СВОБОДА ЗА КМЕТА?!

Джовани Фратини

"Професионалната" биография на Николай Тонев е не по-малко скандална от тази на Фидел Беев.

Кметът на Гълъбово е на свобода срещу парична гаранция от 4 000 лева. Маргините са на свобода срещу невярна съдебномедицинска експертиза, която вероятно им е струвала и по-малко. На свобода са Барона, Маджо, Демби, Тони Мамата, Пилето и кой ли не още. Ще спра с изброяването на имената на тези добре облечени бизнесмени, защото човек може да изпадне в страхова невроза като си представи колко много бандити са на свобода по улиците. И това са само знаковите имена. Въпросът по-скоро трябва да се постави обратно – кой всъщност е в затвора, а не кой е на свобода. Единствен Митьо Очите уж е в затвора. Това означава, че той е в затвора, ама не съвсем. Обикновените изпълнители на мокри поръчки също са навън. 

Да пуснеш Николай Тонев Колев срещу 4 000 лв. гаранция е подигравка с тези, които са на свобода и с тези, които са в затвора. Не толкова защото е милионер, а защото тази сума не предполага сериозност на обвинението, а несериозността на обвинението няма да привлече свидетелите, които могат да изпратят кмета на топло.

Впрочем, ако намеренията за обвинения срещу него бяха сериозни, щяха да го отстранят от длъжност до края на процеса. Кой обаче е този кмет, чието име никой освен заинтересованите не знаеше до вчера? Роден през 1957 г. в гр. Гълъбово. Има брат- Валентин. Известни са като банкерчетата, защото докато били малки баща им не им давал пари за харчене, а им давал пари назаем и те трябвало да му ги връщат с лихва. През годините на социализма Николай Тонев завършва строителен техникум, става служител на ОСО (Организация за съдействие на отбраната). Успоредно с това е състезател по стрелба с пистолет, като се представя не зле на различни шампионати. Живее в дома на баща си, женен с едно дете - дъщеря и има трабант.Така 10.11.1989 г. заварва този средностатистически българин.

Непосредствено след промените Николай Тонев става контрабандист- първо с Македония, а след това със Сърбия. Ембаргото на бивша Югославия е звездният му миг, който го изстрелва в орбитата на богатите. Николай вече има една бензиностанция – пред дома си в Гълъбово. Горивото обаче пътува към Марко Милошевич. За разрастването на бизнеса са му необходими обаче още бензиностанции, зад оборота на които фиктивно да прикрива нелегалния износ на гориво. Трябват му цистерни.

На отиване към Белгия за закупуване на цистерна е арестуван на летището за незаконно изнасяне на 40 000 германски марки. Наказателната отговорност му се разминава. През 2001 г. на власт идва НДСВ. Това е звездният миг на Тонев. Първо прави оперативна комбинация с подкуп, за да дискредитира кмета на Гълъбово от листата на СДС. Изпраща Костадин Челебиев, осъждан в Австрия, който предава парите. Кметът е задържан и съден, получава инфаркт, а на негово място е избран Николай Тонев. 

Сближава се много с любителя на чашката Георги Петканов и става недосегаем. В букета му от  връзки липсва съдебната система. Въпросът е решен лесно – с Петканов и известни фолкизпълнителки заминават за Гърция за седмица. Плаща Николай. Той вече е много богат. Министърът, сега конституционен съдия, се отплаща като прави в Гълъбово самостоятелно Районно полицейско управление и назначава полк. Радев за началник. Това, съчетано с Тончо Михайлов като ръководител на ОДП Стара Загора, осигурява тила на Николай Колев. Той вече може да прави всичко. И не закъснява. Всичкото гориво в общината се доставя от неговите фирми – ембаргото е свършило и трябва да се поддържа високото ниво. Опонентите му получават внезапни пожари в домовете си.

Палежите ще станат запазена марка на Тонев. Разбира се нито един от тези палежи не е разкрит. Шеф на полицията все пак е Радев, а шеф на окръжната полиция – Михайлов. Свидетели твърдят, че е плащал на Генка Шикерова от БТВ и тази медия широко отразява обгазяването на града или пък горящите сгуроотвали. Борбата на кмета е уж за екология. Пожарите всъщност са запалени от него и от верния му авер Дечо Шибиля. Целта е друга – натиск върху ТЕЦ-1 “Брикел”, за да доставя той горивото на централата, за да извозва работниците им със собствените си автобуси, той да осигурява храната на работниците…   

Но подкрепата на МВР не е достатъчна. Необходима е подкрепата на съда и прокуратурата. Не щеш ли, в кабинета Станишев, Петканов е министър на правосъдието. Така се създава Районен съд в един град с 12 000 души население. Подопечен съд, с правилни назначения. Създава се и местна районна прокуратура. Кметът може да си отдъхне – сега му е позволено всичко. Назначенията на Д. Атанасов за зам. окръжен прокурор и на Н. Божилов за окръжен прокурор са черешката на тортата. Видима и осезаема е подкрепата и на зам. главния прокурор Христо Манчев. Тонев може да прави практически всичко. И той не закъснява. На прицела му застават огромни компании, които той рекетира безочливо – "Енел", "Кнауф", "Алстом", НЕК, АЕС. Проектите, изпълнявани от тези компании са за милиарди евро, но се забавят защото кметът иска за себе си – иска да му платят 27 млн. лв. за право на строеж на присъединителна линия, иска да охранява обектите им, иска да почиства централите, иска да вози работниците, иска да извършва ремонтите им чрез фирмите на брат си.

Бетонира предизборния щаб на опонента си от с. Обручище. Купува гласове, раздавайки въглища на избирателите по “социална програма” на общината. Актовете, които издава подлежат на контрол пред съда в Гълъбово. Престъпленията, които извършва подлежат на разследване в Гълъбово, от местното РПУ и от местната прокуратура. Делата се гледат в Гълъбово. Зад гърба му плътно е Общинският съвет, оглавяван от негова братовчедка. Секретар на общината е бившият му юрисконсулт Пенчо Стоянов. Тонев е нагъл дотам, че дори не излиза от фирмите си, въпреки законовата забрана за това.

Съдът в Стара Загора 6 години не успя да се произнесе по искането за отстраняването му, въпреки прецедента с друг арогантен кмет – Беев, който също не беше напуснал многобройните си ООД-та. Това е срам за българското правосъдие, но дава основание на кмета да прави каквото си поиска. Дори да се хвали, че чрез съда може да разбие всеки. И е вярно. За близостта му със съдебната система говори фактът, че при откриването на този никому ненужен районен съд (само на 15 километра в Раднево има друг районен съд) присъстват Георги Петканов, Константин Пенчев, депутати, магистрати...

Действията му стават повод за три срещи с главния прокурор - без резултат. Срещи с министъра на вътрешните работи Румен Петков – в резултат следва засилване на натиска върху „Енел”. Фирмата е принудена да извозва отпадъците си не в собственото си сметище, което кметът е затворил, а да ги кара в Севлиево, Раднево, Девня и... Германия. Това оскъпява и забавя сероочистващите инсталации. Искане на среща със Станишев остава без резултат, защото живеещият в облаците премиер не може да слуша за такива проблеми.  Среща с комисаря Франко Фратини - без резултат.  И кметът побеждава. Шефът на „Енел”- Енрико Виале е освободен. Освободена е шефката на окръжния РИОКОЗ - Пенка Начева. В „Енел” идва нов шеф. Той е по-гъвкав. Забелязваме го на вечери с Тонев, на които “случайно” присъства и окръжният прокурор Божилов. Забелязваме такива вечери в Александруполис, Гърция. Междувременно директорът на „Енел Марица-Изток 3” Майк Фостър  умира внезапно. Преди това кметът загради с бодлива тел вилата му с аргумента, че ще отглежда в съседство гъби.

Горене на чучела, арестуване на камиони, полицейски преследвания и блокиране на централата. Инструментариумът на престъпната власт е огромен. Кметът завзема отново територии и хватката върху „Енел” отслабва, но се засилва тази върху АЕС и „Алстом”.

Такъв е пътят на Николай Тонев – от  обикновения контрабандист до безпардонния феодализъм, наложен от него в общината като неин кмет... Безпардонността му достига до там, че той предварително оповестява какво действие ще извърши, къде и кога ще удари. Полковник Радев има за задача да покрива всичко и на всякаква цена. Дори и когато е извършен палеж на къщата на кандидата за кмет Пенчо Пенев.

И сега някакъв далечен повей - имало нарушения в обществените поръчки. А палежите, хулиганствата, несъвместимото заемане на поста кмет с участието в над 10 фирми, купуването на гласове, рекета. Кой ще го обвини за това? По случаите има над пет сигнала до главния прокурор. Резултатът е никакъв. Това не е агентурно сведение - това са факти от една безконтролна власт, станала такава благодарение на мълчанието на държавата и елементарната подкупност на чиновниците.  Вестниците пишат за нея - Капитал (Град Страх), 24 часа, Труд...

Бдителните иначе ДАНС и прокуратура мълчат като пукали и се правят на ни видели, ни чули. Генерал Михайлов успява да стопира нещата на местно ниво. Кметът става все по-арогантен. Застава срещу НЕК и държавата. Гражданите на общината стават все по-бедни, а той все по-богат, но това не му пречи арогантно да твърди, че защитава интересите им.

След сдружаването си с Христо Ковачки, роптаенето и действията му срещу най-замърсяващата централа в България “Брикел” изведнъж секват – тя е собственост на Христо Ковачки...