В СДС принципите и решенията остават само на хартия

Защо новото, нерегистрирано ръководство на СДС затъна в правно блато? Защо постави синята партия в шах с всички изгледи в скоро време ситуацията да стане матова? Отговорът на тези въпроси може да даде една хронология – как нерегистрираното ръководство на партията погазва собствените си принципи и решения.

 

- На 9 февруари 2009 г. Националният съвет на СДС гласува в бъдещите листи на бъдещата широка дясна коалиция да не влизат лица, които са подменяли вота на избирателите. Под това определение няма как да не влизат Иван Костов и сподвижниците му, разцепили синята партия и парламентарната й група през 2004 г.

- На 10 март същият Национален съвет одобри коалиционно споразумение с ДСБ.

Когато днес Мартин Димитров обикаля съдилища и членове на ЦИКЕП и се позовава на решение на Националния си съвет, трябва да отговори на въпроса - кое от двете решения има предвид?

„В общите листи могат да участват само лица, които имат висок обществен авторитет и доказана политическа лоялност, не са принадлежали към структурите на Държавна сигурност или РУМНО на ГЩ на БНА, БСП (БКП), не са зависими от корпоративни интереси, не са се облагодетелствали от участието си в управлението и не са подменяли вота на избирателите.“ Това пише в коалиционните принципи, гласувани на 9 януари от Националния съвет. 

Тогава  седесарите си въобразяваха, че с този свой вот са защитени от опасността партията им да бъде превзета от Иван Костов. Всуе! Червената лампичка трябваше да им светне още на същия ден. Нерегистрираният председател Мартин Димитров онемя за три минути, след като бе попитан от журналисти дали според него и Иван Костов е подменял вота на избирателите. После отговори лаконично: „Ще се преценява индивидуално за всеки кандидат.“

Съзрял опасността от претопяване на СДС, бившият председател на партията Петър Стоянов наруши мълчанието си и на 17 февруари предупреди: Мартин Димитров дори да не се снима  с лидери като Иван Костов! Той посъветва новото ръководство на СДС, водено от Мартин Димитров, да не се поддава на пазарлъци, за да премине 4-процентовата бариера на предстоящите избори, а да прави политика.

Мартин Димитров, който до голяма степен дължи политическата си кариера на Петър Стоянов, се направи, че не чува. Човекът вече е имал нов гуру – Иван Костов...

Най-голямата и авторитетна организация на СДС – столичната, до последно се опитваше да запази честта на партията. Областният съвет на СДС-София гласува единодушно на 5 март 2009 г., в листите на бъдещата широка дясна коалиция да няма място за лидери, които са разцепвали СДС и десницата. Така синият актив в столицата препотвърди решението на Националния съвет с надеждата, то да не бъде нарушено. 

Проектът за коалиционните принципи бе авторство на нерегистрирания главен секрретар на СДС Иван Сотиров, който в началото на годината даваше вид, че брани партията от инвазията на костовистите.

„Няма как обединението да бъде реализирано от тези, които разединяваха“, написа той във в. „Труд“ и публикува коментара в блога си на 9 март. Днес Сотиров е пръв защитник на споразумението с Иван Костов и апологет на т. нар. Синя коалиция. Защото успя да се класира за водач на една от трите софийски листи и се надява да се види депутат и в следващия парламент. Дори с цената на обезличаването на СДС. Както се казва, всеки си има цена...

Само ден по-късно, на 10 март, Националният съвет на СДС гласува споразумението с костовистите с 64 гласа „за“, 41 „против“ и двама въздържали се. Самото споразумение не бе раздадено на членовете на НС, а само им беше прочетено. Така тези 64-ма членове на СДС може и да не са разбрали, че гласуват срещу собственото си решение. 

Оказа се, че младият и нерегистриран председател вече е усвоил от Костов основните похвати за манипулация на собствените си съпартийци.

Първо, той наблегна, че в тази коалиция СДС ще получи 17 водачи на листи, плюс първото място в евролистата, а ДСБ – едва 14. Но не обърна внимание върху следния текст от документа: „СДС и ДСБ определят кандидатите за депутати съобразно своите правила и гарантират равен шанс на предложените от двете стани кандидати за победа на изборите.” Това означава, че в бъдещата дясна парламентарна група двете партии ще имат по равен брой депутати, защото е известно, че коалицията няма да успее да излъчи представител от всички избирателни райони. Димитров не информира партийното ръководство, какво е разпределението на водаческите места, макар вече да бе станало публична тайна.

На 12 март излезе експресно проучване на МБМД, според което 68% от анкетираните симпатизанти на десницата също смятат, че старите лидери не трябва да застават начело на листите.

Какво от това? На 13 март Мартин Димитров и Иван Костов парафираха споразумението. „Сватбата“ не бе уважена от депутатите от СДС, от кумова срама се появи единствено депутатът Ваньо Шарков.

В документа се посочва: „Двете страни предявяват следните изисквания към кандидатите:

а) да имат неопетнена репутация; 

б) да не са се облагодетелствали от участието си в политиката;

в) да не са обвързани по какъвто и да било начин с националната и местна олигархия и организирана престъпност;

г) да не са понастоящем и да не са били сътрудници на специалните служби и репресивния апарат на комунистическия режим; 

д) да споделят оценката на СДС и ДСБ за управлението на ОДС, за управлението на НДСВ и ДПС и за управлението на тройната коалиция.“

Чак на 13 март текстът на споразумението стана публичен. Тогава се разбра, че са отпаднали (напълно разбираемо) два от принципите за коалиционната политика, гласувани от Националния съвет на СДС. Първият е принципът за предателството, в листите да не влизат лица, разцепили партията. А вторият, минал някак си незабелязано, е текстът, за депутати да не могат да се кандидатират бивши членове на БКП. Според запознати този компромис е заради един от депутатите на Иван Костов – бившия регионален министър Евгени Чачев.

Остана ли някакво съмнение кой дърпа конците на Мартин Димитров?

Драмите в синьо се проточиха, защото Димитров продължаваше да укрива от съпартийците си разпределението на листите, договорено с експремиера – в кои райони ще водят хора от СДС и в кои – от ДСБ. На 18 март сутринта в интервю пред една от националните телевизии нерегистрираният председател на СДС обяви, че още няма решение за разпределението. А същия ден вечерта отнесе списъка на заседанието на Градския съвет на СДС... На заседанието си признал, че поставил съпартийците си пред свършен факт, като подписал въпросния анекс заедно със споразумението. Той обаче не бе запознал Националния съвет с текста, когато бе гласуван коалиционният договор. 

Чак на следващия ден под натиска и на редовите седесари, и на медиите, пресцентърът на СДС огласи известния на всички списък.

Ето как Мартин Димитров изпълнява правилата на собствената си партия. Защо тогава някой очаква от него да спазва правилата, когато иска да бъде регистриран като партиен ръководител? За всички е ясно, че подобно поведение не може да пробуди доверие в избирателите. Чудно само, защо у Димитров не се пробуди инстинкта за самосъхранение и не поиска от новия си гуру, Командира, правна помощ. Нали ДСБ се хвалят, че разполагат с най-добрите юристи?

А и Костов и Димитров са сключили сделка да си помагат във всичко, докато смъртта (политическата) не ги раздели...