на мозъчен тумор. Аз знам какво ми е коствало, как съм се молила да ми го изпрати... Това е последна надежда...