Участниците в Копенхаген постигнаха по-малко, отколкото очакваха

Срещата за борба с климатичните промени, която се провеждаше в Копенхаген през последните седмици приключи без да даде ясен отговор на въпросите, които трябваше да бъдат обсъдени.
Голяма част от развиващите се страни отказаха да приемат предложенията на американския президент Барак Обама и ръководителите на развитите икономики, според които практически най-бедните икономики в света трябва да спрат да се развиват.

Богатите страни се споразумяха до 2020 г. да отпуснат 100 млрд. долара на страните със слабо развити икономики. Тези средства няма да бъдат инвестирани в икономиките на гладуващите държави, а ще бъдат дадени за борба с климатичните промени. Теорията за човешкото въздействие върху климата става все по-оспорвана, а съмненията за глобална измама получават все повече основания.

Развитите икономики на САЩ, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР се договориха да подпишат споразумение за понижаване на отделяните въглеродни емисии в атмосферата, но се оказа, че то не е със задължителен характер. Така това предложение беше отхвърлено от всички 192 преговарящи държави.

Все пак развитите държави се договориха да отпуснат на развиващите се държави през следващите три години 30 млрд. долара. 11 млрд. долара от тази първа помощ за „глобалното затопляне” ще дойдат от ЕС и Япония.

След като изложи предложенията си за борба с „глобалното затопляне” и договори десетки милиарди за спирането на развитието на най-бедните икономики в света, Барак Обама отпътува за Вашингтон, където бушува зимната буря и има обилен снеговалеж, който застрашава да предизвика бедствия.

Конференцията за климата в Копенхаген трябваше да постигне споразумение, което да замести Протокола от Киото, подписан през 1997 г. и който изтича през 2012 година. Ето някои от ключовите моменти в него:

ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ
Той засяга шест вида газ с парников ефект: въглероден двуокис (СО2), метан, азотен окис, хидрофлуоровъглероди,  перфлуоровъглероди, серен хексафлуорид.

ЦЕЛИ
Протоколът предвижда 35-те индустриални държави, подписали документа, да намалят общо с 5,2 % вредните си емисии в периода 2008 - 2012 г. спрямо нивата им от 1990 година. Текстът определя цифрови ангажименти за намаляване на тези емисии за всяка страна. Те стигат до 8 % за Европейския съюз. След като Бил Клинтън прие документа, Съединените щати при президентството на Джордж Буш отхвърлиха текста през 2001 г., определяйки го като вреден за американската икономика и прекалено благоприятен за развиващите се страни.

ПРИНУДИТЕЛЕН ТЕКСТ
Протоколът от Киото има принуждаващ характер. Подписалите го страни рискуват значими глоби, ако не спазват поетите ангажименти.

РАЗМЯНА НА ПРАВОТО НА ЕМИСИИ
Протоколът от Киото позволява търговия с правото на емисии на парникови газове между 35-те страни, подписали документа. Тези, чиито вредни емисии са по-малки от лимита, който им е определен, могат да продават „кредити” на онези страни, които надхвърлят своите квоти.

ДРУГИ МЕХАНИЗМИ
Една държава може да организира програма за намаляване на емисиите в друга страна от 35-те и да получи в замяна кредит за съкращаване на вредните емисии. Друг механизъм дава сходна компенсация за проекти, водени в развиващите се страни.