Управители на малки фирми: Държавата ни тласка към сивата икономика!

В редакцията на glasove.com получихме писмо от управители на малки фирми, които протестират срещу указанието на НАП, според което всички управители на ЕООД, ООД, СД, ДЗЗД се задължават да се осигуряват на минималния осигурителен доход за съответната дейност. В повечето от тези фирми управителят е и собственик и работник и ще трябва да се осигурява във всичките си качества. Нахалството на държавата обаче не спира до тук. Указанието се въвежда със задна дата, което означава, че всички тези хора ще бъдат глобени, защото не са знаели, че то ще бъде въведено. Това действие на правителството поставя малкия и средния бизнес пред дилемата или да премине в сивата икономика или да фалира. Публикуваме целия текст на писмото на тези хора, които не са се подписали с имената си и споделяме напълно тяхната загриженост, защото самите ние сме поставени в подобна ситуация.

Господа журналисти,
Позволяваме си да се обърнем и към вас, тъй като това недомислено и скандално указание на НАП от 26.02.2010 г. много ни разтревожи, а никой от властимащите не ни обръща никакво внимание. Много ще ни помогнете, ако вземете становище по това, което се случва с хората, които развиват дребен бизнес у нас.

Указанието задължава всички вписани в регистрите управители на дружества – ЕООД, ООД, СД, ДЗЗД, да се осигуряват като такива върху минималния осигурителен доход, определен за съответната дейност, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв, в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение, т.е. да внасят осигуровки за НЕДЪЛЖИМИ И НЕНАЧИСЛИМИ доходи.

Последното е масов случай на малките фирми, които са си съдружници или еднолични собственици на капитала, управители сами на себе си и едновременно с това работещи в собствените си фирми съответната дейност. В тези случаи НАП иска тези лица да се осигуряват на 2 основания – веднъж по договор за управление и контрол, където минималният осигурителен праг обикновено е около 700–800 лева, и втори път, като самоосигуряващи се лица поне върху минималния осигурителен доход за тях – 420 лева. Така НАП изисква от най-малките фирми – тези, в които собственикът, управителят и работещият в тях е едно и също лице, да внасят осигуровки върху доход от 1120–1220 лева, каквито доходи много от собствениците и управители никога не са и сънували.

Става въпрос за всякакви малки фирмички в областта на услугите, търговията на дребно и малките заведения за обществено хранене, на брой над 200 000 по данни на Националния статистически институт. Фактически реално тези собственици не получават доходи като управители на фирмите си. За значителна част от тях начисляването на подобни заплати като управители би довело фирмите им до фалит и естествено, всеки от тях е решил, подпомагайки дейността си, да не си начислява заплати, каквито не е изкарал, защото иначе така сам би декапитализирал собствената си фирма. НАП обаче с това указание изисква от тях точно това – да внесат осигуровки, които годишно ще възлизат на около 4500–5000 лева. Много от собствениците на такива фирми гневно коментират, че при това положение най-вероятно ще затворят бизнеса си или ще минат на сиво или черно. Защо тогава ни улесняваха и подтикваха да си регистрираме дружества с 2 лева капитал, за да може по-късно държавата да ни обере с осигуровки. Ако в България целта е да остане само едър бизнес, по-добре направо да ни закрият.

Никой не може да бъде задължаван да сключва какъвто и да е договор. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Държавата трябва да зачита свободата на договарянето, което сама е въздигнала за правен принцип в чл. 9 от ЗЗД. Този принцип означава, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Договорът за възлагане на управление гарантира възнаграждението на управителя, полагащите му се отпуски, бонуси и други екстри. Съдружникът в ООД, който е избран за управител на дружеството, има свободата сам да определя дали ще сключи договор за управление или не. Във всички случаи той е длъжен да управлява и представлява дружеството съобразно закона, учредителния договор и решенията на общото събрание на съдружниците и носи отговорност за това.

Изпълнителят на договор за управление, независимо дали е съдружник или не, е длъжен да се осигурява на основание чл. 4, ал. 1 т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако съдружник, който съвместява качеството управител на ООД, няма сключен договор за управление, той трябва да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3 т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Разликата при двете хипотези е размерът на осигуритилните вноски. Ако лицето се осигурява като изпълнител по договор за управление, то ще дължи повече пари на хазната. Това обяснява усърдието на НАП да принуди повече хора да сключат договори за управление с дружествата, в които същевременно те са и съдружници.

С Указание с изх. № 24-00-07 от 25.02.2010 г. НАП нарушава два основни принципа на правото – принципа на свободата на договоряне и принципа за недопустимост на разширително тълкуване на правни норми, установяващи публични задължения.

Правова е тази държава, в която самата тя и нейните органи стриктно спазват законите. Тогава те могат да изискват същото и от гражданите. Хазната няма да се напълни чрез разширително тълкуване, изопачаващо смисъла на данъчни и осигурителни норми и увеличаващо данъчната тежест на гражданите. Такова отношение към данъкоплатците  е ОБИДНО и подтиква към корупция и сива икономика.
 
С поздрав : Управители на ООД-та в България