Защо Корфу?

Станислава Тодорова

Корфу е смарагдът на Йонийско море, където природата щедро е пръснала красиви местенца като Понтикониси (Мишия остров). Гъста зеленина пълзи към приказни бреговете с тихи заливчета и златни плажове, живописни Венециански селища изникват от маслинените горички. Корфу е миниатюрен земен рай.
Островът винаги е имал своите почитатели от Омир до Ксенофонт, от Казанова до Буонделмонти и други съвременни артисти от цял свят, които го обожават  и са запаметили неговата красота и причудливост в творби от световната литература, картини и гравюри. Митологията и историята на Корфу е много богата и тази напреднала древна цивилизация ражда творби от най-голяма величина.

Това е „Сферия” на Омир, кралството на  Феаките, ябълката на раздора между англичани, французи и венецианци, всички преминали през Корфу и оставили следи от своето присъствие. Корфу е като картина, към която всяка култура е прибавила малък художествен рисунък с четката. Над всичко, островът изпъква с веселия и брилянтен дух  на островитяните.
В миналото Корфу е бил кръстопът и място за претоварване на стоки. Благодарение на неговото разположение между изтока и запада днес той е място за отдих, развлечения и пълноценна почивка за неговите космополитни посетители. Фигурата на Одисей все още обикаля замъците и алеите на този красив остров, търсеща принцеса Навзикея. Магията на отминалите епохи разкрива един свят, който се докосва до душата и в същото време може да се почувства, че това е модерен остров, кипящ от живот и случки, под любящото око на неговите гостоприемни жители. Тук гостоприемството е сакрално задължение, така е било още от древни времена и желанието да предоставиш приятелско обслужване е едно от корфуцианските най-отличителни черти.

„Извън двора (на крал Алкиной),
но близо до портите,
опасани от двете си страни с жив плет,
се простира огромна овощна градина,
където дръвчетата отвисоко са провесили короните си,
крушата и тъмночервената ябълка със своя бляскав товар,
сладката смокиня и плодородната маслина.
Техният плод никога не се разваля
 и винаги изобилства, зиме и лете.
Среща се всички сезони в годината
И няма момент, в който
Дъхът на Западния вятър да не помага,
както на пъпката, така и на зрелия плод;
така че круша след круша,
ябълка след ябълка,
чепка след чепка грозде,
смокиня връз смокиня
 винаги стават чудесни.”

Омир “Одисей”

Всичко започна с желанието да се пренесем на едно красиво място – хем близко, хем далеч от дома, екзотично, с величествени палми, с кокетни басейни и гостоприемни жители, с плажове, обагрени от слънцето, съчетаващи романтика и спокойствие, тихи питателни вечери край морето в уютни ресторантчета и бурни нощи в караоке клубове. Да, остров, казахме си и двамата, остров ще бъде подходящото начало на сватбеното пътешествие! Избрахме Корфу почти на шега, без да съзнаваме, че той ще отговори на всичките ни изисквания, даже ще ги надскочи. Прибрахме гардероба в колата, което означава неговите две и моите четири чанти, натоварихме CD плейъра и поехме без „голямата кошница” и с тенекиите отзад „Just Married”. Този път решихме да не проучваме предварително за забележителностите, за историята и за всичко онова, което може да ни завари там. Авантюрата и тръпката да се срещнем с нещо непознато на място не е за пренебрегване и носи насладата на откривател на нови места. Резервация за първите няколко дни в хотел с басейн и осигурена вкусна закуска е приемливо и за двама ни, а останалото оставяме Корфу да ни го поднесе. Едночасовото пътуване с ферибота до Лефкими – едно от двете пристанища на Корфу - е приятна увертюра по море, на която се наслаждаваме, съзерцавайки островите наблизо, докато се разминаваме с някой и друг ферибот. Акостираме в едно прекрасно време, което отговаря и на приповдигнатото ни настроение. Хора почти няма, няма и информационно гише, но пък следваме табелата Беницес, курортното градче, което сме избрали за наш пристан. 

Прекрасно е да си на ново различно място, а когато то ти ляга на твоята душевност, когато гали сетивата ти – тогава ти си истински щастлив. Всеки завой ни разкрива прекрасна зелена гледка. Величествена палма се поклаща грациозно и ти се докарва пред огромен кактус, който е по-големият брат на тези в ботаническата градина в Балчик. Вляво ни поздравява с добре дошли маслинена горичка и ни дава път. Следва завой и проблясват узрелите плодове на лимонени дръвчета. Къщите са кокетно разположени на два-три етажа с големи дворове. Боядисани в охра, жълто, оранжево и синьо, те радват окото на преминаващите туристи. Спираме да заредим на бензиностанция на острова, чийто корпус е розова къща с прекрасни бели тераси и отрупани кашпи с цветя. Дали сме на земята? Смеем се и продължаваме напред.

Ще разочаровам градските чеда, към които принадлежа и аз – тук няма блокове, ако не броим сравнително наскоро появилите се в столицата, на острова рядко се срещат даже и сгради на повече от три етажа освен тези на големите вериги хотели, но и те са рядкост, няма задръствания, няма нервни хора, няма намусени лица … Често се разминаваме с бъгита и колела под наем, карани от хора с различна националност – предимно също летуващи гърци от континента, англичани, американци, германци …

Намираме нашия хотел и сме очаровани, стаята ни гледа към басейна, закуската се сервира до 11ч. и има достатъчно време за излежаване, плажът е на 5 минути пеш, а собственичката ни се усмихва и казва „На Корфу, който е дошъл, винаги удължава престоя си.”.  Усмихваме се задочно в отговор, но в последствие разбираме колко права е била. Започват дните на пълно изследване и пътешестване  из острова.

За всички жадни за фактология мога да отбележа, че Корфу е най-северният от групата на седемте Йонийски острова, разположени на западния бряг на Гърция в басейна на Йонийско море в предверието на Адриатическо море на север. Втори по големина и първи по население заедно с остров Паксос и други по-малки острови (Антипаксос, Отони, Ерикоса, Матраки) образува отделна префектура. Островът има площ от 592 км². Дължината му е 60 км, а ширината му варира от 4 до 30 км. Не ни се опряха тия километри и успяхме в рамките на девет дни да го обиколим надлъж и нашир, но не мога да кажа, че сме видели всичко, защото той, подобно на шедьовър, всеки път показва на изследващия го нова частица от хубостта си. Не остана време за изследване на морските глъбини, но пък за следващия път сме ги набелязали.
    Особено гъделичкащо чувство се прокрадва у нас, когато пътуваме по асфалтовия път, той всъщност е точно толкова „несигурен” сред морето на парче земя, както и в самолета сред „парче” небе. След втория, третия ден пейзажът ни е до болка познат, но някак си така сме се сраснали с него, че не ни се тръгва за нищо на света. Преобладават маслинени горички, цитрусови дръвчета, плодови дръвчета, лозя и кипариси, а когато навлезем във второкласни и третокласни пътища осъзнаваме по обработваемите площи наоколо, че земеделието е един от основните поминъци на населението.
    Географски островът носи много от чертите на гръцката майка-земя, простираща се отвъд тясната ивица море. В праисторическите години Корфу е бил част от сушата, но е бил отделен от нея след серия от земетресения. Преобладават варовиковите скали, островът е изцяло хълмист, на север е по-изявено планински за разлика от южната си част. Гъстата растителност, разнородна по цвят и вид, съществува благодарение на мекия климат на Корфу и високата влажност особено в периодите ноември – февруари. През зимата средната температура е не по-висока от 10ºС. Ние се радваме на температури 25-30 ºС за края на септември и без проблем се плицикаме по източните и западните му брегове.

Далечното минало на острова е обвито с мит и религия, което го прави още по- загадъчен и привлекателен – именно името на Омир се свързва с това прекрасно късче земя. Островът е посочен  като спирка на пътуванията на Язон и Аргонавтите в похода им за Златното руно и Медеа. Аргонавтите са герои от гръцката митология. В годините преди Троянската война, предвождани от Язон с кораба „Арго” (откъдето идва името им) предприемат поход по море до Колхида (днес в Западна Грузия) и донасят Златното руно в град Йокос (днес Волос).  Корфу също е описан в „Одисея”, където Омир го нарича богатия остров на феаките, управляван от Алкиной, чиято дъщеря Навзикея спасява Одисей, изхвърлен на брега на острова след буря от неговия разбит сал.
Остров Корфу е апетитна хапка и пресечна точка на световни коридори поради стратегическото си разположение, един път къпещ се в басейна на Йонийско море и втори път, целунат от близостта на Адриатическо море. Заедно с Венеция и остров Закинтос, Корфу е любим пристан още от времето на европейците при пътуванията им на изток и сред фаворитите, когато става въпрос за картография. Отбелязан още на ранните карти на мореплаватeлите в техните така наречени „portulans” (средновековни морски наръчници с илюстрации), още тогава островът е онагледен с груби очертания. Първите карти са взети от средновековните ръкописни наръчници като техни модели. Най-ранните, датиращи от 16ти век са дървени гравюри, техника, по-късно заместена от медни гравюри, която позволява детайлите да се изработват по-прецизно.
    По време на 17ти век пиратските набези са опропастявали не един и два курса, което е благоприятствало автономността  на острова от други държави, които са предпочитали да заложат на сигурността за техните кораби. След погасяването на пиратските гнезда, се отварят нови морски коридори. Като резултат морската сила на Венеция отслабва и Корфу попада в ръцете на повишаващи мощта си държави - Британия и Франция.
     Уверихме се, че корфуцианци много си обичат миналото и традициите и запазвайки гостоприемността си към чуждоземците, бързат да изтъкнат нещата, с които се гордеят и горещо тачат. Природата, храната, географското местоположение на Корфу спомагат за благосъстоянието и енергичността на жителите.
     
Старите имена на острова са Макара поради неговата продълговата форма; Сърп заради приликата му със сърп, Схерия (древногръцко наименование) - богинята Деметра помолила Посейдон да спира и да проверява наносния речен поток от Корфу към сушата, така че да предотвратява евентуалното присъединяване към острова. Столицата е наричана също Аргос по името на много други гръцки градове. Островът е познат и под името Керкира, произлизащо от много стар мит за богинята Керкира, отвлечен от бог Посейдон.
По-късно името „Корфито” се утвърждава по време на византийската епоха, кръстено на двувърхия акропол  (Корфити - връх), който се издига като първа гледка, където е днешната столица. Учените работят в посока повече детайли да излязат на светло, за да се открие ролята на острова в праисторическо време, както и откриването на останки от митичния град на феаките. От описанието, дадено от Омир и други древногръцки автори, се оказва, че островът и неговата праисторическа столица се радват на период на голям просперитет дълго преди троянската война.

Очаровал Омир, Корфу не спира да очарова и нас, съвременниците и любителите на екзотични места.  Избирайки да почиваме на острова през месец септември, извън високия сезон, не сбъркахме - успяхме да се порадваме на по-нежна доза от заведения, барове, хора и бъгита. В никакъв случай това не означава, че обслужването е занижено, храната е по-малко вкусна, узото е по-разредено, а плажовете са по-занемарени. Хората работят със заучена лекота и видимо от сърце. Приветлива усмивка, кана вода, нещо сладичко към кафето и вид солени гризини към питието, хлебче в панер са неизменен знак, че си на гръцка земя. 
Вдишахме от главозамайващата гледка към Понтикониси („Мишия остров”) и не спряхме да се прехласваме по палмите, маслинените горички, лимонените дръвчета и други цитрусови събратя, които създават усещането, че раят е на земята. Зеленината е навсякъде – всепоглъщаща и вседаряваща.
По време на нашия престой непрекъснато бяхме приканвани от професионални викачи и собственици на приветливи барове, светещи дискотеки, крайбрежни ресторанти и сувенирни магазинчета. Денем и нощем с хубавото бързо се свиква – чисти разнообразни плажове, бистра кристално чиста вода, евтини коктейли, освободени жизнерадостни хора, които ти раздават усмивки, възможности за пътувания с корабчета за време, което ти избереш и където си пожелаеш, опции за гмуркане, сърф, риболов, каране на велосипеди, джипки и  бъгита.

Корфуцианци инвестират в туристически съоръжения, големи и малки, все по-съвременни и разнообразни. Само за няколко години островът променя облика си – подобно на откриването на златна мина всеки се втурва да копае своя дял. Местните са три пъти по-малко от туристите във високия сезон, който трае шест месеца. Бизнесът кипи на пълни обороти, туризмът променя облика на острова като го обновява чрез съвременни технологии, но и се отразява на манталитета на местните. Тяхното мислене става космополитно, въпреки че не губят своята автентичност и се гордеят с всичко специфично, което вирее на острова и което островът им е дал.
Архитектурата на Корфу е смес от различни стилове - западноевропейски, неаполитански, венециански и гръцки. Разхождайки се по уличките на курортите, различихме предимно двуетажни къщи, като тенденцията е новите и по-напудрени къщи да се строят близо до морето, за да обслужват нуждите на туризма и в края на сезона да се затварят, докато по-старите,  повечето от които плачещи за по-основни ремонти, се обитават от собствениците и са на няколко километра във вътрешността на острова. С изключение естествено на извънредни случаи, повечето нови сгради са лишени от собствен стил, по-скоро са миш-маш от взети хаотично черти на традиционна селска къща, градска корфуцианска къща и на новоизлюпените блокове на атинските покрайнини. Напоследък жителите на по-старите селища започват да поправят своите къщи. Понякога те събарят старите къщи и започват отново.
Корфуцианцианците са изключително религиозни хора и култът към Св. Спиридон – известен просто като „Светията”  – е особено разпространен. Св. Спиридон е патронът на Корфу и връзката му с местните е толкова силна, че е прераснала в лична светиня. Обръщат се към него за помощ и в моменти на неприятности и не го забравят в радостни мигове. Наситените религиозни чувства се доказват в честите местни празненства и панаири. Най-важният от тях е молебствието към Свети Спиридон и то четири пъти в годината. Не успяхме да случим нито един от тези дълбоко уважавани празници, но повече съжаляваме, че не е Великден, На този празник, когато тържествените камбани забият втори път, те са придружени от един по-необикновен шум: чупене на стомни и други грънци, които Корфуцианци хвърлят от балконите си.
Посетихме корфуциански църки, при които липсва натрупана украса и позлата, с която сме свикнали. Преследва се ясна композиция, декорирани интериори и стремеж към хармония и опростеност.
 
Идеята за Велика гръцка държава е спотаена дълбоко в душата им, така че не се учудвам, че гърците бързат да ни споделят за уникалните неща. „Graviera”-та (гръцко швейцарско сирене) и „nouboulo”-то (опушено свинско филе, увито в ципа на наденица), софрито (ястие от говеждо месо с бял сос от нарязан на дребно чесън, магданоз, бял пипер, бяло вино, сол и оцет), пастицада (ястие от говеждо месо, обикновено от бут, пълнен с нарязан на дребно чесън, магданоз, сол и пипер; за доматения сос се използва зехтин, лук, канела, карамфил, сол, пипер, индийско орехче, кимион и дафинов лист) са сред тях. Но това, което оставя сладък спомен и се сервира като десертна напитка в почти всяко заведение е ликьора, извлечен от „kumquat”-а, малкият китайски портокал, който се среща само тук и в Сицилия и никъде другаде в Европа. Плодът се консервира и след дестилация от него се прави ликьор.

Каквото и да си говорим маслинката на тортата на Корфу е зехтинът. Дълбок поклон пред гръцката маслина и гръцкия зехтин – не можем да им го оспорим, даже не се и опитваме – наблягаме на гръцката салата и преглъщаме с наслада. Историята разказва, че венецианците насърчават отглеждането на маслинени горички на Корфу, така че да подсигурят техния град-майка със зехтин. Като резултат островът става една голяма маслинена гора. Докато в останалата част на Гърция маслинените горички имат тенденцията да са ниски и на снопчета, то на Корфу те се извисяват с извивки на клоните и стъблото, хвърляйки сянка върху земята отдолу.
Карайки по страничните по-стари пътчета човек може да е в пълна сянка дори насред бял ден. Единственото дърво, което изглежда е способно да се съревновава с тези стари гиганти, е кипарисът. Така основната слава на пейзажа на Корфу се дължи на копията на кипарисите, които се въздигат от килима от маслинени дръвчета. Пейзажът е уникален – килим от маслинени дръвчета и над тях островръхи копия на кипариси, които, ако трябва да си признаем честно, в началото мислехме, че са оформяни допълнително от човешка ръка.

На повечето места маслинените дръвчета растат от морския бряг към върха. Маслинените горички дават работа на местните почти през цялата година. Понеже са много високи, невъзможно е да се катериш по дърветата и да прибираш реколтата като удряш клоновете, както се прави по други места в Гърция. Вместо това плодът се оставя да узрее и да падне от клона от само себе си. Едно време жените са се вмъквали в сенчестите горички и от октомври до юни са събирали узрелите маслини, една по една от земята. Това е било много изморителна работа и е изисквала труда на много ръце, тъй като маслините е трябвало да бъдат събирани наведнъж преди да изгният и да развалят качеството на зехтина.

Маслините на Корфу са малки и на берачите им е по-трудно да ги събират, когато  на пролет  тревата и бурените растат на воля и стигат до кръста поради влажния климат. За да може изобщо задачата да стане изпълнима, се изискват усилия, търпение и време. Местните често водят добитъка си под маслинените дръвчета, хранят го с тревата отдолу и я поддържат ниска.
В последно време маслинената реколта по-лесно се прибира с помощта на пластмасови мрежи, които се разпъват под горичките и в тях пада плода. Такива мрежи видяхме по земята и на чеповете на дърветата. В деня на прибиране те се товарят на товарни камиони, които засичахме из острова, а в миналото тази роля се е изпълнявала от теглени в пряг коне. Отнемало е 3-4 часа ходене с животните обратно към селцата, когато маслините са се слагали на пресата. В по-късни времена всеки селянин получава своя дял от извлечения от маслини зехтин и го държи в големи дървени варели в неговото подземно хранилище.
Мирисът на пресен зехтин все още се носи зимата през селцата на Корфу. Преди маслинените преси да се модернизират и в дните, когато децата нищо не са знаели за чипсове и снаксове, са взимали комат хляб и са тичали към пресата с олио, където са молили мъжете да го потопят в пресния зехтин.
 
Ако маслинката на тортата по отношение на продукцията е зехтина, то синтезът на култура, архитектура, сувенирни магазинчета, кафенета, хора, крепости, яхти и фериботи на Корфу можем да открием в столицата Керкира. Очертанията на града са ярко изразени: крепост от двете страни и стени към вътрешността на острова. Поради  нарастването на населението се е решило построяването на по-високи жилищни сгради, но близко разположени помежду си. Умиляващо е да видиш как подобно на стар италиански филм съседките си бъбрят през балконите, а някои дори не си правят труда да слизат до долу, а пазаруват от търговците с кошници по въжетата, които спускат до долу. Опънали прането между двете сгради те обменят рецепти, простират и създават неповторим глъч на уютен и свойски град, където хората се познават помежду си и всяка позастаряваща сграда принадлежи на три, четири или пет фамилии. В столицата корфурцианци не бягат към къщите, а търсят апартаментите като потомци, съпреживяващи миналото и традициите на техните родственици въпреки  напредването на възрастта на сградата. Тези сгради са от камък, нямат цимент, с тавани и керемиди и въпреки проблема, те са все още обитаеми. Тук системата на заменки не се осъществява. Много малко от старите къщи са съборени, повечето са тези, които са били лошо бомбардирани във втората световна война. Нови блокове стоят на тези места, както и в покрайнините на стария град, но венецианския квартал е останал почти недокоснат. Много от неговите сгради  - особено по-новите – са в перфектно състояние и могат лесно да бъдат преобразувани в удобни апартаменти. Старите сгради имат нужда от по-основен ремонт и това се прави напоследък много усилено.
Корфу дължи много от своята слава на тази част от града. Неговите завоеватели са оставили своите следи и в устройството на плана на града, и в архитектурния стил.
Погледнати индивидуално, сградите не са изключителни архитектурни шедьоври, но като цяло старият град омагьосва и впечатлява. Може с часове да се обикаля по тесните алеи и тротоари между нагъсто разположените сгради. Очарова малък площад с палма по средата, венецианска малка сграда. Има скрити дворчета и каменни стълбища, прозорци и балкони, направени с майсторство. И всяко често намигване на морето през дупчици от сградите или в края на алеята носи на туриста наслада. Друго отличително е човешкото присъствие: безгрижни деца, играещи по площадите, майки с колички, крачещи по площада, младежи, забързани с новите дрехи към модерните кафенета и горещите места за срещи. 
Витае една атмосфера на старинност, непосредствен  уют и корфуцианска чест. Влизаме в магазинчетата за сувенири и всеки път изпитваме продавачите – никой не го интересува ще купиш или не, имаш ли пари или не, добре ли си облечен или не – желязното правило за правото на клиента важи в пълна сила.

 Това е жив град, не музей на посетителя. И Корфуцианци обичат своя град,  Пиацата (търговския център), Еспинадата (големият крайбрежен площад) и Листън (прочутото кафе в града, в което и ние се отбихме) са предпочитани места за срещи и разходки с техните приятели и това са местата за чествания и празници.
В град Корфу „старо” не значи демоде и изоставено. Миналото е близко до всички и естествено в живота на модерните граждани те гледат на него като свое минало и като част от техния живот, с което да живеят и да се оприличават. Те живеят в собствени къщи както техните прадеди са правили, те стъпват на същите плочи на алеите, те могат да видят същите варовикови пъпки на площада. Животът им тече по невидимата непрекъсната плавна нишка от миналото, за което те милеят, а и считат като опора  за тяхното бъдеще.
С толкова силно и живо културно наследство, не е изненадващо, че корфуцианците се чувстват у дома само в Корфу. Казват, че те напускат острова с неохота и не забравят от къде са дошли.
  Столицата завладява с полъха на история от музеите, със свежестта от младежки смях от най известното кафе Листън, с тесните улички с дюкянчета и централната пешеходна алея – стъргалото, където всеки наконтен и напарфюмиран крачи гордо да си покаже новите дрешки.
Иска ми се споделя впечатлението си от едно друго място, което ни завладя с атрактивността си. Като любители на всичко морско избираме да посетим бисера на  Беницес - Музея на мидата, една двуетажна синя постройка, боядисана с типичното „гръцко” синьо, което може да видиш на острова и в пейзажните картини на гръцките острови. Музеят ни маха от пътя да влезем с разположените на стълбите три огромни черупки от морски охлюва с невероятната окраска на създателя.

Имам чувството, че самите собственици стоят на прага и ни дават брошурките и то съвсем скромно, достатъчно е загатването за колекцията „Вторият в Европа по брой експонати и първият по качество”, както гласи мотото. Музеят е завършеният проект на семейство, събрало тези красиви образци от морското дъно с идеята да отговори на вкусовете на всички посетители. На входа ни посрещат муцуните и макетите на различни по вид акули, придружени от различни по големина и форма гръбнаци и челюсти на крокодили, над рамката на вратата е изложен един път и половина по-голям  нож на риба меч.

Посетителят потъва в море от витрини с най-разнообразни миди  - от най-богатия нюанс на бялото, сивото, слоновата кост до жълто-оранжево. Големини и форми – всякакви, подредени във възходящ ред. А рапаните са с такава причудлива форма и толкова изящни и неповторими един спрямо друг, че всеки е достоен за собствен музей.

Морски таралежи ти намигват от своята витрина, строени в редица с бойна прическа. Тук може да се види изключително рядко срещаната смъртоносна риба фугу, която е популярна под имената „риба-глобус” и „риба-балон”, тъй като при опасност се надува и става три пъти по-голяма.  Има по няколко експоната и за любителите на отровни змии и пирани.

Заснет е и е показан нагледно чрез миди процеса на правене на перли. При сувенирното магазинче на изхода туристите могат да си купят мрежа с красиви миди и рапани и да ги отнесат за спомен у дома. Тази частна семейна колекция, събирана неуморно след опасни експедиции в бурно и спокойно море, през циклони, приливи, отровни змии и води, в които гъмжи от крокодили  и акули на тропически морета и острови, наистина е съхранила ядрото на красивия морски свят, за да радва всеки и да напомня, че това, което природата е създала, е уникално и съвършено.
Докато сме на морска тематика да ви разкажа, че няма нужда да търсите другаде - тук на Корфу са приказните заливи – по избор безлюдни или с хора, по избор – да стигнете до тях с кола или с корабче, по избор – организирано с още десетина души с включено барбекю или самостоятелно – взели раницата с храна по ваш вкус. Има още една опция за авантюристите – такси-корабче – взимате го сутринта, закарват ви на посочения от вас от групата райски заливи и казвате час, в който да дойдат да ви вземат. Не знам за случай на забравен турист, но кой знае – ако много се е дърпал. И това е без да броим най-различите предложения на местните агенции да ви откарат до съседните островчета Паксос и Антипаксос и да се впуснете в приключения като изследване на пещери и гмуркане в кристално чисти води, а някои дори предлагат еднодневна разходка до Албания. Гледали ли сте филма „Синята лагуна”? Ако сте пропуснали, гледайте тази романтична класика от 80те години и елате да сравните мястото, където е заснет филма, можете да плувате на воля като главните герои в тюркоазените води на лагуната и да се наслаждавате на момента.

И ако все още сте жадни за емоции, островът няма да ви разочарова, а ще ви ги поднесе с комфортна разходка с корабчето „Калипсо стар” навътре в морето. От прозрачното му дъно под съпровод на приятна музика и гледка под водата, ще се почувствате изследователи на морското дъно - професионални водолази показват прекрасни екземпляри от рапани и октоподи, заобиколени от ята риби, които хранят и водят след себе си. Черешката, пардон маслинката на тортата е шоуто  на трите морски лъва Симба, Ира и Ани,  които гледаме от палубата на кораба. С помощта на техните инструктори скачат, гмуркат се, докосват високи топки, целуват се, ръкопляскат и си играят помежду си, а ние се наслаждаваме на тяхното шоу и възторжено подвикваме. Връщаме се към брега със спомена на видяното и посрещаме отново Корфу с тръпката и усещането, че той винаги може да ни изненада.

  

  

Не случайно австрийската императрица Елизабет, известна като принцеса Сиси, е избрала през 19ти век острова за нейна лятна резиденция. Построена на хълм, в китното селце Гастури, резиденция Ахилео е кръстена по името на Ахил, за да подчертае слабостта на принцесата към него, което се вижда и от множеството статуи на тази тема. Елизабет (1837-98) е романтична фигура, която в младините си е имала репутацията на най-красивата принцеса в Европа. По-късно в живота си е имала семейни и лични драми и е бягала на това място за уединение.
Сградата е построена в наложения за тогава неокласически стил, не по вкусовете на много съвременни посетители поради по-опростения си вид. Градините са тези, които впечатляват, терасата на втория етаж приютява бюстове на антични философи – от Шекспир до Шестте музи. На приземния етаж има малка колекция със спомени на кралски величия.
След смъртта на принцеса Сиси къщата преминава във владение на кайзер Вилхелм IX от Германия, който я посещавал редовно. Днес в приземния етаж е трона му във формата на седло, от който кайзера сядал да диктува заповеди.
А нашето време диктува, че десет дни минават неусетно на острова и набелязваме какво сме оставили за следващия път, когато дойдем с приятели и ги заведем на всички онези места, които да съпреживеем заедно в ръка с Митос  (гръцката бира „Мythos”) или със само тук срещаната безалкохолна бира с  джинджифил „цицибира” .
Сбогуваме се с Корфу с тъга и лека меланхолия, но с намерението да се завърнем още другата година и да го изненадаме с още наши близки, жадни да съзрат неговата обаятелна красота. Вече събудихме тяхното любопитство и интерес с приказките и снимките оттам, остава ни да уточним датата и да се впуснем в пътешествието.

Текстът е изпратен от читателката на Гласове Станислава Тодорова