Йемен в опасност

Мария Дерменджиева

По информация на „Ройтерс” от понеделник йеменското крило на „Ал Кайда” призовава мюсюлманите на Арабския полуостров да се вдигнат на джихад срещу християните и евреите в региона и да блокират Червено море. „Християните, евреите и коварните управляващи вероотстъпници ви съсипват ... вие нямате друг начин да излезете от това тежко положение освен с джихад”, заявява в аудиообръщение вторият човек в йерархията на йеменската „Ал Кайда” Саид ал Шехри. Той се обръща и към бунтовниците от сомалийската групировка „Ал Шабааб” да помогнат за блокирането на стратегическия пролив Баб-ел-Мандеб, който разделя Йемен от Африканския рог.

 Контролът върху него означава контрол върху входа към Червено море. Затова има ключово значение, особено за нефтените доставки от тази част на света. Другата цел на терористите е да изолират Израел от подкрепата на САЩ. Припомняме, че именно йеменското крило на „Ал Кайда” пое отговорност за неуспешния атентат на борда на американския самолет, пътуващ от Амстердам за Детройт, извършен от 23-годишния нигериец Умар Фарук Абдулмуталаб в първия ден на Коледа миналата година. Младият нигериец е бил обучен и въоръжен от „Ал Кайда”, по чиято заповед е трябвало да взриви самолета над американска земя. Тогава САЩ обявиха, че ще разширят борбата с тероризма заедно с йеменското правителство и ще увеличат финансовата помощ за засилване на силите за сигурност, тяхното по-добро въоръжаване и обучение. Във Вашингтон обаче са наясно, че Йемен има по-сериозни проблеми от ислямския тероризъм.

Немощ на правителството

Централната власт в Йемен е слаба не само защото й липсват пари, оръжие и надеждни сили за сигурност. Йеменското правителство все по-малко е в състояние да се справя с проблемите в страната. Управлението на президента Али Абдула Салех, който е на власт от 1978 г., само на думи е демократично. На практика то е силно авторитарно и разчита на широко разклонена клиентелистка мрежа, в която са обвързани и могъщи племенни групи. С времето обаче ситуацията се влошава най-вече заради задълбочаването на финансовите проблеми. В Йемен над 40% от населението живее с по-малко от 2 долара на ден. Основният източник на средства за Йемен са петролните рафинерии, които осигуряват около 75% от приходите в бюджета. Производството на петрол обаче от 2001 г. насам непрекъснато пада (2001 г. – 400 000 барела на ден, 2008 г. – 300 000 барела на ден). Прогнозите сочат, че след 10 години добивът на петрол в Йемен ще секне. От друга страна, държавните разходи се увеличават стремително заради демографския бум в страната. Нарастването на населението е средно с 3% годишно и се очаква след 15–20 години да се удвои и достигне до 45 милиона души. В същото време съпротивата срещу правителството се засилва на три фронта: гражданската война на север няма изгледи да приключи, на юг сепаратистите стават все по-силни, а от 2007 г. все по-честите удари на „Ал Кайда” будят основателна тревога. Бунтовниците и терористите се възползват от факта, че правителството постепенно губи контрол върху някои райони в страната. Заради финансовата криза президентът Салех вече почти е останал без способности да кооптира много влиятелните племена от провинциите. И по този начин опозиционните групи получават все по-голямо пространство за действията си.

Гражданска война на север

Боевете в северната част на Йемен в района на град Саада са най-голямата заплаха за вътрешната стабилност и регионалната сигурност. Сблъсъците между бунтовническите групи и военни части на правителството водят началото си от 2004 г., а от ноември миналата година опасността от регионална ескалация рязко се покачи с включването на военни сили на Саудитска Арабия в боевете.
Бунтовниците са представители на севернойеменските заидитски шиити, чиито имами владеят Йемен до 1962 г. Макар и шиити, зайдитите са доста повлияни от сунитството. Наред със социално-икономическите и политическите си искания те настояват преди всичко за религиозни и културни права, които са застрашени от политиката на правителството. В хода на брутално водените бойни действия военните части непрекъснато разрушават заидитски джамии, училища и храмове. Размириците генерират огромен бежански поток – до момента около 200 000 души разчитат на международна хуманитарна помощ. От 2006 г. лидер на бунтовниците е Абдул Малик ал Хути. Армията му, състояща се от 5 до 8 хиляди души, води професионална партизанска война срещу сериозно превъзхождащия я по численост противник. Но военно решение на въпроса не се очертава. Режимът на Салех от 2004 г. се опитва да представи бунтовниците като ислямистки терористи и като агенти на Иран, позовавайки се на шиитската им идентичност. Въпреки че няма надеждни доказателства за иранска подкрепа, това мнение се споделя от Саудитска Арабия. Затова Риад позволява на йеменските военни части да оперират срещу бунтовниците от арабска територия. Именно в такава ситуация се стигна до включването на саудитската армия в сблъсъците през миналия ноември.

Сепаратизъм на юг

Сепаратисткото движение в бившия Южен Йемен от 2007 г. все повече тормози правителството. Основният протест е насочен срещу социално-икономическото маргинализиране на южните провинции. Официалната власт засилва репресиите, в отговор движението се радикализира и от 2008 г. голямо мнозинство изисква собствена южнойеменска държава. След кратката гражданска война през 1994 г. Салех укрепи властта си в южните провинции, като уволни южнойеменските служители в администрацията, армията и силовите министерства. Днес навсякъде в тези институции работят представители на Северен Йемен. Южнойеменците са изключени и от клиентелистките мрежи, така че икономическото им състояние непрекъснато се влошава. Цените се покачват, безработицата расте. Въпреки че повечето петролни рафинерии са на юг, приходите от тях почти не достигат до хората там. Днес сепаратисткото движение намира все по-голяма подкрепа сред населението в южните провинции. Тя се засилва и от факта, че силите за сигурност използват оръжие срещу протестиращите, имаше арести на лидери на движението, дори смъртни случаи сред демонстрантите. Особено тревожно е, че през 2009 г. бяха осъществени въоръжени нападения над военни и севернойеменци, живеещи на юг.

„Ал Кайда” в Йемен

Съгласно изводи на водещи западни експерти в сферата на борбата с тероризма, след 2006 г. Йемен се е превърнал в трета по значение световна база на "Ал-Кайда" след Афганистан и Пакистан. В нея участват йеменски и арабски джихадисти, които на първо място заплашват режимите в Сана и Риад. Всъщност Йемен още от 90-те години на ХХ в. е „разпределителна гара” на базите на джихадистите в арабския свят, Източна Африка и Южна Азия. Известно е, че правителството на Северен Йемен използваше джихадисти, за да разгроми с тяхна помощ Юга в завършилата в края на 1994 г. гражданска война. Но симбиозата между йеменското правителство и "Ал Кайда" се промени след 11 септември и американското нахлуване в Ирак. Оттогава президентът Салех минава за ключов съюзник на САЩ във "войната срещу терора", въпреки че западните съюзници на моменти са недоволни от начина, по който се проявява тази подкрепа. Защото според експерти между 2000 и 2006 г. все пак може да се говори за някакъв „пакт за ненападение”, сключен между правителството и „Ал Кайда”. Засилването на „Ал Кайда” в Йемен бе улеснено от две събития: бягството от затвор в Сана през февруари 2006 г.на 23 членове, сред които и лидери на терористичната мрежа; натискът срещу ядрото на „Ал Кайда” в Саудитска Арабия принуди много араби да избягат и да се включат в йеменските джихадски групи. Така днес „Ал Кайда” в Йемен би следвало да разполага с няколкостотин бойци. Новото ядро още през 2007 г. започна с атаките срещу правителството – мишени бяха западни туристи, военни части и обекти на петролната индустрия. През следващата година беше атакувано американското посолство в столицата, а през 2009 г. дейността им се разпростря и в Саудитска Арабия.

Има ли Западът полезен ход?

Политиката на западните съюзници в Йемен е изправена пред дилема. От една страна, тя трябва да подкрепя официалната власт, ако иска да спре разпадането на държавата. От друга страна, едно засилено правителство ще срещне много по-сериозен отпор от организации, движения и племена – противници на Салех. Въпросът обаче не е само в това САЩ и Европа да легитимират режима. Най-важното е да бъде спряна гражданската война на север. Нито една от двете страни няма силите по военен път да реши нещата в своя полза. Затова Западът и съседните държави трябва да подтикнат Салех към преговори. Ако ситуацията на север се успокои, сепаратистките стремежи в южните провинции вече ще са по-малко опасни. Впрочем и в този случай преговорите могат да се окажат печелившият ход – в крайна сметка повечето искания са социално-икономически. И едва на трето място стои справянето с „Ал Кайда”, която ще продължи да се засилва само ако централната власт в страната остане слаба. С други думи, в Йемен трябва да се проведат дълбоки политически реформи, за да получи режимът на Салех повече легитимност и авторитет. В противен случай експерти предричат разпадане на държавата през следващите години. Примерът с Йемен е красноречив за това, че помощ от международната общност има смисъл единствено при наличието на стабилна политическа концепция.