Борислав Сандов: Г-н Бузек не е информиран добре относно ГМО

Изказването на г-н Бузек за генномодифицираните организми на 3 март в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" беше дори скандално, защото той е представител на Европейския парламент, а там има две приети директиви, които са със силно ограничителен и рестриктивен характер и са изградени на принципа на предпазливостта, това каза пред ГЛАСОВЕ членът на Националния съвет на ПП "Зелените" Борислав Сандов. И още: В момента законопроектът, който се очаква да бъде гласуван днес или утре, в една голяма степен отговаря на нашите искания, които имахме и като неправителствена организация, и като партия “Зелените”, но няколко дребни редакции в последния момент, които ние забелязахме, могат да обезсмислят цялата кауза.

Г-н Сандев, вие присъствахте на лекцията на председателя на Европейския парламент г-н Йежи Бузек в Аулата на СУ ”Св. Климент Охридски” на тема “Европа и свободата”. Зададохте му въпрос за личното му отношение към генно модифицираните организми и визията му по този въпрос. Какво ви отговори г-н Бузек?

Той отговори, че лично е противник на ГМО, но тази битка не може да бъде спечелена. Оттам започна да развива теорията, че ГМО е необходимо, за да изхрани света. Разказа един прочувствен разказ как бил в Бангладеш, където на 200 км навътре от океана почвата била осолена и ако не бил генномодифицираният ориз, там хората щели да умрат от глад. И другото, което каза, бе, че Европа трябва да е конкурентоспособна.

Именно по тези три аргумента на г-н Бузек имам възражения, но нямах право да ги изкажа на самата лекция. Имам няколко конкретни отговора на неговото изказване: първо, в Бангладеш официално няма генномодифициран ориз, което явно означава, че г-н Бузек не е информиран добре…

Вие как разбрахте, че няма ГМО в Бангладеш?

Има си официални статистики, включително и на самите производители на ГМО, които показват къде има и къде не такива организми. В света има 25 държави, които отглеждат ГМО.

Добре. А другите ви възражения?

За глада и ГМО – от момента, от който ГМО съществуват с търговско значение – процентът, предназначен за храни, става все по-малък и по-малък. В момента 99% от производството на ГМО е за горива и фуражи и само 1% е за храни. Като се има предвид, че в Африка, където има най-много глад, ГМО почти отсъстват, то явно ГМО не може да спомогне за нахранването на света.

Или поне не е настъпил моментът това да се случва…

Вижте, това са вече 12 години, откакто има възможност за производство на генномодифицирани храни, а хора продължават да умират от глад… А някои държави дори отказват помощи, ако съдържат генномодифицирани семена или продукти.

И по третия аргумент на г-н Бузек?

Третият аргумент беше свързан с конкурентоспособността. В пет държави от ЕС се отглеждат ГМО – Румъния, Словакия, Чехия, Португалия и Испания. Имайте предвид, че в последните години драстично е намалял процентът на производство на ГМО в Съюза – спаднал е с 10% спрямо 2008 г. И при положение че най-големите държави като Германия, Франция, Полша – родината на г-н Бузек, се отказаха от ГМО, при положение че има инициативи в ЕС да се задейства европейски референдум в тази насока, да се говори за конкурентоспособност е малко абсурдно. Още повече, че производството на ГМО в света е концентрирано в шест големи държави – 95% от ГМО се отглеждат в Бразилия, Аржентина, САЩ, Канада, Китай и Индия. И на този фон европейските държави, които предствляват по-малко от 2%, за каква конкурентоспособност става дума? Освен това пазарът все повече се свива и цената им е много ниска, тъй като никой не иска да ги купува.

С оглед на тези неща, изказването на г-н Бузек беше дори скандално, защото той е представител на Европейския парламент, а там има две приети директиви, които са със силно ограничителен и рестриктивен характер и са изградени на принципа на предпазливостта.

Кажете малко повече за готвения закон за ГМО в България. Президентът Първанов заяви, че има готовност да наложи вето.

В момента законопроектът, който се очаква да бъде гласуван днес или утре, в една голяма степен отговаря на нашите искания, които имахме и като неправителствена организация, и като партия “Зелените”, но няколко дребни редакции в последния момент, които ние забелязахме, могат да обезсмислят цялата кауза. Става въпрос за дефинициите на термините “освобождаване в околната среда” и “пускане на пазара”. Последният термин, засягащ разрешените в ЕС ГМО царевица и картофи, събира в себе си целия процес – от производство до търговия с тях. Това “пускане на пазара” е изключено от действието “освобождаване в околната среда” и това на практика означава, че 30 км буфер от “Натура 2000”, който гарантира, че цялата територия на страната ни ще е чиста от ГМО, засяга единствено и само опитните полета. Отглеждането на тези ГМО царевица и картофи се разрешава чрез тази дефиниция.

Терминът “пускане на пазара” означава следователно процеса от засаждането до сергията?

Да, така излиза. Така е записано в преходните разпоредби на нашия законопроект за ГМО, където се дефинират понятията. И това е големият проблем. Има механизъм за налагане на предпазна клауза, заложен в текста на законопроекта, който би решил нещата по някакъв начин, но въпросът е, че тази предпазна клауза влиза в сила след процедура, изискваща време. В периода от влизането в сила на закона до приемането на предпазна клауза ние нямаме никакви гаранции какво ще се случва. Това означава на практика, че сме свидетели на либерализиране на режима, и всеки, който подаде заявление по смисъла на този закон, преди да влезе в сила предпазна клауза, има право да започне да сее ГМО.

Това беше ли изтъкнато от президента Първанов, когато съобщи, че ще наложи вето на закона?

Не. Неговите аргументи бяха доста общи.

Какво планирате като реакция?

Ние се надяваме, че в пленарна зала тези неща ще бъдат изчистени, в противен случай ще предприемем остри действия, защото това би означавало, че обществото е излъгано и България няма да е свободна от ГМО, поне от тези два разрешени в ЕС хибриди – царевица и картофи.