Руското лоби в България е по-опасно от самата Русия

Аспарух ПАНОВ

Темата за евентуалното разполагане в България на елементи на ПРО на САЩ профуча през медийното пространство и загасна безславно, преди изобщо да се разгори. Най-силните думи от този така и непроведен дебат дойдоха не от България, а от небезизвестния руски посланик в НАТО Дмитрий Рогозин, който в типичния си назидателен стил оцени американската ПРО “като форма на колонизация на България”. Междувременно вместо някой от правителството да му отговори както подобава, за броени дни стана ясно, че много по-сигурно е да се сдобием с чисто руска атомна електроцентрала, отколкото с елементи от американски противоракетен щит.
Когато става дума за отношенията с Русия, за България не може да има „бисексуална” позиция. Тук няма нюанси, тук картината е „черно-бяла” и всичко е политика.

От гледна точка на стратегическите ни политически интереси няма нищо по-естествено от разполагането на елементи от американската ПРО в България. Ние сме членове на НАТО и ЕС, източна европейска граница на евроатлантическата общност, а не санитарен кордон между Русия и ЕС. От същата политическа гледна точка точно толкова естествено е да не допуснем у нас построяването на руска атомна централа, с която окончателно да затегнем руската енергийно-политическа примка около току-що извоюваната си свобода.

Нека да оставим „големите” игри с Русия на „големите” ни съюзници от „стара Европа” и евроатлантическата общност. За нас политическите дебати са много по-прости и ясни. Ние не търсим „по-малката злина”, а избираме между „черното и бялото”, между „доброто” и „злото”. Достатъчно е само да се огледаме около нас и да разберем за какво говорим. Какво стана след разпадането на СССР? Освободиха се само трите мънички прибалтийски републики. Всички останали са в примката на Русия и с различно темпо вървят към същата „менте демокрация”. Това не е нашият свят.

Ако са замислим кои всъщност са „против” разполагането на американската ПРО и са „за” руския вариант на АЕЦ „Белене”, ще видим, че това са Русия и руското лоби в България. Аз лично много повече се страхувам от това лоби, отколкото от Русия. На руското лоби в България дължим изключително много – и организираната си престъпност, и корупцията, и „енергийния рекет”, на който сме подложени, и неспособността на БСП да се трансформира в една модерна европейска партия, но най-вече дължим тази мазна и лепкава „кадесарско-кагебистка” блатна тиня, в която продължаваме да газим, дори и вече като членове на НАТО и ЕС. Ако искаме да обобщим докрай, на руското лоби дължим възраждането на комунистическите елити в България и неспособността да се разграничим от комунистическото си минало. С едно изречение – на руското лоби дължим нестаналата декомунизация в България.

Основното политическо представителство на руското лоби без съмнение се осъществява от президента Първанов и неговия интелектуално-политически-съветнически-посланически кръг. Бог да ни пази от новия му предстоящ политически проект. Едно от най-потресаващите неща през последните години бе посещението на Путин в България в самия край на неговото президентстване. Демонстрираните „мазни” отношения в стил „съветско ретро” между двамата президенти, свързани с комунистическите тайни служби, бяха наистина абсурдни от всяка гледна точка.

Днес обаче всички погледи са вперени в Бойко Борисов и преторианската му гвардия. Може би по-бързо, отколкото всички очаквахме, но настъпи моментът, в който новите управляващи трябва да се позиционират по отношение на руското лоби в България. И то категорично и най-вече недвусмислено. Тук политиката вече не може да е от типа „проба – грешка – рестарт”. Предстоящите решения за гарантиране на вътрешната и външната ни сигурност, както и за преодоляване на енергийната ни зависимост от Русия ще бъдат тест за дясна политика, за реални ангажименти и отговорност към членството ни в НАТО и ЕС. Играта „тука има, тука нема” е на приключване.

Колкото до руската политика спрямо България, прекрасната поговорка „Не ти ща нито жилото, нито меда” важи с пълна сила. Тя може дори да се актуализира по следния начин: „Не ви щем нито октоподите, нито тръбопроводите!”.