Минчо Спасов: ДС има лоби в ГЕРБ

Човек трябва да се усмихва повече, затова ще ви разкажа един от любимите ми вицове по темата: Служители на ЦРУ, КГБ и ДС спорят къде нивото на секретност е най-високо. Американецът разказва, че техните агенти работят в общо помещение, но всеки си има криптирана парола и никой не знае какво работят околните. Руснакът казал, че при тях нивото на сигурност е по-високо – затварят агентите си по двама в кабинет и никой не знае какво работят вътре. Българинът обяснил, че в ДС секретността очевидно е най-висока: агентът ни работи сам в кабинет и сам не знае какво работи, това каза пред ГЛАСОВЕ Минчо Спасов. И още: Публична тайна е, че основните колекционери на антики в България са свързани с ДС. И нямат документи за произхода им. Първият значим закон, който прие ГЕРБ, бе да узакони тази собственост. В унисон с ценностната система на хората от службите, ГЕРБ доста трудно понася и демократичните ценности като неприкосновеност на кореспонденцията, интернет, телефонните разпечатки, свободата на митингите и манифестациите.

Преди месец във в. „Галерия” беше публикувано може би най-агресивното досега интервю на бившия началник на Шести отдел, Шесто управление – ДС Димитър Иванов. Оказа се, че крушката има опашка. Д. Иванов и председателите на асоциациите на разузнавачите и на контраразузнавачите Горан Симеонов и Павел Николов са поискали обявяване на части от Закона за досиетата за противоконституционни. Сезиран е с жалба омбудсманът Гиньо Ганев, който на 22 януари излезе с позиция, че няма основания да се обърне към Конституционния съд. Вие сте участвали в обсъжданията при омбудсмана заедно с жалбоподателите. Какво мислите за основните им аргументи – „недостатъчна защитеност на националната сигурност” и общественото дискредитиране на близо 3000 души от страна на комисията по досиетата заради личното болно властолюбие на членовете й (по Д. Иванов)?

Не съм съгласен с г-н Д. Иванов. Изслушах с уважение позициите на тримата господа „представители на разузнавателната общност”.   Очаквахме юридически аргументи. Но когато г-н Горан Симеонов ни каза, че ако пред омбудсмана исканията не минели, те си имали и други способи, му напомних, че сме на Правен съвет, а не на стрелбище или в зала за самбо. Не чухме нито един аргумент за противоконституционност на закона за досиетата. Оспорваше се само и единствено неговата целесъобразност. Като човек, който го е гласувал, мога да обясня raison d'etre на този закон – истината, която ни прави свободни. Законът трябва да освободи самите сътрудници на ДС от зависимостта им от водещи офицери или други служители, които имат информация за миналото им. С това си обяснявам и подкрепата за него от страна на ДПС. Той трябва да освободи и обществото от заблужденията за ресурсите и мотивите на публичните личности.   Тъжно е да гледаш хора, които са прекарали съзнателния си живот в служба на обявен със закон престъпен режим. Някои от тях се изкачиха по висините на бизнеса, политиката, медиите и въобще не ги засяга. Останалите нищо не могат да променят, освен може би отново да се скрият под булото на секретността и да живеят с тайната надежда, че това, което са вършили, макар понякога в разрез с човещината у самите тях, не е било напразно.

Д. Иванов в споменатото интервю направо ругае хората, приели закона, тези, които го изпълняват, но и тези, които не го отменят. Защо е тази паника, от какво за пореден път се притесниха тези бивши офицери от ДС и настоящи бизнесмени? Няма да е изненада, че и днес служители/секретни сътрудници на ДС има в МВР, МО, МВнР, ДАНС, НСО, НРС, Агенция „Митници”...

Не успях да разбера защо бяха отправени нападки срещу г-н Евтим Костадинов и г-жа Цвета Маркова – ръководители на съответните комисии за досиетата и за защита на класифицираната информация. Обяснихме на разузнавателната общност, че те действат при обвързана компетентност, а не оперативна самостоятелност. Ако не работят, биха нарушили закона. По-важно обаче е друго. Има текстове от закона, които задължават ръководителите на служби да снемат от отчет агенти, които са заели публични постове. За мен там е центърът на атаката. Засегнати се чувстват хора, свързани със службите, които и днес са по върховете на обществения живот, икономиката и медиите, а не хора от миналото. Докато бях председател на вътрешната комисия в парламента, поисках информация от ръководителите на вътрешното и външното разузнаване дали се спазват тези текстове. Само от ДАНС ми съобщиха за няколко случая. Ако другите са ме излъгали – отговорите им са документирани, надявам се да дойде време да си понесат отговорността.

Възможно ли е „представителите” на ДС да си намерят лоби в ГЕРБ?

Те си имат. Уважаваният от мен колега Анастасов, който сега председателства вътрешната комисия на парламента, е възпитаник на факултет ДС в Симеоново. Може би ще опитат чрез него или пък директно с премиера. От едно интервю на Борисов разбрах, че неговата голяма мечта е била да е служител на ДС. Въпреки голямото му желание да учи във факултет ДС на школата на МВР не го приели поради опозиционни прояви на дядо му. Затова учил в пожарникарския факултет. С поглед назад мога да кажа, че няма съвършени правителства. По време на нашето управление (2001–2005) имаше лобистки закони, например за хазарта. При Станишев също. Сегашното обаче май ги надмина. Ако прескочим „Закона Искра Фидосова”, в очи се набиват промените в Закона за културното наследство. Публична тайна е, че основните колекционери на антики в България са свързани с ДС. И нямат документи за произхода им. Самият г-н Димитър Иванов призна в интервю, че единственият, който има документи за ценностите си, е Царят. Но голяма част от тези ценности са изчезнали от дворците, обитавани от същите ДС кадри след изгонването му. После мистериозно са се появили в частните им колекции. Първият значим закон, който прие ГЕРБ, бе да узакони тази собственост. В унисон с ценностната система на хората от службите, ГЕРБ доста трудно понася и демократичните ценности като неприкосновеност на кореспонденцията, интернет, телефонните разпечатки, свободата на митингите и манифестациите.

Спомняме си, че още в първите дни като премиер Борисов заяви, че работна група на ГЕРБ ще разработи проект за промени в закона за досиетата, но с цел проверката за принадлежност за публичните дейности да започва от 1989 г. След това обаче именно г-н Анастасов (ГЕРБ) се изказа, че „много внимателно” трябва да се обсъдят евентуалните промени в закона, защото „материята била деликатна”. Има ли шанс вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи?

Законопроект за разширяване на обхвата бе внесен от депутатите от НДСВ Андрей Баташов и Марияна Костадинова още през 2008 г. БСП не го вкара в зала. Предполагам, че ГЕРБ също няма да го направи.

Смислени ли бяха промените в Закона за МВР?

Организационните промени в МВР върнаха старите схеми и заличиха и малките наченки на реформи, които се опитахме да прокараме в 40-ото НС. Не се намалява администрацията в МВР – чантаджиите, консумиращи огромен ресурс, който би трябвало да отиде за дейност, квалификация, по-добри заплати. По областите още стоят ремонтните работилници за ладите, ведомствени бензостанции на МВР, складове за ГСМ и други структури от Студената война, които вече никой не ползва. Вероятно гилдийната солидарност ще попречи на Борисов и Цветанов да направят сериозни промени. Може би затова световната практика е силовите министерства да не се управляват от офицери. Одобрявам активирането на Дирекция „Вътрешна сигурност”. Но не чувам за присъди срещу корумпирани полицаи. Надявам се да не се отървават с пенсиониране и 20 заплати.

Може би поради наследството от комунизма, но не е ли преекспонирана ролята на специалните служби в България?

Ще започна малко по-отдалеч. Един известен политик в миг на откровение бе казал, че каквито и претенции да имат ООН, женевски конвенции, международни договори и други цивилизационни проекти, в реалната политика големите държави винаги се държат като разбойници, а малките – като леки жени. Да бъдем реалисти: ние сме малка държава. Ролята на специалните служби в една малка страна според мен е да ни вдигне цената. От време на време трябва да има озъбване, опъване на нервите на големите играчи, разобличаването им, понякога сконфузването им, ако нашите успеят да разкрият чуждите агенти. За да ни уважават и да си плащат, трябва поне малко да се страхуват от реакциите ни. Пълната и безпрекословна подчиненост на външна служба – била тя КГБ или ЦРУ, с нищо не помага. За съжаление не забелязвам постижения на нашите служби в тази насока нито преди, нито сега. Не подценявам труда на никого, но по мои наблюдения основният сегмент от дейността на службите преди промените е да следят инакомислещите – българската емиграция навън и потенциалните дисиденти вътре в страната. Днес службите би трябвало да са аполитични и да се борят с основния корозионен фактор в обществото – корупцията. Пожелавам успех и ненабъркване с политици на новия шеф на ДАНС. Защото често се оказва, че корупцията и политиката са свързани – премълчава се едно, преекспонира се друго. Човек от службите ми разказа, че събрали данни за престъпления на депутат. Отгоре началниците му, като разбрали, че е от силните на деня, охладили ентусиазма на служителя. Ако политиците си гледат своята работа, като се пооткъснат от службите и престанат да им бабуват, вярвам, че макар и бавно, нещата ще мръднат напред. В тази връзка неприятно ме изненада изявлението на премиера Борисов, че разчита преди всичко на службите, за да оправи положението в страната. Напомня ми за чл. 1 от Димитровската конституция и секретното постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП, в което Тодор Живков е обявен за пряк ръководител на ДС. Честността изисква да призная, че не съм фен на службите – ДС, КГБ, ЦРУ.

Мнението ви за поредното „осчетоводяване” на престъпния контингент, за Маргините...

Колкото и банално да звучи, съдът ще има последната дума. Ако всичко казано и направено от МВР и прокуратурата се окаже фойерверки, всички ние, данъкоплатците, ще трябва да плащаме обезщетения на тези хора. От 8 години свикнахме с медийните изяви в МВР. Малко ме изненадва, че напоследък и прокуратурата взе да дава сензационни пресконференции. Дано има резултатност, а не „мама да ме види по телевизията”.

„Подводницата ДАНС потъна и сега работи” – думи на Иван Костов. Съгласен ли сте?

Правилно е ДАНС да се поскрие. Надявам се Костов да контролира обаче водолазите. Дори говорих с него да извади „Лиана”, но необяснимо защо нищо не се прави там.

Още един цитат – на главния прокурор Велчев: „Доказването на дейността на организираните престъпни групи е трудна работа. За съжаление престъпната си дейност те не развиват пред достоверни свидетели, за съжаление, за да можем да я докажем, трябва да разчитаме на показанията от същите криминални кръгове, но това е неизбежно”. Това не е ли натиск върху съда?

Не ми се ще да вярвам на твърденията, че атаките срещу Маргините са продължение на политиката на Р. Петков на фаворизиране на конкурента им Маджо. Надявам се и премиерът Борисов да не е бил чак толкова близък с него и да се действа безпристрастно срещу всички от подземния свят. Не им е лесно на г-н Велчев и на прокурорите му. Особено в Софийска градска прокуратура се получава „тясно място” – тапа. Огромният брой преписки и сигнали са задръстили прокурорите и те изнемогват. Невъзможният брой „сигнали от високо място и червена приоритетност” съвпадат с поредната медийна изява на някой политик, след което нещата замират. Прокурорът не смее да прекрати делото, но го държи на „трупчета”, докато минат законовите срокове и нещата се забравят. Идват нови сигнали, нови актуални медийни изяви и преписки. Накрая прокурорът минава на друга длъжност, пенсионира се или напуска. Новодошлият се нуждае от месеци за адаптиране, запознаване и т.н. Идват избори, нови актьори се качват на сцената, нови сензационни преписки заливат прокуратурата.

ГЕРБ като че ли „клекнаха” по отношение на проекта за Закона за електронните съобщения (ЗЕС)?

Проектът за ЗЕС нарушава националното и европейското законодателство. Надявам се, че премиерът ще спести на България още един резил в Европейския съд в Страсбург, подобен на резила с Желева в Европейския парламент.

Как оценявате културата на секретност в България?

В Закона за защита на класифицирана информация е казано, че засекретяването на даден документ става с решение на издателя му. Разсекретяването става с изтичане на определени срокове в зависимост от степента на секретност. Присъщ за българската администрация синдром е прекалената секретност. Слага се гриф на съвсем несъществени документи, което води след себе си огромна бюрокрация, бумащина и разходи. Като председател на вътрешната комисия, възложих на г-жа Маркова да изготви механизми за борба с това явление. Не знам дали работата в тази насока продължава.
И понеже човек трябва да се усмихва повече, ще ви разкажа един от любимите ми вицове по темата. Служители на ЦРУ, КГБ и ДС спорят къде нивото на секретност е най-високо. Американецът разказва, че техните агенти работят в общо помещение, но всеки си има криптирана парола и никой не знае какво работят околните. Руснакът казал, че при тях нивото на сигурност е по-високо – затварят агентите си по двама в кабинет и никой не знае какво работят вътре. Българинът обяснил, че в ДС секретността очевидно е най-висока: агентът ни работи сам в кабинет и сам не знае какво работи.

С Минчо Спасов, председател на комисията за вътрешна сигурност и обществен ред в 40-ото НС, разговаря Мария Дерменджиева