Георги Ганев*: Симеон Дянков трябва да обещае на бизнеса, че държавата ще изпълнява договорите си

Финансовият министър би трябвало да поеме ангажимент пред българския бизнес. Имаме удобното извинение с предишното правителство, но за да е добра бизнес средата, а министър Дянков най-вероятно прекрасно разбира това, бизнесът трябва да има доверие, че когато държавата си сложи подписа под един договор, тя ще го изпълни в срок и за сумите, които е подписала. Това е страшно важно за бизнес средата, това каза пред ГЛАСОВЕ Георги Ганев. И още: По отношение на модификацията на валутния борд Илиян Михов излезе официално с подобна идея още миналото лято в интервю може би не случайно за в. „Дневник”. Тоест да се даде възможност на БНБ да ограничава притока на капитали в България през добрите времена.

Преди време казахте, че правителството се нуждае от време, за да се ориентира и да направи някакъв стратегически избор. Днес как оценявате икономическата политика на този кабинет и гласувания бюджет за 2010 г.?

Изключително важно, е че бюджетът за 2009 г. беше спасен. Той беше изтърван от контрол от предходното правителство и никак не беше ясно дали може да бъде овладян. Това е страшно важно за страна като България, която е с много по-малки ресурси в сравнение с една Гърция например. Гърция можеше да се държи по този неразумен начин няколко години преди да удари стената, което й се случва в момента. На нас това щеше да ни се случи за месеци. Факт е, че това правителство успя да овладее бюджетните разходи, макар и не в пълна степен, но в границите на един разумен дефицит, независимо дали ще го отчитаме на кешова основа или на т.нар. база натрупване. По българския закон, който отчита на кешова основа, дефицитът се оказа между 0,5% и 1%. За целите на Евростат и европейските пратньори се отчита на база натрупване и там е между 1,5 и 2%, тъй като неразплатените суми при кешовия дефицит не се отчитат.

Разумно ли е това прехвърляне на неразплатените разходи от 2009 в 2010 г.?

Говорим само за два различни начина на отчитане, реалността остава една и съща. Не може някой да каже, че единият начин на отчитане на бюджетния дефицит е истински, а другият не. Въпросът е кога записваме даден разход като извършен – в момента, в който се плаща, или в момента, в който държавата поема обещание да го извърши. Честно казано, има спорове и в двете посоки.

Според вас може ли да се говори за „скриване” на истинския размер на дефицита?

Няма как да се скрие, особено за дълго време, защото и двете форми на отчитане са задължителни за България. Министърът на финансите е длъжен да отчете едната форма пред българския парламент, а другата пред Евростат. И той го направи с Конвергентната програма. Вече всички знаят, че по другия начин на мерене дефицитът е 1,9%. Това не е тайна. По-скоро проблемът е, че финасовото министерство изгуби известно време, докато разбере колко са тези поети, но неразплатени задължения. Има някаква неяснота, която е по-тревожна, отколкото самия размер. Това, което ще се случва през 2010 г., е, че ще има разплащания на кешова база, тоест ще имаме по-сериозни разходи. Но на база натрупване те няма да се отчитат, защото вече са записани веднъж като разходи за 2009 г.

Симеон Дянков обясни, че през цялото първо тримесечие на тази година бюджетът ще е с дефицит заради разплащането на просрочените задължения. Има ли опасност това „пускане” на дефицита да стане неуправляемо?

Не, защото това е нещо, което е изцяло под контрола на държавата, доколкото финансовият министър твърди, че знае какви са поетите задължения, колко неразплатен ДДС има да се връща и т.н. Това означава, че тези процеси вече се управляват по някакъв начин. Не мисля, че ще настане неуправляемост заради разплащанията от минал период. Неуправляемост ще има, ако не могат да бъдат овладени текущи разходи за годината и приходите, които идват, са недостатъчни. Това предстои да го видим. Трябва да излязат данните, за да видим дали има и друг принос към тях, който се дължи на повишаващи се текущи разходи и непостъпващи приходи.

Има ли повишаване на събираемостта на приходите, каквато беше амбицията на правителството и на Симеон Дянков?

Спадът на приходите сякаш намалява значително, да не кажа, че спира. Имам предвид сравнено за месец спрямо същия месец на предходната година. Не може да се говори за някаква ярка тенденция, но 12-месечните данни показват, че със сигурност намалява спадът в приходите. Това е важно, доколкото заложеният в бюджета сценарий за развитието на приходите е песимистичен. Тоест към момента нещата се развиват по-малко зле, отколкото е заложено.

Да, но се твърди, че заложеното в приходната част е умишлено занижено.

Умишлено е, да. В Министерството на финансите много добре знаят как се прави това, защото го правят вече десет години. Те знаят как да залагат оптимистични очаквания и да направят така, че почти сигурно да бъде изпълнена приходната страна и дори преизпълнена, което, разбира се, от другата страна ще отвори мегдан и за разходите. Евентуално ако данните към средата на годината сочат добро преизпълнение на приходите, може да се поотключат малко разходи или да се намалят някои ставки и данъци.

Как оценявате тази практика?

Навремето я критикувах, защото смятах, че за всички е по-добре да се прогнозира точно. Тази практика, разбира се, доведе до излишъци, но в светлината на разгръщаща се криза изглежда доста подходящ начин на действие. Това песимистично залагане на очаквани параметри за бюджета с пълната сигурност, че най-вероятно ще бъдат преизпълнени, всъщност изигра ролята на контрациклична фискална политика, на фискална политика, която охлажда ентусиазма по време на надуването на балони. В момента, в който влезем в рецесия, ДДС веднага спада, цените спират да се вдигат, намалява енергийното потребление и пр. Тоест има редица неща, които автоматично намаляват приходите. При криза едновременно с това автоматично се вдигат разходите, защото се увеличават безработните. Така че бюджетът автоматично минава на излишък, което е един вид класически кейнсиански стимул за икономиката. Сега това изглежда като много подходящ начин на действие. В някакъв смисъл фактът, че това е първата криза в историята на България като независима държава, от която може би ще страната ни ще излезе сама и без чужда помощ, се дължи на това.

Твърдите, че са ни нужни не толкова антикризисни мерки, колкото такива, които управляват растеж. Как ще коментирате решението за разплащане на дълговете към бизснеса срещу 10% отстъпка? Това пазарен подход ли е?

Е, не е особено пазарен. Със сигурност това не е начинът, по който човек би искал да се изпълняват договори в една пазарна икономика. От другата страна стои контрааргументът, че фискалната стабилност е по-важна от други стабилности в икономиката. Съвсем сигурен съм, че хората във финансовото министерство са напълно убедени в тази логика. Трудно е да се прецени кое е по-целесъобразно, но се търси някакъв компромис между възникването на твърде голям разход за бюджета и неизпълнените очаквания на фирмите, които все пак са поели някакви ангажименти и дори сигурно са теглили някакви кредити. Най малкото, неразплащането по тези договори им пречи да вземат текущи заеми от банките. Когато държавата бави плащанията, банките не дават кредит. Не знам как точно се развива към момента това предложение, но ми се струва, че доста фирми са го приели. Направили са си сметката, че едното зло е по-малко от другото.

Как ще се отрази обаче този компромисен вариант на бизнес климата?

Тук е големият проблем, че ако веднъж държавата го е направила, къде е гаранцията, че няма да започне да играе тази игра редовно. Финансовият министър би трябвало да поеме ангажимент пред българския бизнес, че няма повече да прави това. Имаме удобното извинение с предишното правителство, но за да е добра бизнес средата, а министър Дянков най-вероятно прекрасно разбира това, бизнесът трябва да има доверие, че когато държавата си сложи подписа под един договор, тя ще го изпълни в срок и за сумите, които е подписала. Това е страшно важно за бизнес средата, дори когато държавата не е чак толкова активен участник в нея като купувач на държавни поръчки, както е в България. У нас разходите на държавата са 38–40% от общата стопанска активност.

Приемате ли тезата, че най-важният външнополитически приоритет на България е влизането на България в еврозоната? Упреквате ли предишното правителство, че не направи нищо в това отношение?

Това не беше приоритет за предишното българско правителство. Може би има добри аргументи за това, но поне до момента те не са били експлицирани по никакъв начин, не са изречени.

Според вас какви са тези аргументи?

Единият аргумент е, че не спираш фазата на бума с цел да предприемеш стъпка, за която не е ясно доколко големи плюсове ще донесе. Възможността за бързо влизане в ERM2 беше в периода от нашето влизане в ЕС на 1 януари 2007 до юли 2007 г. След това кепенците паднаха и това не зависеше от нашите обстоятелства.

А сега?

Сега ми се струва, че пейзажът е по-различен от гледна точка на правителството. От гледна точка на европейските партньори нещата не са се променили много. Те продължават да са много нервни по въпроса и с разширяването на еврозоната, и с допускането на нови хора в ERM2. Имам хипотеза, че голяма част от стратегията за преизбиране на това правителство лежи върху усилието България да влезе в еврозоната няколко месеца преди изборите. Говоря за януари 2013 г. Това е реалистична цел, стига да влезем в ERM2 тази година, защото трябва да прекараме там две години.

А доколко реалистично е влизането на България в ERM2 тази година?

Там трудният въпрос е доколко ще има обръщане в настроението на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на допускане на нови страни в ERM2. ЕЦБ в момента изпитва опасения за разширяването на еврозоната. Ние имаме този проблем, че искаме да влезем в ERM2, а няма кой да ни пусне, въпреки че не би трябвало това да отнеме повече от няколко минути, защото при нас всичко е ясно, няма какво да се договаря. Това, между другото, е едно от търканията между Илиян Михов и Иван Костов. Европейците наричат това преговори, но ние знаем, че това е просто препотвърждаване на нашия валутен курс. Но трябва да се мине през един разговор, а те като не искат да седнат на масата, ние няма какво да направим. Това, което България можеше да направи и където фигурата на Илиян Михов щеше да е полезна, е в убеждаването на партньорите и особено на ЕЦБ, че няма да правим проблем, какъвто, да кажем, им прави в момента Гърция. Илиян Михов лично познава голяма част от хората там, които стоят отсреща. Въпросът е те наистина да повярват в твърдото намерение на България не само да изпълни критериите, но и да се държи възпитано в клуба.

Всъщност основното търкане между Илиян Михов и Иван Костов беше във връзка с т.нар. модифициран валутен борд. Как приемате директните обвинения на лидера на СДС, че Михов ще работи за интересите на олигархията?

Няма голяма връзка между двете – свързването на Илиян Михов с идеята за модифициране на валутния борд и свързването на неговото име с олигархични кръгове. Едното е истина, а другото не.

Именно връзките на Михов с т.нар. кръг „Капитал” поставиха отново на дневен ред темата за съперничеството между различни икономически кланове и лобита, които гравитират около Борисов.

Да, знам, че го свързват с кръга „Капитал”. Между другото, начинът, по който се държаха от т.нар. кръг „Капитал” и изобщо медиите на „Икономедиа” спрямо кандидатурата на Илиян Михов за вицепремиер, никак не попречи на тези слухове. Аз продължавам да смятам, че няма такова нещо. По отношение на модификацията на валутния борд Илиян Михов излезе официално с подобна идея още миналото лято в интервю може би не случайно за в. „Дневник”. Става дума за стерилизация или модификация на дискрецията на централната банка не по отношение на валутния курс, а по отношение на притока на капитали. Тоест да се даде възможност на БНБ да ограничава притока на капитали в България през добрите времена, защото този приток чисто технически увеличава паричната маса поради автоматичното действие на валутния борд, оттам се появява инфлация и имаме проблем да изпълним инфлационния критерий за влизане в еврозоната. Понеже е най-вероятно да сме във фаза на растеж, когато стане дума за нашето влизане в еврозоната, ще има нужда да поограничаваме този растеж, за да изпълним инфлационнния критерий. Това представлява идеята, грубо казано.

Защо от Синята коалиция скочиха толкова яростно?

Защото чисто икономическият анализ показва, че е трудно да се постигне това, без в реалния живот да се застраши сигурността на самия валутен борд. Това е спор, който аз лично имах с Илиян Михов. В рамките на Българската макроикономическа асоциация направихме едно обсъждане на това предложение и повечето от нас бяха силно критични. Това, което се предлага, е БНБ да емитира дълг, тоест тя да задлъжнява и по този начин да изтегля ликвидността. Контрааргументът е, че този капитал, дето има да влиза в българската икономика, той ще си влезе пак, а освен това ще дойде един друг, който да купи тези книжа, които ще емитира БНБ. Второ, задлъжняването на БНБ означава, че тя ще трябва да плаща лихви, тоест ще получи разходи и може да излезе на загуба. Тази загуба ще трябва да бъде покривана отнякъде. Откъде? Или ще трябва да се харчи фискален резерв, или трябва да се печатат пари, което автоматично означава, че боръдт става нестабилен. В момента, в който обаче името на Илиян Михов се спрегна вече не просто като съветник, а като заемащ вицепремиерски пост, той много бързо се опита да съобщи, че изобщо не е женен за тази идея и изобщо няма никакво намерение реално да я прилага, особено когато тя не се възприема в България. Той се отказа от подобен политически дневен ред и в моите очи това е достоверно, тъй като го познавам от 30 години.

Защо Илиян Михов се отказа толкова лесно и от вицепремиерския пост? Убедително ли звучи аргументът, че го прави заради упреците от страна на Синята коалиция?

Много неща се събраха на едно място, за да направят неподходящ момента той да се включи в изпълнителната власт. Първото нещо, с което всички свръзаха Илиян Михов, беше тази идея за модификация на борда, въпреки че той и други неща е писал за България през годините, но никой не им обърна внимание. Настъпи една нервност. Говоря за нервност на банки, за нервност на чужди партньори, на инвеститори, които започват да звънят по телефоните и да питат: „Абе вие тука сега какво ще правите, ще сменяте ли курса?”. Налагането на една такава фигура въпреки тази нервност би нарушило спокойствието и достоверността на паричния режим. Втората пречка беше свързана с това, че водачът на каруцата, нашият премиер, не уточни точно как ще се разпределят отговорностите между вече тримата вицепремиери. Особено между двамата с икономически профил. Това неуточняване създаде несигурности и съпротиви вътре в ГЕРБ и в правителството. Това е отговорност на премиера. Преди да съобщава такива структурни и персонални промени, той трябваше да си поговори с екипа, но това очевидно не беше свършено. И третата причина е аблсолютно необоснованото, но възникнало говорене за свързаност на Михов с разни кръгове. Не смятам, че той има каквито и да било зависимости към когото и да било в България. Наистина този човек не зависи от никого в България. Всички знаем, че Иво Прокопиев му е бил студент в ИНСЕАД, но Михов има и много други приятели в България, не само от тези кръгове. Той просто не е зависим от тях. Никой не може да му каже „ти трябва да правиш това и това”, за разлика от много други политици в България, които са в изпълнителната власт. Това е голяма разлика.

Ще има ли по-късно вклиняване на Михов в правителството?

Тук виждам две възможни развития – едното е в някакъв последващ момент да бъде все пак приобщен към екипа. Подходящ ще е моментът след влизането в ERM2, когато ще са отпаднали всички възможни приказки за модификация на брода и за промени на валутния курс. И още нещо – след като каруцарят изясни точно за какво ще ползва тази допълнителна конска сила в кабинета и обясни на всички останали по коя писта ще се движи този човек.

Доколко реалистично ви се струва това?

Не го мисля за вероятно. Най-вероятно това няма да се реализира. Казвам го със съжаление, защото Илиян Михов е човек с много голям авторитет пред нашите партньори в Европа.

*Георги Ганев е икономист и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, където води  курсове по макроикономика, пари и банки и нова институционална икономика. От  2005 г. е председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Защитил е докторска дисертация в Washington University, St. Louis, САЩ, чийто икономически факултет е известен като школата на нобеловия лауреат по икономика за 1993 г. Дъглас Норт.

С Георги Ганев разговаря Димитрина Чернева