Кандидатът за президент на Ирак Митхал ал Алуси: Изборите няма да бъдат честни!

Между политиците в Ирак 56-годишният Митхал ал Алуси е по-скоро изключение. Прекарал много години от живота си в изгнание в Хамбург, след завръщането си той основава партия, чиято програма е светска, ориентирана към защита на пазарната икономика и правовата държава. На изборите през 2005 година партията успява да спечели едно място в иракския парламент. Пътуванията му до Израел неизменно предизвикват разгорещени дебати в Ирак. През 2005 г. при терористичен атентат, предназначен за него, загиват двамата му синове. На изборите на 7 март партията на Ал Алуси “Иракска нация” за първи път ще издигне свои кандидати в цялата страна. Дни преди да бъдат проведени изборите Митхал ал Алуси даде интервю за германския вестник „Зюддойче цайтунг”, което публикуваме по-долу.

Ще бъдат ли честни изборите на 7 март?

Не, малките партии и новите демократични сили нямат никакъв шанс. Големите партии, особено ислямистките, хвърлят за предизборните си кампании милиони долари. Малка партия като моята не може да си позволи това. Искахме да наложим изборен закон, с който да се регламентират правилата на предизборната кампания, но ислямистките партии не ни позволиха. Те имат достатъчно пари, но нямат идея какво означава думата демокрация. Ние водим кампанията си основно във Фейсбук и изпращаме милиони есемеси.

Притеснявате ли се от фалшификации?

При парламентарните избори през 2005 г. урните в десетки градове бяха подменени. Друг проблем са изборите в армията: войниците нямат право да гласуват анонимно. Ние знаем, че се правят манипулации – броят на международните наблюдатели е прекалено малък. Затова изпращаме свои наблюдатели на изборите.

Иракската армия иска да осигури мирното провеждане на изборите без помощ от американските си колеги. Ще се справи ли?

Положението е критично. Има терористични заплахи от “Ал Кайда”. Но ние не очакваме нашата армия да предотврати някакъв голям атентат. За нас ще е важно присъствието й пред избирателните секции. Това ще затрудни сплашването на избирателите и фалшифицирането на изборите.

Ако изборите не са честни, не са ли те един пропилян шанс за Ирак?

Във всеки случай ще има промяна. Хората вече не гласуват автоматично по религиозен или етнически принцип. Иракчаните искат да бъдат защитени интересите им като граждани на тази страна. Затова ислямистките партии губят популярност. Те просто не спазиха обещанията си.

Значи предимството е на страната на светски, националистически настроени политици като премиерът Нури ал Малики?

Малики добре усети промяната. Той имаше успех на местните избори, защото заяви, че представлява интересите на иракския народ, а не шиитски интереси. Но и той проигра кредита на доверие, даден му от избирателите.

Кои са основните теми в предизборната дискусия?

Отстраняването на членовете на “Баат” от държавни постове и ролята на Иран в нашата държава. Обществените настроения са откровено антиирански, дори и сред иракските шиити. Тоест ислямистките партии не могат открито да признаят, че са свързани с Иран. Изтеглянето на американците няма голямо значение. То е просто ново начало на отношенията между Багдад и Вашингтон и е въпрос на преговори.

А социални теми?

Това са строежите на нови жилища, цените на тока, нови работни места. Но всички предизборни обещания в тази област са красиви приказки: може да мечтаем колкото си искаме, но истината е, че трябва да построим държавата си отново от нулата.

Вече имате три посещения в Израел, които в Ирак бяха посрещнати със силно неодобрение. Ще посетите ли отново еврейската държава?

Иракският народ години наред се оставяше други народи да злоупотребяват с него. Защо трябва да пренебрегваме собствените си интереси в името на фиктивни арабски или ислямски съюзи? Багдад не трябва да се оставя да диктуват политиката му нито от Кайро, нито от Техеран. Аз съм иракчанин и защитавам интересите на Ирак. Ако те са свързани с Израел – отивам в Израел. Освен това съм сигурен, че до две-три години в Багдад ще има посолство на Израел.

Вие нямате проблеми с Израел, но сте твърдо против сегашния режим в Иран.

Ние сами трябва да направим избора си. Какво искаме да бъдем: независима държава или задният двор на Иран? Кои са истинските врагове на Ирак? На първо място Иран, след това Саудитска Арабия, Сирия, Кувейт. Израел идва след всички тях. Иранската атомна програма заплашва Израел, но също и Ирак. Както и десетки други страни по целия свят. Западните експерти мислят теоретично, но ние тук усещаме настроенията – става дума за една тоталитарна система, която се разпространява от Иран през Сирия и Ливан и стига дo ивицата Газа.

Текстът е публикуван в „Зюддойче цайтунг”.
Превод: Лилия КОСТОВА