Стоян Александров: Илиян Михов беше похабен

Аз съм привърженик на по-бързото влизане в еврозоната. Естествено, като се отчитат реалностите – този процес не е само акт на желание, но и на политическо договаряне. Влизането ни в ЕС, преди това в НАТО – не че сме били готови за тях, беше въпрос на политически решения. Всеки знае, че нямаше как да влезем в ЕС, ако не бяхме влезли преди това в НАТО. И заради това съжалявам, че г-н Михов няма да се присъедини към управлението. Надявах се той да се включи точно в тази сфера, това каза пред ГЛАСОВЕ Стоян Александров. И още: Някои се опитват да окачествяват като положително умението на премиера да преоценява позициите си. Ако хвърляме фишеци и димки и после изясняваме какво сме имали предвид, е отделен въпрос. Вижда ми се малко хазартно – вицепремиерът каже едно и на другия ден премиерът го отхвърли. Това е някакъв нов стил, който аз лично за пръв път виждам.

Г-н Александров, как погледнахте на номинацията на Илиян Михов?

Аз погледнах положително, но го похабиха господина. Явно психиката на Бойко Борисов се оказа лабилна и не издържа на нападките. Доколкото съм запознат, идеята за премахване на валутния борд е била изказана само като опция. А масовата реакция бе като на радикална мярка, която ще премахне борда. И понеже у нас всичко се крепи на борда, някой дори нещичко да дръзне да каже, се правят генерални обобщения и плъзват страхове. Предполагам, че в разговора с премиера двамата са преценили, че сега не е най-добрият момент. А доколкото виждам, и Иван Костов е налял масло в огъня….

Идеите на г-н Михов обслужват ли олигархичните кръгове ?

У нас винаги има заинтересовани от създаването на несигурност и паника. Но аз лично не съм срещал негова категорична позиция да се модифицира бордът. Това, което той предлагаше, е дълбоко професионално: когато вече сме в преддверието на еврозоната, когато дойдат повече чужди инвестиции и натискът на инвеститорите върху пазара доведе до покачването на цените и имаме проблеми с инфлацията – да я вкараме в рамките на маастрихтските изисквания. Той предлагаше Централната банка да обере част от тази ликвидност, като имитира облигации с добра доходност и после при нормализацията да си ги изкупи обратно. Тук не става дума за ползване на валутния резерв. Някои видяха нереална опасност в подобна идея. Нещо повече – Централната банка се управлява от компетентни и разумни хора; това, че има опция, не значи, че тя ще бъде използвана и че ще бъде злоупотребено.

А как гледате на назначения, последвани от незабавни отзовавания, на икономически идеи, които в понеделник се лансират в публичното пространство и във вторник вече са история? Подобен стил на управление не стресира ли допълнително и икономиката, и обществото?

Не ми харесва този стил. Някои се опитват да окачествяват като положително умението на премиера да преоценява позициите си. Ако хвърляме фишеци и димки и после изясняваме какво сме имали предвид, е отделен въпрос. Вижда ми се малко хазартно – вицепремиерът каже едно и на другия ден премиерът го отхвърли. Това е някакъв нов стил, който аз лично за пръв път виждам. Инак – аз гледам кой какво прави, а не какво говори. Навремето много се говореше, че видите ли, левият премиер Станишев прави дясна политика. Мен ме интересува дали политиката му е правилна – а не какво му е миналото или какво е приказвал на среща с бабичките. Нещата днес според мен се развиват нормално. Понякога се закъснява с реакцията – както е случаят с Желева – нямаше нужда от толкова коментари и раздухване, нито от разнопосочни изявления – но крайният резултат бе положителен, избра се достоен човек за еврокомисар. Проблемът е друг – че у нас има достатъчно българи, кадърни, читави, но явно още не сме узрели да ги потърсим в по-близкото обкръжение, да им се доверим. И не да ги партизираме, а да им ползваме капацитета. Това, което липсва на нашето общество, е една откровена дискусия по злободневни проблеми. Може би и средствата за масова информация имат вина за липсата на такива диспути. В по-задълбочения и аргументиран обмен на идеи няма сензация. Но пък там се раждат истините.

Взимат ли се антикризисни мерки от страна на правителството и ако да – как ги преценявате?

Много широко понятие е антикризисното поведение. В някакъв смисъл поддържането на финансова стабилност също е елемент на такова поведение. Макар че цената, която част от населението плаща, е висока. Има действия, които в краткосрочен план са позитивни, но трябва да се гледа и дългосрочно – например, ако действително успеем да запазим и да повишим кредитния рейтинг в условия на криза, след като тя премине, България, която е успяла да не развърже бюджета, която е запазила ниското данъчно облагане, би трябвало да представлява интерес за инвеститорите. Това е в основата на нашия растеж, сами трудно можем да се оправим, дори да си направим най-после една стратегия за приоритетите, тя трябва да бъде подкрепена с финансов ресурс, а нашата държава не може да извади съществени пари, с които да направи такова преструктуриране – с цел не да идват изобщо инвестиции, а да идват в съответните приоритетни области. Последните години у нас дойдоха над 20 милиарда инвестиции. Какво построихме с тях като производства, с които да направим пазарни пробиви, технологични пробиви? Инвестициите се вляха в покупка на имоти, в хотелиерство, в строежи на молове и т.н.

Според вас България по-бавно или по-бързо трябва да се движи към еврозоната?

Аз съм привърженик на по-бързото влизане в еврозоната. Естествено, като се отчитат реалностите – този процес не е само акт на желание, но и на политическо договаряне. Влизането ни в ЕС, преди това в НАТО – не че сме били готови за тях, беше въпрос на политически решения. Всеки знае, че нямаше как да влезем в ЕС, ако не бяхме влезли преди това в НАТО. И заради това съжалявам, че г-н Михов няма да се присъедини към управлението. Надявах се той да се включи точно в тази сфера. Министър Дянков да се скъса, не може да решава и тия проблеми – той си има достатъчно вътрешни. Само пенсионната реформа ако вземете, и тази в здравеопазването – вече са му нужни 36 часа на ден. А другото е свързано и с лобизъм, и с ползването на определен авторитет и контакти – все неща, които Михов щеше да осъществи.

За вас той бе добро попадение, което злощастно отпадна от отбора?

Да, не знам как точно стана, но го похабиха.Според мен неговото привличане вече е затворена страница – човекът има чувство за достойнство, нито е без работа… Сигурно индиректно ще продължи да помага в този ресор, но съвсем друго би било, ако бе назначен на вицепремиерския пост и официално упълномощен да движи тези преговори..

Явно министър-председателят се вслуша във възраженията на Иван Костов.

Каквото и да говорим, Иван е може би най-добрият ни политик. Доста е прозорлив, има много богат опит. Не смятам, че прави подвеждащи консултации. Но като всеки човек и той е в състояние да сбърка. Той също често си мени позициите. Ако погледнете предизборната му кампания – там говореше за корекции в ДДС-то и пр. Сега, когато други насочиха поглед към ДДС-то, той каза: Стоп! Внимавайте! И пак се връщаме на началото на нашия разговор – едно е говоренето в предизборна кампания или пред медиите, друго са постъпките, реалните политически действия. Той няколко пъти говори, че не вижда реална антикризисна програма. Просто ние в България се молим на Всевишния кризата да продължи по-кратко и да се измъкнем, по-скоро други да ни измъкнат по най-лекия начин и да не допуснем големи гафове. Дори нищо да не правим, но не и да сбъркаме. Високата социална цена, както и всичко неприятно, можем да оправдаем с кризата. Пропуснатото поради бездействие никой не може да го види, но недай боже да направим грешен ход, всички ще го отчетат и ще последват всевъзможни оценки. След този голям шамар с еврокомисарството – голям не само за ГЕРБ, но и за цялата ни държава, може би ще бъдем по-предпазливи.

Със Стоян Александров разговаря Аве Иванова