На всички времена и народи

Алексей Левинсон

Изминаха сто и трийсет години от рождението на Сталин. И петдесет и шест, откакто е умрял. Вече няма съвременници. Тези, които не успя да убие, умряха сами. От онези, които са го познавали лично, навярно никой не е останал. Дори тези, които в детството си са го зървали отдалеч на първомайските или октомврийските манифестации, са съвсем малко. Затова пък много от онези, които никога не са го виждали, повтарят убедено: ето такъв ръководител ни е необходим! И Сталин става все по-голям. Държавата се променя, има много признаци, че самият той или неговата епоха са готови да се върнат. А броят на хората, които се радват на това, може много точно да се определи въз основа на анкетите на “Левада център”.

През октомври 2009 г. на въпроса за “силната ръка” 40% отговарят, че “на нашия народ тя непрекъснато е необходима” (а в руската история “силната ръка” това, разбира се, е той). Още 31% добавят, че точно сега трябва “да се съсредоточи цялата власт в едни ръце”. А това е почти цитат от знаменитото ленинско писмо за това как “Другарят Сталин, ставайки генерален секретар, съсредоточи в ръцете си огромна власт”.

Въпрос: защо е нужен той на обществото?

Преди всички твърдяха, че при него е имало ред. Сега акцентират на това, че при него сме победили във войната. (Между другото, величието на победата не е само в това, че са освободили земята си, но и в това, че са присъединили много нови земи, превърнали са се във велика държава.) Сега няма световна война и не съществува никаква възможност да постигнат такава победа. От нас не се страхуват така, както при него. Ако призоват образа му, може би отново ще започнат. Той е символ на имперско величие за половината свят. Ако го върнат, това значи отчасти да върнат предишната мощ, разбира се, символично. За темите, свързани с “изправянето на крака”, това е най-печелившият резултат: ще сме отново (както при него) наравно с най-силните държави. Отново, както в Ялта, ще поделяме света на “ваша” и на “наша” зона.

Що се отнася до установения от Сталин ред, както е известно, в обществото ни има два подхода. Единият му приписва вина за най-страшните злодейства и най-големите нещастия в отечествената история. Жертвите ни, понесени заради него, са толкова големи, че пред тях бледнеят тези на другите народи. Той е велик злодей.

Според другите достигнатата при него мощ и слава са така големи, че изкупват всички жертви, в това число – безсмислените и тези на невинните. Той е велик герой.

Като капак е и грузинец. Това никога не се забравя, но и никога не се споменава. Той е вожд и баща на народите, сред които главният е руският. Сега в масовото съзнание на руснаците се появи страх, че другите им народи братя (по баща) престанаха да се страхуват. Главната претенция към “надошлите” се състои в това, че те “се държат като господари”. В действителност днес всички тези гастарбайтери и търговци на зеленчуци се движат с наведени глави и не искат нищо друго освен възможността да печелят. Но е близко времето, когато ще вдигнат глави и ще пожелаят да се отнасят към тях като с равни. Масовото съзнание чувства това и вече си представя ужасяващи картини за себе си. Призовавайки Сталин, то се опитва чрез неговото име, като с името на светец, да ги отклонят от себе си, да направят заклинание.

С една дума, фигурата на вожда все по-често се появява в масовото съзнание. Последният пример е неотдавнашната телевизионна игра “Имя Россия”. Тези, които внимателно са я следили, разказват как името “Сталин” изведнъж започнало да изпреварва всички останали. И ако не се бяха намесили телевизионните началници, целият свят щеше да узнае какъв е идеалът за национален лидер на днешните руснаци. И навярно биха се ужасили и замислили: кой доведе държавата до състояние, в което хората искат, ако не такъв лидер, то поне такъв символ?

С резултатите от играта постъпиха по същия начин, както с резултатите от изборите. Само дето при нея не можеш да подадеш и съдебна жалба. Но ние имаме възможност да узнаем (на основание на изследването “Съветски човек”, провеждано в продължение на 20 години от група под ръководството на Юрий Левада) доколко е бил вероятен такъв резултат. Става дума за отговорите на въпрос за най-известните хора “на всички времена и народи”. Въпросът беше предложен през 1989 г., а после през 1994 г., 1999 г., 2003 г. и 2008 г.

Бях свързан със създаването на този тест. Преди двайсет години сред анкетираните имаше много хора, за които формулата “на всички времена и народи” се асоциираше веднага с името на Сталин: през 1930–1950 г. това е клише от плакатите и вестниците, словосъчетание от партийните събрания и митингите. Най-великият беше той и само той. Но след това върху паметта на тези хора се изсипаха няколко вълни от поругаването му и няколко пъти започваше обратният процес. Беше ни интересно да разберем какъв е резултатът от тези сложни процеси, но излезе, че няма единен резултат, че процесът продължава. Ето неговите основни жалони.

Първата анкета, проведена през 1989 г., показа, че Сталин е на 14-о място сред най-водещите личности на всички времена и народи. В Руската федерация го посочиха 12%, а Ленин (той беше първи) се споменаваше шест пъти по-често. Тогава стигнахме до заключението, че това отразява настанилата се в умовете версия от близката история, такава каквато беше изразена в докладите от ХХ конгрес: основните злодейства, извършени по време на култа към личността, са “изкривяването на ленинските норми”.

Но след това започнаха години на стремително развенчаване на Ленин и към 1994 г. той загуби първото си място в списъка заедно с половината от съратниците си. Само че вместо движение от “социалистическа демокрация” към демокрацията като такава нашата публика започна да търси опора в съветското или имперското минало. Сахаров и Солженицин се споменаваха все по-рядко. Брежнев – по-често. На първо място излезе фигурата на Петър І, неговият “рейтинг” растеше. Но ако от 1994 г. до 1998 г. той “порасна” с 5%, то “рейтингът” на Сталин стигна 15%. Когато обществото вижда историческия си идеал в императора завоевател, то е закономерен и интересът към генералисимуса, продължил делото му. През 1994 г. Сталин беше само на 3% от Петър, но славата му вече се равняваше на половината от тази на монарха, не жалел, както и генералисимуса, хората заради държавата. През следващите четири години подреждането на върха не се променяше, но нашият герой имаше привърженици, които го държаха само на една пета от стоящия на върха Петър. Минаха още четири години. За това време в държавата се смени президентът и старанието на 22% от съгражданите на Путин го постави в числото на най-водещите личности на всички времена и народи. Започна да се променя отношението на публиката към себе си и към света.

Заедно със Сталин все по-често се споменава и Хитлер (2% през 1989 г., 11% през 2003 г.). Ленин и Петър, като олицетворение на комунистическото и имперското начало в нашата история, сега стоят на едно и също място в началото на списъка. А Сталин, който олицетворява комунистическата империя като синтез на тези две начала, е на трето място. Неговата поддръжка е вече 93% от общия брой гласове за Ленин и Петър.

Още четири години и действието вече се пренася в наши дни. Списъкът от най-известни хора този път се води от Пушкин (47%). След него е плътна група от фигури, получили по една трета от гласовете. С много малко напред е Петър. Героят ни за първи път изпреварва Ленин и е трети, плътно зад Петър. Освободеното след Ленин място – петото – заема Путин.

Защо Сталин е необходим на днешната власт? Може би защото всички виждат как на Сталин му се опрощават греховете? И ако сега се постига такова отношение, при което епичното величие изкупва всичко, ръцете ще бъдат още по-свободни. Има и още една страна на този проблем за властта. След отричането на Романови в Русия търсеха и не намериха никакъв друг властови модел освен диктаторския. Управлява този, който се разпорежда със средствата на насилието, а как се нарича този човек, на каква цена осъществява насилието – не е важно. Въведената в началото на съветския период титла “вожд” добавя към властта като функция от насилието още и авторитет, харизма, като засвидетелстване на уважение. Във всеки случай, фигурата на висшия ръководител по този начин се освобождава от формалните зависимости, характерни за длъжността. От днешните граждани много малко могат да назоват каква длъжност е заемал Ленин, когато е бил “вожд”, още по-малко са тези, които могат да назоват длъжността на Сталин. За масовото съзнание това не е важно.

Днешният рейтинг на Путин, почти непроменяем от смяната на длъжността му президент с тази на министър-председател, и стабилното надвишаване на рейтинга на действащия президент показва, че сред публиката продължава да работи вождисткият властови модел. А за този модел най-големият мощен прототип е, разбира се, Сталин. Активизацията на ползването на името на Сталин в путинската епоха е очевидна и неведнъж се е коментирала. Онези, които помнят лозунга “Сталин – това е Ленин днес”, се изкушават да мислят, че се извършва такова пренасяне на сталинската харизма върху Путин. Но струва ми се, че върви по-скоро обратен процес. Четат Путин в Сталин. Механизмите на архаизацията в политическата ни култура са по-силни от механизмите на модернизацията.

Откликвайки на ръста на определените обществени нагласи, “Левада център” зададе въпрос за това, съществува ли днес “култ към личността на Путин”. Ясно е, че формулировката на въпроса свързва направо Путин със Сталин. Но преди да се обърнем към резултатите от анкетата, си струва да си припомним, че симптомите на култа, създавани от обкръжението на вожда, от висшата и средната бюрокрация, се проявяват почти към всяко управление. Те са част от този диктаторско-вождисткия модел, който напразно се опитваха да преодолеят след Сталин. Да си спомним, че Хрушчов започна в рамките на т.нар. “колективно ръководство” заедно с Булганин и Маленков, само че скоро всички се върнаха към единоначалието, което у нас неизбежно води до култ. Когато разобличаваше Сталин, Хрушчов казваше: “Ние няма да разрешим да обиждат нашия Сталин”. Намекът беше разбран. Държавната сервилност започна да прима художествени форми, появи се филмът “Нашият Никита Сергеевич”. Афишите бяха навсякъде. Щяха да се появят и други филми, но Хрушчов го смениха тези, които го възвеличаваха.

Сменилият Хрушчов Брежнев след някое време беше заклещен в същата сянка на култа. При всички неприлични форми, в които се е вършило това за забава на съвременниците, на днешната общественост брежневското време много се харесва. То в известен смисъл повтаря сталинското чрез своята държавна масивност, но за разлика от него не е компрометирано от масови насилия над собственото население.

Без да се спираме на другите генерални секретари, да си спомним, че дори Михаил Горбачов заслужи от Андрей Сахаров публичната реплика: “Вие навярно искате да се коронясате!?”.

Твърде бързо нарекоха Борис Елцин “цар Борис” в обкръжението му. Култът се създава не от народа, а от обкръжението на вожда. Народът гледа на това с предпазливост.

Ето отговорите на анкетата забелязват ли се признаци “на култ към личността на Владимир Путин”. През октомври 2009 г. 23% от възрастните руснаци отговарят: “Да, всички признаци са вече налице”. Още 26% избират отговора: “Още не, но предпоставките за това са все повече и повече”. Общо: тревога по повод на новия култ изразява почти половината население. Сред студентите безпокойство изразяват 55%. Отговора: “Не, никакви признаци за такъв култ няма”, са дали 38% от жителите на Русия. За това много настояват пенсионерите (45%). Навярно тези, които се виждали вожда в мавзолея.

Сп. “Неприкосновенный запас”, кн. 6 (68), 2009 г.

Превод от руски Веселина Гюлева