Търси се стратегия за изтегляне от Афганистан

Мария Дерменджиева

В навечерието на 46-ата Мюнхенска конференция за сигурност (5–7 февруари 2010 г.) нейният председател Волфганг Ишингер споделя в интервю пред списание „Фокус” тревогите си за Афганистан. В други точки на света американският президент Обама и генералният секретар на НАТО Расмусен също искат мобилизация на силите, за да се сложи край на дългогодишната война в Афганистан. Това не може да стане без усилията на двете страни, но съюзническите сили не трябва да се изтеглят, без да имат ясна стратегия.

Председателят на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер критикува в интервю пред сп. „Фокус” мълчанието на военните: „В обществения дебат в Германия понякога ми липсва професионалното знание на военните. Генералитетът би могъл по-често да взима думата”. Според него това се налага, „защото гражданите много ценят ясните факти и данни – чистото вино, така да се каже”.

Ишингер е бивш външен министър и посланик във Великобритания и в САЩ, затова мнението му тежи. „Федералната република е солиден и надежден партньор, а германският принос все пак е трети по значение от всички, които присъстват там”, подчертава той. За новата стратегия за Афганистан с основен акцент върху обучението на военните там бившият външен министър е оптимистичен. „Бунтовниците ще седнат при нас на масата за преговори само ако спечелим населението на наша страна”. Борбата за сърцата и разума не се печели с въздушни удари, а с присъствие на място. По тази причина увеличаването на сухопътните сили е разумно.

Ишингер смята, че наред с програмата за излизане от Афганистан, срещу талибаните трябва да продължи да се поддържа военен потенциал. „Необходима е комбинация от морков и тояга”, обяснява той. Само това би насърчило желание за преговори. От друга страна, и пари трябва да се дават. „Понякога мирът струва скъпо, войната обаче в дългосрочен план струва по-скъпо”. Премиите за талибаните и селяните, отглеждащи опиум, които се откажат от войната, трябва да са достатъчно атрактивни. За тях въпросът е „опиум или пшеница”, т.е. въпросът е от какво ще живеят.

Накрая Ишингер предупреждава, че не може да се говори за конкретна дата на изтегляне от Афганистан: „Разбира се, че ни трябва стратегия за изтегляне, но много моля – никакво изтегляне без стратегия!”. Когато талибанът си мисли, „че скоро няма да ни има, той вече не е склонен на преговори”.

Това интервю е дадено в момент, когато става ясно, че афганистанският президент Хамид Карзай не изпълнява ангажиментите за помирение с част от талибаните. В същото време Би Би Си излъчва филм, в който екстремистите в северните провинции заявяват, че ще се бият, докато американците и останалите „неверници” не бъдат изгонени.

На 1 февруари американският президент Барак Обама представи проектобюджета 2010–2011 и поиска от Конгреса допълнителни 33 милиарда долара за финансирането на стратегията на Вашингтон за Афганистан.

По същото време новият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен сподели пред журналисти визията си за алианса през новата година. Естествено, отново Афганистан беше в центъра на речта му. И въпреки, че на Лондонската конференция миналия петък много държави обявиха допълнително участие в силите на АЙСАФ, Расмусен заяви: „Все още се нуждаем от 20 тренировъчни екипа за афганистанската армия, а що се отнася до полицията на страната, за да я обучим, ни трябват още 100 допълнителни екипа”. Условието за изтеглянето на съюзническите войски е Афганистан да поеме сам отговорността за сигурността си, а това без добре тренирана армия и полиция е невъзможно.

В контекста на казаното дотук Афганистан неминуемо ще бъде основна тема на формалните и неформалните разговори в Мюнхен на предстоящата Международна конференция за сигурност.