Зъл ли е капитализмът?

Джим Гамън

Чуваме хората да говорят за „бизнес” и „капитализъм” като за някакво зло, включително и коментари за капиталисти, които жертват своите служители и клиенти в преследването на своята цел за „максимизиране на печалбите”. При разговори с хора, за които се предполага, че са образовани и по-скоро леви, има общоприета аксиома, че максимизирането на печалбите за сметка на всичко хубаво в света е единствената цел на бизнеса. Тези дни това е най-честият социалистически рев, който слушаме.

Това наистина ме смразява. Имам собствен бизнес от 35 години. Има различни нюанси на мениджърски стил при ръководене на един бизнес и само един поставя на първо място „максимизиране на печалбите”. По мое мнение преследването на такава цел е най-лошият и разрушителен мениджърски стил. Той причинява загуба, а не печалба.

Оцеляването е първата цел на всеки бизнес. Печалбата не е целта на един бизнес, тя е резултат от доброто му управление. Печалбите никога не са константна величина поради бизнес циклите. Има добри дни, когато печелиш, и лоши моменти, когато не е така. Истинската печалба идва под две форми – нарастване на общите приходи и кеш в банката.

Днес, когато говорим за управление на бизнес с цел „максимизиране на печалбите”, се има предвид управление, при което се увеличават краткосрочните печалби независимо от дългосрочните интереси на акционери и служители. Краткосрочните печалби наистина облагодетелстват само мениджмънта, когато бонусната му система (заплати + бонуси) е структурирана по начин, базиран на краткосрочните печалби.

Пример: Наскоро имах ситуация, при която двама доставчици (и двете компании са листвани на борсата в Ню Йорк) показаха абсолютно различен начин на правене на бизнес.

Компания А е много по-голяма и има огромна клиентска база. Тя осигурява услуга със сложно ценообразуване, скрити такси и 3-годишни договори, засягащи отговорностите на клиента, а не техните. Това си е „доене” на клиента с цел краткосрочни печалби. Напрегнатата обстановка, подвеждащият маркетинг и безскрупулният мениджмънт правят това място лошо за работа. Губят клиенти, но правят добри печалби в краткосрочен план.

Висшият мениджмънт си докарва огромни заплати и бонуси, докато компанията всъщност бавно се смалява. Акционерите не виждат голяма полза, но финансовите отчети изглеждат добре.

Компания Б се развива бързо, привличайки разочарованите от Компания А клиенти. Тя предлага по-ниски цени за идентичен продукт без договори и допълнителни такси, ясно ценообразуване и добро обслужване. Приятно е да се работи за нея, а акционерите се радват на бавно, но стабилно увеличение на стойността на своята инвестиция.

На повърхността изглежда, че Компания А се справя по-добре, но в коя от двете бихте предпочели да инвестирате парите си? Или за коя бихте работили?

Лошият мениджмънт не изглежда такъв през цялото време, но добрият е невъзможно да бъде сбъркан.

Погледнете „Дженерал Моторс”. Това е класически пример за компания, съсипана от лош мениджмънт. Това не е по вина на злия капитализъм, а поради лош мениджмънт. Комунизмът е висшата форма на лошо управление, а не решение за недъзите на капитализма.

Ако мислите, че капитализмът е виновен за лошото управление на компаниите, значи нищо не знаете за човешката природа. Нека перифразирам Стив Форбс – „ако държавата се справяше по-добре с управлението на бизнеса, то СССР щяха да спечелят Студената война."

Превод: Славчо Гаврилов