Експертът на Виенския институт Габор Хуня: Не бъдете нетърпеливи за влизане в еврозоната!

Габор Хуня

Виенският институт за международни икономически изследвания, който е престижен мозъчен тръст, обяви, че България няма да излезе от кризата през есента, а правителството няма антикризисни мерки. В интервю за радио "Дарик" експертът от организацията Габор Хуня съобщава подробности за годишния доклад на института и добавя, че България не трябва да се стреми да влиза на всяка цена в еврозоната. Ето какво казва Хуня:

Какви са основните заключения на доклада за България?

В доклада пише, че българското правителство не е успяло да се справи с кризата, защото премести акцента от антикризисната си програма. В началото тя беше насочена към увеличаване на публичното инвестиране и така създаване на по-голямо търсене. След това правителството падна в капана, в който са попаднали и други държави - да се фокусира върху бюджетния баланс. Това не е антикризисна, а задълбочаваща кризата политика.

Колко време ви отне съставянето на доклада?

Това е много голям доклад. Ние непрекъснато наблюдаваме страните, така че такъв доклад можем да напишем всеки момент. Основното проучване направихме в началото на юни. Така че основната част на доклада е на около 3-4 седмици. След това прекарваме около една седмица, отделяйки внимание на всяка една страна, заедно със специалиста по тази държава. След това група го редактира и съставя. Има много вътрешни дискусии за подобряването му. Така че това отнема може би месец, месец и половина. Задачата на института е непрекъснато да наблюдава тези страни, така че ние непрекъснато наблюдаваме и международните институти за прогнози, така че докладът ни както за България, така и за другите държави не идва просто от нищото.

Въз основа на какво изготвяте доклада? Документи или лични наблюдения?

Обикновено разглеждаме решенията на правителството, гледаме структурата на бюджета - как е разпределен. Това е икономо-политическата част. От макроикономическа гледна точка  наблюдаваме макроикономическите данни, какво допринася за брутния вътрешен продукт. Въз основа на няколко фактора прогнозираме и брутния вътрешен продукт - това са личните разходи, правителствените разходи, инвестициите и балансът на външните сметки.

Смятате ли, че България ще излезе от кризата през есента, както прогнозира българското правителство?

Вижте, винаги е въпрос на това какво имате предвид под "излизане от кризата". Ако имате предвид просто това, че през четвъртото тримесечие на годината растежът на БВП ще бъде положителен - да, това е много възможно. Защото базата на последното тримесечие на миналата година вече беше много ниска и ако нещата продължават така, тази година ще има леко възстановяване. Но основното е, че каквото и възстановяване да предстои, то означава, че България ще има икономически растеж следващата година 1-2 процента, което - бих казал - е много малко. Тази криза има продължителен ефект. Не става изведнъж страната да се възстанови и да дойде на предишните си икономически показатели. Нито една от страните в доклада няма да се върне към предишните си показатели в близките няколко години.

Според Международния валутен фонд българското правителство се справя добре с антикризисните мерки и с плановете за стабилизиране на икономиката. Откъде идва това разминаване?

Може би имаме различно разбиране какво означава стабилизиране. Според нашето разбиране, ако правителството, ако една страна, няма публичен дефицит, тя не трябва да налага рестриктивна финансова политика. По-голямата част от българския дълг е към частния сектор, а по-голямата част от дълга на частния сектор е дългът, който имат чуждестранните компании. Така че това не е индикатор, който правителството трябва да наблюдава и да се опитва да контролира с рестриктивни мерки.

Как ще коментирате пенсионната реформа и повишаването на възрастта за пенсиониране?

Пенсионната система трябва да бъде самофинансираща се система. Пенсионните фондове трябва да бъдат стабилни и да могат да бъдат устойчиви при изплащането на пенсиите в бъдеще. Това са неща, които могат лесно да бъдат пресметнати. Хората, които след 20 години ще получават пенсия, са сред нас, те сега работят. Лично аз не съм правил такива сметки, но от това, което наблюдавам, стигам до извода, че след няколко години ще има недостиг на пари в пенсионните фондове, ако се запазят вноските на тези нива. Но увеличаването на възрастта за пенсиониране се прави в много държави.

Смятате ли, че при сегашното състояние на българската икономика страната трябва да продължи усилията за влизане в еврозоната? България може ли да си позволи това?

Не мисля, че България трябва да бъде много нетърпелива да влезе в еврозоната, защото зоната сега има свои проблеми. Разбира се, при България има нещо специално - валутния борд. Така че когато правим анализите за европейските държави, обикновено правим разлика между страните с плаваща и с фиксирана валута. Като цяло страните с плаваща валута са по-добре от страните с фиксиран курс, но България има валутен борд и не смятам, че това може да се промени. Проблемът е, че ако смятаме, че публичните разходи имат нужда от усмирителна риза, по-добре е страната да бъде извън еврозоната. При валутен борд в по-голяма или по-малка степен работи автоматичен стабилизатор. Какво ще получи България от влизането в еврозоната? Може би по-ниски лихви и повече свобода в бъдеще да развива неразумни финансови политики. България ще спечели твърде малко от влизането в еврозоната.

Какви, според вас, трябва да бъдат най-спешните мерки, които трябва да предприеме правителството за справяне с кризата?

Има две неща. Трябва да бъдат започнати дългосрочни мерки - например пенсионна реформа и увеличаване ефикасността на публичните служби. Това са дългосрочните задачи, но колкото по-бързо започнат да се изпълняват, толкова по-добре. Спешното, което трябва да се направи, е свързано с публичните инвестиции, което ще увеличи ефикасността на икономиката и ще облекчи проблемите с безработицата.
Интервюто е публикувано в сайта www.dariknews.bg