Сътрудниците на ДС аут от 4 парламентарни комисии

23.07.2009 г. 10:57 ч.
Сътрудниците на ДС аут от 4 парламентарни комисии

Сътрудници на бившата Държавна сигурност няма да бъдат членове на някои от парламентарните комисии. Това решиха депутатите при обсъждането и гласуването на правилника за организацията и дейността на 41-ото Народно събрание. Със 185 гласа „за”, 8 гласа „против” и 8 „въздържали се” депутатите решиха народните представители, които са били сътрудници на ДС, да не могат да бъдат членове на Комисията по национална сигурност, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на ДАНС и Комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете.

Шестима народни представители ще участват в комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, решиха още депутатите. В състава й ще влиза по един представите от всяка парламентарна група. Комисията няма да има постоянен председател. Председателството ще се извършва на ротационен принцип на две седмици. Предложението бе прието със 147 гласа „за”, 24 – „против” и 25 – „въздържал се”.


Откритите заседания на парламента ще се излъчват вече в реално време по интернет на сайта на Народното събрание, решиха още народните представители. Откритите заседания ще се излъчват пряко и по БНТ и БНР. Стенограмите от заседанията, когато те не са закрити, ще трябва да се публикуват в срок от 7 дни в интернет страницата на Народното събрание. От Синята коалиция предложиха заседанията на парламента да бъдат прекратявани, когато в залата няма необходимия кворум. Предложението бе отхвърлено.


 

Вашият коментар
Вашето име :
 Коментар :
 

Колонките на

Иван Чалъков

За реформата в българската наука

Реформата на българската наука се превърна в един от центровете на политическия живот в страната. Сред различните мнения „за” и „против”, два въпроса остават встрани от дискусията: 1) за състава и обхвата на българската научна общност и 2) за предпоставките на научната политика. Те обаче имат пряка връзка с начина, по който ще се реформира БАН, научните звания, връзките между научните организации, между тях и бизнеса и т.н. Отговорът на тези два въпроса предполага очертаване на наследената система на науката в България и нейната еволюция след 1989 г.

Николай Павлов

Февруарци

През последните години забелязвам на пръв поглед странна закономерност. За събитията от зимата на 1997 г. по-често се обаждат и припомнят от ъгъла на бившите комунисти.
Особено активен е президентът Първанов, който полага сериозни усилия да сакрализира датата 4 февруари. Дето се вика, така възторжено и за 9 септември не е говорил. То не бяха дискусии, то не беше национално помирение, Велислава Дърева и патетика на буци.

Акцент от днешния печат

Георги Кадиев: Ще се кандидатирам за лидер на БСП

Публикуваме интервю на Елица Гилтяй с члена на Изпълнителното бюро на БСП Георги Кадиев. Интервюто е публикувано в днешния брой на в. "24 часа".


Г-н Кадиев, каква ще е вашата роля в драматичните отношения между “Леге” и “Позитано”, след като Румен Овчаров ви посочи за подходящия нов лидер? Можете ли да сте медиатор в този конфликт като човек едновременно на градското и на централното ръководство?

- И аз, и другите двама колеги, които са едновременно в бюрото на градската организация и на ИБ на БСП (Николай Малинов и Катя Николова - бел. авт.), в момента сме в ролята на хора под кръстосан огън. Всеки сам за себе си трябва да намери мястото си. Трябва да си отговорим има ли подмяна на промяната в БСП. Ако има, кои са стъпките, които да се предприемат. Не искам да бъда посредник между Станишев и Овчаров. Смятам, че е по-добре проблемът да се реши в едната или в другата посока, отколкото да търсим средно състояние, наподобяващо агония.