Как по-малкото ДСБ ще изяде по-голямото СДС

Пламен Юруков

След парламентарни избори през 2009 г. СДС вече не е в центъра на политическия живот на България. Интересът към партията като към самостоятелна политическа единица е на критично ниско ниво. Разочарованието на привържениците на синята идея е огромно. Като че ли сред тях надделява мнението, че СДС е в неспасяемо положение. Хората казват: “Няма го вече СДС”, “СДС няма мнение”, “СДС е размит”, “Мартин е изпълнител на Иван”. Опасявам се, че с формирането на “Синята коалиция”, неубедителното й представяне на изборите и безличното й присъствие в парламента традиционната десница беше изведена от реалния политически живот на България. Твърде много хора смятат, че с десния проект на СДС е свършено. Сигурно трудно се излиза от стегнатия обръч на ДСБ. И в същото време нищо не може да спре хора, които имат ясни десни убеждения, да създават нови независими десни проекти. Но аз съм на мнение, че за СДС все още има изход. Възможностите са и в предстоящата конференция на СДС. Тя е място, където членовете на СДС трябва най-сетне да бъдат пределно искрени. Ако тази конференция ще бъде забулена с лъжа, дребни лични сметки и безволие, това ще бъде траурна конференция събор на съпартийци по случай сбогуването с политическата им сила. При този вариант от нея ще излязат две групи хора: новоизпечени служители на партията на Костов и хора, загубили партията си, но, надявам се, не и убежденията си. Около тази конференция не трябва да има безсмислен пиар, интриги и сензации.

Тази конференция е съдбовна за СДС. Въпросът, който трябва да бъде решен, е: “Да бъде, или да не бъде СДС?” Всички останали въпроси са следствие от отговора на този основен въпрос. Убеден съм, че всички привърженици на СДС чакат ясен отговор на въпроса: “Кой взема решенията в СДС?”В момента хората казват: “Дори и да остане нещо от СДС, знаем, че решенията се вземат от друга партия.”

Възможно ли е по-малка и по-слаба формация да изяде по-голямата? Да, ако по-голямата е приела да бъде нечия хапка.

Конференцията трябва да определи датата за вътрешни избори за председател на СДС. Има комисия, която работи по промени в устава на СДС. За председател на тази комисия е избран бивш служител на Костов. Уставът е определящ документ за всяка партия. Чрез своя фаворит Костов може да реконструира устава на СДС за свое удобство и за удобството на ДСБ. Това не трябва да се допуска. Даваш ли уставът на партията си да се пише от друга партия, това означава, че им даваш партията си. Демократичността и независимостта на формацията се гарантират от нейния устав. Навремето положих усилия за създаване на максимално демократичен устав на партията. Винаги съм казвал, че СДС трябва да се обедини около лидера си. Не по-малко от 80-90% подкрепа. Аз не получих такава подкрепа и затова не участвах в изборите за председател.

Новият председател трябва да бъде готов с кризисен план за спасяване на СДС. Тези избори трябва да се превърнат в състезание за най-добрия план за спасяване на СДС. И тъй като има горчив опит как поетите пред седесарите ангажименти се забравят и се превръщат в изпълнение на чужда воля,всеки кандидат за председател трябва да представи писмен план за излизането на СДС от криза. И да се подпише пред съпартийците си, че ще го изпълнява.

Не завиждам на Мартин Димитров, защото това, което мислят хората за неговата ситуация, е: ако бъде избран, това е, защото Костов така е поискал. Ако няма да бъде избран - това значи, че вече не е нужен на Костов.

Предстоящите избори за кмет на София са едновременно интересен и безинтересен казус. Безинтересен, защото коя е политическата сила, която ще има свой кмет на София, е вече ясно на всички. Интересен, защото тези избори са и възможност за други политически сили да поставят важни за партиите им задачи и да формулират послания към своите симпатизанти.

В публичното пространство се разсъждава върху няколко варианта за поведението на СДС - самостоятелен кандидат на “Синята коалиция”, безрезервна подкрепа за кандидат на ГЕРБ, подкрепа за кандидат на ГЕРБ с договорени условия. Единственото, за което упорито не се говори, е възможността СДС да излъчи собствен кандидат.

Димитров публично изрази желание за самостоятелна регистрация на СДС на тези избори, но това не породи разсъждения и очаквания, че СДС ще има свой кандидат. Мартин трябва да се вълнува само от едно: как да оправдае липсата на кандидат на СДС в синя София пред симпатизантите.

Очевидно при вземането на решение за участие на тези избори мнението на СДС е без значение. Мартин може да избере само целофан за пакетирането на неучастието на СДС и да се черви пред седесарите. Стъпките и действията се определят от други. Ако имаше собствена воля и конкретни намерения, да ги бе съобщил. Хората казват, че за СДС това ще е пропуснат мач. Опасявам се, че това направо е дисквалификация от участие в политическия живот на България.

Парламентарното присъствие на Костов е осигурено. Всички разбраха, че Костов е в парламента. Някой да е разбрал, че СДС е в парламента?! Така наречената “Синя коалиция” е в ужасяващата роля на “съчувстващи” на днешните управляващи. Всъщност каква им е ролята - опозиция ли са, “заставащи зад” ли са?!

Не могат да се нарекат опозиция защото се опасяват да бъдат под общ знаменател с БСП и ДПС. Не могат да са “застанали зад”, защото мястото там вече зае с бърза и точна реакция Волен Сидеров. Това, което всички разбраха, са отчаяните усилия на Костовата коалиция да придобие някакви позиции вече около, а не в управлението. Костов поне може да се похвали с Манева, Атанасов и Николова, а с какво може да се похвали Мартин? Това, че е в ролята на съчувстващ на това управление предизвиква само съчувствие. Това е негов избор.

СДС има мисия в политическия живот на България. Една е крачката до момента, в който България може да осъмне без СДС. Мнозина ще кажат: “И какво от това.” И ще имат право на този въпрос, докато СДС се употребява за нуждите на Костов, а не работи за нуждите на България. Да работиш за страната си означава, че трябва да работиш за благото на държавата, а не за оцеляването на един или друг политически индивид.

СДС обеща на хората много неща. Но за да бъдат изпълнени тези обещания, трябва да го има СДС.

Коментарът е публикуван във в.Труд