24-и, май!

Смешно е, разбира се! Да вземат да сбъркат българското правителство с македонското точно когато Божидар Димитров е министър. И то да сбъркат точно от Ватикана, където навремето ДС се е опитвала да направи от Димитров прилежен социалистически учéн, което тогава беше ни повече, ни по-малко крадец на чужди документи и идеи. Наскоро от досието на Димитров стана ясно как бил командирован в Рим, за да проучва (краде) документи, свързани с българската история.

От Димитров учéн не стана, май че не е станал и кой знае какъв агент. Той предпочете бохемския живот, линията на простодушния цинизъм и разпадеца на личността – много популярен избор по времето на зрелия социализъм, когато липсата на общ морален ред създаваше лесно оправдание за загубата на личен.

Много талантливи хора, между другото, приключиха със себе си далеч преди физическо отреденото им време, което е много тъжно, да не кажа трагично. Книгата „Москва-Петушки" на Венедикт Ерофеев, която излезе на български в списание "Факел" през 1990 г. се превърна в своеобразна епитафия на този начин на живот. Това обаче дори не е тема за коментар, а предмет на специално изследване. Връзките с ДС, а най-вече амбицията и социалната суета на хора като Божидар Димитров ги спасиха от преждевременна маргинализация и с развитието на прехода те успяха да изплуват на повърхността.

Не знам защо се отплеснах така! Бях почнал от гафа на Ватикана, чийто протокол обърка българското правителство с македонското навръх 24 май. Напуши ме смях, като си представих лицето на Божидар Димитров. Не знам защо, но Македония е голяма тема за българските ченгета, както и извор на безкраен патриотизъм. Ако проявяваха толкова патриотични чувства по отношение на руснаците преди 1989 г. и към американците след това, днес България щеше да бъде друга, но нейсе... От пресслужбата на папската канцелария казаха, че грешката била техническа. Не знам какво точно означава това, но съм сигурен, че не само за тях, а и за по-голямата част от света няма разлика между Македония и България. Не защото те са надменни, а защото ние сме незабележими. Една тъжна равносметка навръх 24 май. Културата, която днес се олицетворява от Божидар Димитров, Светлин Русев, Вежди Рашидов, Андрей Пантев, Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Левчев и останалите все професори, академици и учéни – споменавам най-известните имена у нас, както и най-цитираните в пресата – не е успяла да създаде никакъв образ навън. Нищо. България е бяло петно за останалия свят и затова техническите грешки, като цитираната по-горе не са само технически. Те са изобличение на нашата безличност. Политиците можем да виним, но не толкова, колкото представителите на културата. Няма как да имаме кадърно и ярко политическо лидерство, след като културното ни е нелепо, провинциално и плоско като македонския език. Щом Божидар Димитров и Андрей Пантев са професори, защо Бойко Борисов да не е премиер.

"Да си ги обмениме впечатóците" на македонски означава да споделим впечатленията си, но думата "впечатóк" някак много отива на онова, което българската култура оставя като следа. Българската култура е впечатóк, а енергията, която носи със себе си, е точно толкова голяма, колкото и македонската дума, която според мен я изразява най-добре. Съвсем не искам да обвинявам хората, чиито имена споменах. Те са такива каквито са, защото другите им позволяват да бъдат. Ако в България имаше достатъчно друга култура, която да не е "впечатóк", нямаше да ги обсъждаме. Те щяха да са изолирани в някакъв свой, носталгичен по соца ъгъл и да си "творят" произведенията. Сега обаче те изолират България и я превръщат в задънено кьоше, което никой не ще да погледне. Това, че Вежди Рашидов е министър на културата, е проблем на културата, а не на Вежди. Същото е и с Бойко Борисов, чийто премиерски пост, спечелен на свободни и демократични избори, говори зле за българите, а не за самия Борисов. Впрочем и с него се случи протоколен гаф в Италия, с чийто премиер Борисов обича да се сравнява. Посрещнаха го с обърнато българско знаме, като за война, а Берлускони, за да му покаже колко цени борбата на правителството ни с българската мафия, покани и Дарина Павлова на официалния обяд...

Колкото и невероятно да звучи, но между Берлускони и Борисов има огромна разлика. Както и между Италия и България. Впрочем на Берлускони Борисов му е четвъртият български премиер. Спомням си, че преди десет години подари на Иван Костов скъп часовник, бяха големи приятели, а по-късно още по-голям приятел му стана царят. Берлускони за разлика от българските си колеги е много опитен политик и успешен бизнесмен. Също така е и много успешен простак. Ако бях италианец, бих се срамувал от него, но понеже съм българин, повече ме е срам от Борисов. И докато в Италия няма помен от Берлускони, ако не пуснеш новините, в България Борисов е навсякъде и се е намърдал да живее в над осемдесет на стоте от населението. Така се изразяваше Тодор Живков – истинския баща на Бойко Борисов и Тато за Божидар Димитров и сие македонци, които се гордеят да се нарекат българи и да си споделят впечатóците за щяло и не щяло под формата на "творчество". "България – страната на художествената самодейност", казваше по друг повод Тато и се оказа много, много прозорлив!

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"